Или на български - дойдохме, видяхме и... ВЕЛИК ПОДВИГ
Сега да се постараем малко за наградата, че красив разказ ни трябва, читателите ни ... половината са придирчиви, другата половина - завистливи!
Както започват всички приказки - имало едно време един велик цар. Метнал се една сутрин царят на колата да ходи на работа. Дълго пътувал великият цар докато стигне до фабриката, в която царувал вече дълги месеци. А там го чакала приятна изненада. Пощенски гълъб от съседния велик цар беше донесъл вест за голямо съкровище, разположено в неговото кралство:
-Разбира се! - отговорил първият велик цар
Двамата велики царе събрали всичките си поданици, които не били в карантина или с поне една доза ваксина. В трудни времена живеели двамата царе. Светът бил покосен от коварна болест. Надлъж и нашир страшен вирус сеел смърт сред поданиците. Пълен локдаун бил наложен на всички варварски племена - отваряли за кратко заведенията си и бързо пак затваряли. Двамата ни главни герои нямало от къде да си набавят ресурси, така необходими за икономиките на кралствата им. И така, двамата царе си рекли: "Майната му на локдауна!", повикали всички, които още дишали без апарат, въоръжили ги със сопи и тояги и потеглили...
Когато пристигнали на мястото заварили десетки хиляди поразени от страшния вирус твари. И се започнал един танц със саби и бой с тояги...
Краят на битката настъпи бързо. Пръв падна покосен от бейзболна бухалка предводителят на ордите. А без главатаря си, изпосталелите чудовища набързо бяха пратени там, от където бяха дошли - в преизподнята!!! А всички останали варварски владетели завистливо слушаха в таверните си вестите за великия подвиг на двамата велики царе
Уважаеми читателю, благодарим ти, че стигна с нас до края на нашия разказ за великия подвиг на двамата ни велики владетели! Сега те и двамата си чакат наградата, която ще ги направи още по-велики!
И ако махнем всичко, което току що си изсмукахме от пръстите - цялата работа си беше просто Вени, Види, Вици! Или на български - намерихме, потеглихме, набихме
