Всичко се случи на 23 декември 2020 година, само два дни преди Коледа.
В приказните земи на My Lands царуваше мир и спокойствие между народите на двамата владетели stan8 и ZMEIA8502. Търговията и обмяната на ресурси между кралствата процъфтяваше, рудниците и мините бяха пълни с богатства, който се използваха за процъфтяването на двете кралства. Армиите на двамата владетели водеха постоянни битки с чудовищата в руините и носеха в столиците несметните им богатства. Но владетелите се нуждаеха от най-ценния ресурс по тези приказни земи - черните перли. С тяхна помощ те можеха да се сдобият с по-силни оръжия и да платят за наемането на по-голяма армия.
В тази слънчева декемврийска утрин Стан се събуди след дълъг ден на битки с останалите във владенията му чудовища и мислеше да прекара един спокоен и приятен ден в почивка и мързелуване, когато пред портите на замъка се появи пратеник на неговия съсед с невероятна новина - съгледвачите на Змея бяха открили през нощта така необходимата архируина с огромен запас от черни перли.Змея очакваше от Стан да го подкрепи с армията си и най-добрия му генерал. Армиите на Стан и Змея бяха участвали заедно в не една битка, но досега не бяха се изправяли пред такава огромна армия от тълпи чудовища.
При тази вест в очите на Стан се появиха искрици на радост и надежда. С такива богатства армията щеше да стане още по-могъща си помисли владетеля, а и такъв шанс рядко се удава на някой. Веднага изпрати да намерят най-добрия му генерал Бьорн. Той имаше опита на човек, участвал в много битки и никога не го беше подвеждал с уменията си на успешен войник и лидер.
Бьорн се появи на минутата, беше достолепен генерал, никога не показваше, че е изморен след поредната битка и винаги готов да се впусне в нова. Войниците му го уважаваха и боготворяха, бяха готови да отидат с него и на края на света.
Стан му обясни пред какво предизвикателство трябва се изправят, Бьорн само се усмихна и каза, че до няколко часа армията ще е готова за похода. След час армията беше строена за предстоящата битка, всичко вече беше готово да потегли и да се окичи със слава.Някъде по пътя към Бьорн щяха да се присъединят и войските на Змея с най-добрия му генерал.
Не се знаеше какво ги очаква като пристигнат на мястото на битката, но двете армии поеха по пътя към неизвестното готови на всичко......
След дълъг преход най-после се озоваха очи в очи с армиите на врага - огромни тълпи от орки, гаргойли,иглозаври и змиенози, предвождани от Серда, славата му на безскрупулен убиец се носеше навсякъде из чудните земи.
Бьорн и Дарт Змея спряха, огледаха терена и строиха армиите си в бойна формация, нямаше време за почивка, трябваше да изненадат врага.
Първи в битката се впуснаха стрелците, те заляха чудовищата с дъжд от стрели още преди да се усети Серда. Половината работа беше свършена.
Сега беше ред на войните и конниците да довършат това което е останало от врага. Бойният им вик огласи цялата долина и всичко приключи бързо, дори двамата генерали не очакваха толкова бързо да спечелят битката, но опита и сраженията в които бяха участвали преди това си казаха думата. Загубите бяха нищожни, докато носачите събираха и подреждаха златото и черните перли, лечителите превързваха ранените в боя войници.
Доволни от изхода на битката двамата генерали решиха да останат на лагер през нощта, а войниците да починат преди на другия ден да потеглят по обратния път към дома. През това време изпратиха вестоносец до столицата на Стан, където двамата владетели очакваха армиите си да се завърнат окичени с великата победа.
На другата сутрин отпочинали и възстановени двете армии поеха по обратния път. Този път той не беше така дълъг и уморителен....Най - после в далечината се видяха кулите на древния град, малко след това армиите бяха пред главните порти където ги очакваха тълпи от хора, весели с усмихнати и лъчезарни лица, майките държаха децата си на ръце и приветстваха смелите войни. На крепостната стена стояха Стан и Змея, Бьорн погледна нагоре, видя одобрителния поглед на своя крал с когото ги свързваше и дългогодишно приятелство и само кимна в знак на уважение. Думите бяха излишни......