Когато изтощеният елфически съгледвач от владението на OhLaLa навлезе в безкрайната степ усети, че злото е пуснало дълбоки корени в тези земи. Знаеше, че няма време за почивка, но също усещаше, че тази мисия няма да е от леките. Приседна на сухата трева, извади парче от пътният хляб на елфите и опита да отпусне максимално краката си за да е готов за дългият преход.
Минаваше пладне, когато в далечината се очерта смразяваща кръвта гледка. Нещо невиждано, не от тоя свят се беше настанило в огромната древна крепост. Инстинктът му казваше да не приближава, но дълга беше по силен. Стотици години беше обикалял кралствата в търсене на ресурси и врагове, и дори това да се окажеше края на неговите скитания, нямаше да се уплаши и да се върне посрамен при близките си. Наложи се да впрегне всичките си умения и усвоени трикове, за да се промъкне в това царство на мрака, да състави подробен доклад за разположението на гарнизоните от различни чудовища и да опише несметните богатства и дарове от боговете, които бяха трупани дълги години. Връщането беше мъчително, но надали някой би го направил по-бързо от него. Тичайки с всички сили той не знаеше, че неговата вест ще доведе до съюз между могъщите владетели от две раси, които не биха разменили и поздрав без да извадят мечовете си.
- ruina.png (396.61 KiB) Преглеждано 22629 пъти
Но така е било предсказано. Не се искаха много думи за да се разберат Djedai и LordKein, че на това зло не бива да се разрешава да се множи, защото не е далеч момента, когато ще стане непобедимо. Мобилизирането на армиите беше незабавно. Не бяха жалени жълтици и за наемници. На всички беше обещано богато възнаграждение за отърваването на земите от Чудовищният легион.
- dogovor.jpg (58.66 KiB) Преглеждано 22629 пъти
Безкрайни бяха редиците на обединената армия. Придвижваха се бързо и в пълно мълчание. Удоволствие беше да се наблюдават съсредоточените, красиви елфически принцове преметнали през рамо смъртоносните си лъкове, но не им отстъпваха и гордите демони ниско прелитащи на своите черни дракони.
Битката беше тежка, но проведена изкусно от кипелите в боевете крале. С първата вълна тръгнаха над 200 000 наемника заслепени от блясъка на златото оставиха костите си по стените на крепостта и подстъпите към нея. Но богатствата са преходни а за подвигът им дълго ще се пее вечерите край лагерните огньове. Тяхната жертва обезкърви противника до такава степен, че редовната войска почти не даде жертви, а всички загинали бяха върнати към живота от изкусните ръце на елфическите Върховни храмовници и демоничните Огнени Айзър.
- bitkata za kreposta.jpg (76.19 KiB) Преглеждано 22629 пъти
По всички далечни кралства се разнесе мълвата, че злото е победено... за сега. На никой смъртен не е дадено да знае кога и къде ще се посее семето му, но всички спят по-спокойно разбрали за могъщия съюз между владетелите дръзнали да му се противопоставят, рискувайки живота си и добруването на кралството си в името на вечната борба срещу злото. И ако то се появи оново, всички знаят, че зорките очи на съгледвачите няма да го пропуснат и няма да има прошка от могъщите крале Djedai и LordKein!
)
