My Lands: Black Gem Hunting

Денят обещаваше да е чудесен.
Аромата на сутрешното кафе се смесваше с ароматите на празника (канелено- джинджифилови сладки) и изпълваше господарката на замъка с блаженство.
-Господарке PRIMA, пристигна спешно съобщение от съгледвачите.- Гласът на придворния губернатор почти я стресна.
-Какво е толкова спешно, че ми прекъсваш кафето?
-Господарке, нашите пратеници са намерили странна руина в едно от отдалечените Ви владения.
-Я да видим колко пък да е странна тази руина.- усмихна се годподарката.
В следващия момент не можа да повярва на очите си. Това беше една от ония митични руини 7 за които се носеха легенди и малцина бяха виждали.
Първата й мисъл беше да изпрати шпиони да разузнаят за какво иде реч.
Беше истина!
В руината наистина се криеше несметно богатство, но най странното беше че за разлика от други подобни руини за които беше слушала разкази в тази нямаше чудовище- пазител на богатството.
От една страна това я зарадва, но от друга се зачуди дали пък няма някакви скрити капани.

Изненада й от неочакваната новина скоро отмина и без да губи повече време господарката на замъкака изпрати вестоности при съседите си.

Първи се отзава храбрия рицар PROTOSS. Той веднага разбра за какво става дума и без за губят повече време двамата изпратиха армии да унищожат руината. Пътя до руината беше кратък защото нямаше чудовище да ги бави, но пък им се струващи че минутите се точат като часове.

Най после армиите стигнаха до целта си.
Руината се изпълни с грохота от стъпките, дрънченето на оръжията и бойните викове на нахлуващите армии.
Устремът им беше страховит и накара жестоките чудовища да застинат в ужас.
Пълководците на двамата рицари без колебание водеха армиите си напред.
Пътя им се изпълни с ранени и убити.
Изходът от битката ставаше все по ясен. Чудовищата нямаха никакъв шанс.

Армията на чудовищата беше унищена. Малцината оцелили избягаха и се скриха в блата.
Битката премина и двете армии потеглиха обратно към гарнизоните си, натоварени с огромно богатство, хиляди безценни перли и огромно задоволство от добре изпълнената задача.
Навсякъде по обратния път местното население ги посрещаше с всенародни тържества и благодарност за това че са гиизбавили от кръвожадните чудовища.


Беше настанало време за празнуване в двата замъка.

Какъв по-хубав подарък за Коледа можеха да си пожелаят господарите им.

По Коледа наистина стават чудеса! Весели празници на всички!

Наградите са издадени на сървъра!