Руина 7
Публикувано на: 25 Фев 2023, 13:22
Където постоянно се лее нечия кръв
И само тя спасява всички от жажда!
Ти толкова искаше да станеш смел рицар,
Е, давай! За вярата! За любовта!
Саботьори чукат, като подкова кон -
От главата до петите съм брониран!
Какво ми трябват копия и мечове, но поне да стъпча мамут -
Няма да пострадам, аз съм непобедим рицар!
И сега границата достигна всички очаквания, в началото на пролетта се роди Архируина, а преди това беше недостъпна ...
И в снега, и в сивата кал, и в черния хаос, където мракът стои като непревземаема стена,
напълно поваляйки животворния плам на слънцето, проливайки кръв с алена смола,
където всички, които не са оцелели, са сковани като лед, под роговете войнственият звук почива -
тук в този сняг на беда, в ледената кал, пратениците на господаря влязоха във войската, без да се страхуват нито от дявола, нито от враговете, нито от смъртта.
Гърлените викове летяха в небето и всичко беше за това колко праведни са пътищата
в битки, битки и битки срещу чудовища.
Търсачите на руини изобщо не познават страха - и раните, и загубите се приемат мълчаливо.
Рамо до рамо, линия гладка като струна, само проклетата луна знаеше за това
нощна атака без предупреждение - без трепет в душите, без капка съмнение в сърцата -
с хвърляне на ядосан звяр те нападнаха врага, разкъсаха го на парчета и го унищожиха.
Неизбежно като пясъчна буря.
Гнездото беше намерено - и шансът създанията от леговището да изпълзят над вонящите трупове е нищожен
и облизват ухапванията от стрели и копия. Вече са огнище на злото, те не могат да спасят централата си -
обиталището на мрака в тишината на утопиите.
От чудовища и без дух, без следа.
Хвала ще падне върху стенанията на онези, които са ранени.
Ето една славна победа с твърда ръка и знамена във вятъра над бойното поле и врагът няма скоро да се възроди отново нетленен.
През пепелта лъчът ще прониже нажежения въздух.
Хазна - като награда, паметта на много хиляди години.
Търсачите ... Такива хора не се нуждаят от почивка, звъни тръбата - и това е най-добрият зов,
можете да чуете нотки на слънчева светлина в него. Нека мракът да пълзи, да се завихри като ад от дъното -
има кой да й търси сметка.
Ето как дойде границата на всички очаквания, в началото на пролетта се роди Архируина, а преди това беше недостъпна ...
Успяхте да отидете там, където отдавна сте искали, потъпквайки с краката си непревземаемото зло.
И само тя спасява всички от жажда!
Ти толкова искаше да станеш смел рицар,
Е, давай! За вярата! За любовта!
Саботьори чукат, като подкова кон -
От главата до петите съм брониран!
Какво ми трябват копия и мечове, но поне да стъпча мамут -
Няма да пострадам, аз съм непобедим рицар!
И сега границата достигна всички очаквания, в началото на пролетта се роди Архируина, а преди това беше недостъпна ...
И в снега, и в сивата кал, и в черния хаос, където мракът стои като непревземаема стена,
напълно поваляйки животворния плам на слънцето, проливайки кръв с алена смола,
където всички, които не са оцелели, са сковани като лед, под роговете войнственият звук почива -
тук в този сняг на беда, в ледената кал, пратениците на господаря влязоха във войската, без да се страхуват нито от дявола, нито от враговете, нито от смъртта.
Гърлените викове летяха в небето и всичко беше за това колко праведни са пътищата
в битки, битки и битки срещу чудовища.
Търсачите на руини изобщо не познават страха - и раните, и загубите се приемат мълчаливо.
Рамо до рамо, линия гладка като струна, само проклетата луна знаеше за това
нощна атака без предупреждение - без трепет в душите, без капка съмнение в сърцата -
с хвърляне на ядосан звяр те нападнаха врага, разкъсаха го на парчета и го унищожиха.
Неизбежно като пясъчна буря.
Гнездото беше намерено - и шансът създанията от леговището да изпълзят над вонящите трупове е нищожен
и облизват ухапванията от стрели и копия. Вече са огнище на злото, те не могат да спасят централата си -
обиталището на мрака в тишината на утопиите.
От чудовища и без дух, без следа.
Хвала ще падне върху стенанията на онези, които са ранени.
Ето една славна победа с твърда ръка и знамена във вятъра над бойното поле и врагът няма скоро да се възроди отново нетленен.
През пепелта лъчът ще прониже нажежения въздух.
Хазна - като награда, паметта на много хиляди години.
Търсачите ... Такива хора не се нуждаят от почивка, звъни тръбата - и това е най-добрият зов,
можете да чуете нотки на слънчева светлина в него. Нека мракът да пълзи, да се завихри като ад от дъното -
има кой да й търси сметка.
Ето как дойде границата на всички очаквания, в началото на пролетта се роди Архируина, а преди това беше недостъпна ...
Успяхте да отидете там, където отдавна сте искали, потъпквайки с краката си непревземаемото зло.