Беше неделя, по пладне. Владетел Cleaner тъкмо се пробуждаше. Снощи пак беше прекарал до късно в таверната. Изведнъж на вратата се почука - беше вестоносец. Счупи печата на писмото, който веднага разпозна - беше печатът на неговата менторка, императрица fallenka. С прозявка разгърна свитъка и прочете съобщението. Изведнъж се пробуди напълно, направо не можеше да повярва на очите си! Прочете го втори, трети път, като вълнението му нарастваше все повече и повече. "Искаш ли да биеш архируина?" бе изписано върху пергамента. Cleaner беше млад сюзерен, въобще не предполагаше че един ден ще има възможност да бие архируина, още повече пък толкова скоро. Това за него бе един мираж, до който би се докоснал най-рано след няколко години, поне според неговите мечти. Надраска един отговор "ДА!" и изпрати вестоносецът обратно. Вестоносецът пое наляво по коридора, в чийто край бе стълбището към изхода от двореца, а владетеля пое надясно, насочвайки се към военната зала.
Във военната зала го очакваха неговите генерали. Веднага се насочи към картата да провери къде е разположението на архируината, като междувременно разпореди да изпратят шпионски отряд. В първият момен се зачуди дали не гледа грешното кралство - забелязваше руини, но не и архируината. Погледна отново докладът с местонахождението й и го сравни с координатите които гледаше. Оказа се че това е правилното кралство и руината беше там! Не я беше забелязал, защото не беше забулена със щит - това означаваше че ордите чудовища нямаха герой предводител! Ох, битката щеше да е толкова лесна. Шпионите му се завърнаха и му подадоха доклада - 31670 перли чакаха, да бъдат завоювани. Подаде доклада към военните си съветници, които веднага направиха няколко симулации. 2 минути по късно вече се беше спрял равномерно спретнат отряд, който да изпрати.
Оказа се, че армиите на fallenka не бяха на разположение и тя нямаше да може да се включи в похода. Cleaner щеше да атакува съвместно със mezdra1, владетел с територии от югоизток. Двамата не бяха участвали заедно в битки до момента, но бяха прекарали някоя и друга вечер в таверната, споделяйки своите завоевания. mezdra1 чакаше своят най-опитен герой да се завърне в столицата, паладин Perco, който направо прелиташе през терени, сякаш имаше криле и щеше най-бързо да достигне с армията до архируината. Бе толкова бърз, че героите на Cleaner дори с плац не можеха да го изпреварят. След кратка координация между двамата владетели Cleaner даде знак да надуят бойният рог и изпрати своят отряд с покана - битката предстоеше да се случи в 14:45!
Некромант Мерилеф препускаше бясно начело на войниците. Вече бе отминал скалистите и планински месности и се насочваше към долината на руината. Погледна наляво - вече ясно виждаше очертанията на огромната армия, която предвождаше паладин Perco. За миг очите им се срещнаха и двамата си махнаха - това беше знак да се срещнат преди да навлязат в същинската битка. Мерилеф остави войниците да напредват към руината, а той пое на югоизток да се срещне с паладина. Разговорър бе кратък, и двамата бяха водили хиляди битки срещу чудовищата и знаеха как да се справят по най-ефективният начин с тях. Армиите идваха от 2 различни фланка и вече имаха доста добри тактични позиции. Първите удари щяха да нанесат стрелците, разбира се, докато войните, кавалеристите и летящите напредваха по терена - те бяха там предимно да довършат врага, все пак стрелците бяха най-мощните единици и помитаха всичко от разстояние. А паладинът бе довел със себе си завидно количество стрелци!
Изведнъж небето потъмня. Врагът ги беше забелязал и започна да ги обстрелва със стрели, както и летящите гаргойли се извисиха високо в небето, чудещи се накъм коя армия да се насочат. Войниците не чакаха подкана и веднага отвърнаха на атаката! Повечето чудовища паднаха жертва само от първият залп стрели. Чарджът на останалите войни довърши чудовища, които се бяха покрили или все още имаха малко останал живот и се опитваха яростно със зъби и нокти да разпорят някое друго войниче. Бяха останали прекалено малко и биваха обграждани бързо, та едва успяваха да докопат някой. Предимно одраскваха броните на двете войски и тук таме прокапваше по някоя капчица кръв, но много малко удари имаха фатален край. Само един залп и вече всичко приключи! Вместо войниците да се преорганизират за нова атака, те се строиха и бързо и прикараха своите паднали другари на задната линия, към лечителите. Те нямаха много работа, загубите бяха минимални и повечето от тях дори нямаха и възможност да лекуват и най-леки драскотини!
Носачите бързо минаха и напълниха торбите със злато и най-важният ресурс, за който всички жадуваха - черни перли. Стовариха торбите пред двамата герои, които бързо си ги поделиха по равно - 15835 перли които всеки от тях щеше да отнесе в столицата при своя владетел.
- Capture4.JPG (18.57 KiB) Преглеждано 3709 пъти
Всичко вече беше натоварено и готово за път. Мерилеф се обърна към бойното поле и кастна една последна магия към мъртвите - пленяване на душите. 20% от ордите на чудовищата се завърнаха към живот в човешка форма, които веднага бяха оковани. При завръщането им в столицата щяха да бъдат изпратени веднага в казармите да се тренират. Тази архируина не беше такова предизвикателство, но седващата можеше да бъде предвождана от герой и той да предвожда няколко пъти по-голяма армия от сега.