Кралството на крал Сейнт, беше притихнало и подготвено за сън. Огромните крепостни стени, пред които имаше дълбоки ровове с вода, пазеха кралството от всеки дръзнал да наруши покоя на всички вътре, бил той чудовище или недоброжелателен съсед, целящ да ограби ресурса и да разруши сградите в града. До цялостното затваряне на градските порти, оставаха броени часове, а огромните железни решетки бавно се спускаха, задвижвани от десет огромни бивола, които въртяха цял куп от сложни механизми, изработени от кралските ковачи. Всички светлини бяха загасени, с изключение на двете съвършени магически кули, които имаха огромни сини диаманти на върховете си, увеличаващи мощта им многократно.
- 1ec0f980393ab0baead4adb03f72d017--crows-ravens-the-crow.jpg (91.26 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- Господарю , - крещяха запъхтените от бързането войници, - носим важна вест, която не търпи отлагане…
- Влизайте, - чу се раздразнен сънен глас, - нека видим защо прекъсвате съня на господаря си…
Кралят видя птицата и мислите забушуваха в главата му, а сърцето му започна да препуска в гърдите .. - Боже, наистина е важно, щом самият Барин е донесъл вест от Ковач..Грабна навитата кожа, премахна печата и прочете редовете на глас:
- Сейнт, намирам се на лагера в гората, които построих не далеч от владенията ти. Пристигнах с малка свита и любимата ми героиня Кралицата. Дойдохме на лов за Големи, Бойни орки и Отровни Иглозавъри, които се скитат из тези земи, но проучвателите ми донесоха много важна вест…В горите между мен и теб, са открили Архируината от 7-мо ниво! Изпрати войската си, преди тези чудовища да изпепелят всичко около себе си, или преди враговете ни да отнемат съкровището, което чудовищата са събрали в руината! Бързай, изпрати най-добрият си герой, заедно с цялата армия и артове, защото в Архируината се намира безпощадният Ородлор!!! Пусни атака, а моята героиня Кралица, ще се присъедини към атаката, при Вълшебния лес в земята на Светлите елфи…
За това се готвим от толкова време, - помисли си Сейнт, - толкова похарчени перли, толкова войска, пролята кръв и скитане, а ето, че дойде времето за грандиозната битка…За тази битка, имаше нужда от най-довереният си войн, герой кален в безброй битки и донесъл на царството безчет съкровища и слава…
- Призовете НеНаситнияТ! – гласът на Краля изпълни спусналата се тишина… - събудете войската, оседлайте конете, слагайте ризниците и препускайте с всички сили! На оръжие братя, защото днес ще ковем история!!!
- ritsar.jpg (123.97 KiB) Преглеждано 4027 пъти
НеНаситнияТ застана пред армията, свали шлема на гладиатора и погледна Господаря, който заговори:
- За пореден път, в твоите ръце оставям мъжете си, но този път сблъсъкът ще е епичен и ако успеем, дълго време ще се говори за този подвиг в земите на Май Лендс! Поведи ги братко, без страх, без свян и без жал!
Героят вдигна копието на властелина на чудовищата и каза:
- За несметните богатства! За чест и слава! За Онгъла! ЗА КРАЛЯЯЯЯ!
Армията тръгна, а от грохота земята започна да трепери под нозети им. Тази нощ, всяка тревичка и всяко камъче нашепваха за това, което щеше да се случи. За събитието, за което всеки един от тези безстрашни рицари беше роден..
Беше късно през нощта, когато пристигнаха на степта. Не случайно героят беше избрал това поле за да започне атаката, тук неговите войни имаха преимущество, а степните ботуши, които носеше, му даваха предимство и бързина в битката. Свали леката броня с която беше дошъл и започна да реди върху себе си древните артефакти, които беше спечелил в безброй кървави битки. Сложи тежката Броня на пълководеца, взе Копието на властелина на чудовищата, обу Степните ботуши, нареди останалите артефакти и накрая сложи Маската на ужаса. Нейната магия му позволяваше, да пропъди 30% от вражеските войски, една незаменима вещ, когато противника наброяваше голяма численост. Друидите бяха наредили върху артовете вълшебни руни, които увеличаваха силата им и правеха героя почти неуязвим.
Вдигнатият облак прах на приближаващ конник не смути войниците , защото от далече познаха герба на Ковач, върху веещето се знаме.
- Изпраща ме Ковач, - каза съгледвача. – Изпраща ви отчет за местоположението и случващото се в могъщата Архиеруина. Вътре е цяла орда от чудовища, а начело е самият Ородлор. Има много ценни кристали и ковчеже с черни перли, а върху себе си е облякъл комплекта на Архимагьосника. Господарката нареди на героинята си да Ви срещне по пътя и да се присъедини към вашата атака. Нека боговете ви закрлият! – каза вестоносецът и се стопи в мрака..
- 6_640x336.jpg (81.53 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- Напред мъжееееее! - изрева героят. Нека за тази битка да се носят легенди! Препускайте без страх в сърцата и донесете слава на вашия Крал!
Вече нямаше връщане назад. Галопиращите коне и подредените по конец редици на войни и стрелци се носеха като мълнии, а под краката им тътенът заприлича на земетресение. Вече се виждаше огненият купол на Архиеруината, предизвикан от Генератора на бурята, които беше една от магиите на чудовищата и излъчваше силен енергиен импулс, които забавяше всяка приближаваща армия. В този момент, като от нищото изникна не голям отряд от рицари, които се насочи към армията и се сля с нея, а до препускащия герой, застана Кралицата…
Тя беше герой и роден войник, чиято слава се носеше навред из магическите земи. Беше завоювала толкова победи и беше минала през толкова битки, че във всички царства знаеха нейните подвизи. Беше облечена в най-скъпите и силни артефакти, които можеха да се открият по тези земи. Спечелени в ожесточени кралски и подземни турнири, артефактите я правеха неуязвима. Кралските артефакти блестяха върху нея, а уникалните артефакти на Високите елфи, някогашните господари на горите и реките, завършваха образа и на уникален боец и воин.
- Боже, - помисли си НеНаситнияТ, - с тези доспехи прилича на ангел… Очите им се срещнаха, а леката усмивка беше достатъчна за да се разберат само с поглед.
- wp6820369.jpg (111.33 KiB) Преглеждано 4027 пъти
Стовариха се като лавина върху стените на Архиеруината, оръжията дрънчаха и бяха гладни за кръв и плът… но тогава, на кулата се появи Ородлор и навикът Ужас, които притежаваше вцепени 90 % от нападащата войска, които застинаха като камъни, а мъртвешките светлини заслепиха очите им. Героите очакваха това и поведоха малкото останали бойци от задните редици в неравна битка. Стовариха се като таран върху обезумелите от жажда за кръв чудовища и започна истинска касапница. Маската на ужаса вцепени 30 % от чудовищата, но все още бяха прекалено много, за малката армия, която остана след заклинанията на Ородлор, но тук незаменимите артове на Кралицата си казаха думата. Двамата заедно бяха неудържими и пометоха останалата част от пръсналите се орки, гаргоили и иглозаври..Избиха всички чудовища само за 1 рунд и се качиха в кулата, от която струеше зло в най-чистата си форма..
- 1_640x528.jpg (73.87 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- 2_640x486.jpg (70.17 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- 3_640x558.jpg (98.46 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- 4_640x572.jpg (90.69 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- 5_640x573.jpg (93.59 KiB) Преглеждано 4027 пъти
- Ородлор! – казаха и двамата герой, - настъпи краят на твоето царуване и съществуване!..НеНаситният заби копието на Властелина на чудовища в сърцето му, а Кралицата с един премерен удар с Кралският меч на отмъщението, премахна главата му, която се търкулна и остана застинала в гротеска гримаса…
- 5_640x573.jpg (93.59 KiB) Преглеждано 4027 пъти
Най-накрая…заклетият им враг беше победен, а в съкровищницата му откриха множество редки кристали, свитъци и най-ценният подарък, за който мечтаеха всички владетели в Май Лендс – ковчежето с черните перли, което щеше да донесе огромен престиж, множество закупени куести и артефакти на кралица Ковач и крал Сейнт.
Великите Кардинали възкресиха загиналите воиници и след като разрушиха изцяло останалото от могъщата Архиеруна, войските потеглиха обратно. В подножието на Огнените върхове, двете армии се сбогуваха и всеки пое по пътя към гарнизоните си. Обещаха си да се срещнат отново, ако някои от двамата отново има нужда от съюзниците си и ако се наложи, да пролеят кръвта си за правдата и славата.
Едно невиждано и вдъхновяващо приключение беше към своя край, но в тази магическа земя, земя на чудовища, герои и чудеса, това съвсем нямаше да бъде последното приключение. В този завладяващ дъха свят, всеки миг се случва някаква магия, ново приключение и безброй непредвидими неща…
Войниците вървяха, но онова странно усещане, което притежават хората им подсказваше, че много скоро съдбата щеше да им поднесе ново приключение, което да определи тяхната съдба… съдба на много слава, много нови битки и безчетни богатства, а може би и гибел….но никой не знае, какво ще ти поднесе утрешния ден, а днешния, днешния беше паметен и ще бъде записан в историята на великото, дръзкото, завладяващото и прекрасното приключение, наречено Май Лендс….
Край…