Играчите CoupDeGrace и ragnarok1 са унищожили архируината със запас на черни перли 40509.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!
Поздравяваме CoupDeGrace и ragnarok1 с Архируината в Бакар!
-
- Мениджър Тех. поддръжка
- Мнения: 268
- Регистриран на: 18 Юни 2013, 17:49
-
- Оръженосец
- Мнения: 29
- Регистриран на: 15 Юли 2014, 17:37
Re: Поздравяваме CoupDeGrace и ragnarok1 с Архируината в Бак
Митака приключи работа както обикновено и седна под големият орех да размишлява за извършените дела днес, да направи план на действие за утрешния ден и да разпредели задачите между екипа си.
Уморен беше, но доволен. Вървяха му нещата, здрав беше, имаше за него и за екипа и дори успяваше да задели нещичко за бъдещата почивка.
Карантината не ги беше засегнала сериозно и май никой не беше се разболял или бяха я изкарали тая пуста корона без да се усети никой. Както държеше писалката и пишеше по листа, нещо му се мерна в далечината. Привидя му се цифрата 7, ама в този момент неговата любима съпруга дойде с чаша силно охладена бира и забрави за миража.
Отпи от чашата, затвори очи и си помисли колко малко му трябва на човек в един горещ летен ден.
И тогава се сети, че нещо му се привидя. Погледна и пак 7 му се видя. Митака реши, че много скоро трябва да посети очната клиника.
Явно очите му са отслабнали, а на него зрението си му беше много важно. Колкото повече се приближаваше встоносеца,
толкова повече 7-та изпъкваше и разбра, че приликата с 1-ца остава някъде далеч, далеч... Гледаше Митака и не вярваше в късмета си.
Най-накрая след толкова години успя да намери местоположението на богатството.
Започна да оглежда от всички страни находката.
В степи е заровено съкровището, пазят я голяма дружина, даже и предводител си имаха. "Още по-добре си помисли Митака. И него ще бутнем. Хммм... сега на кой да се обадя да разделим това несметно богатство? "
Първата му мисъл беше за една дружка, ама няма я, на море май отиде.
Прозорците на старият капитан Боги светеха и чуденето веднага приключи. Само след 2-3 писма и отрядите бяха на път.
Дори не се наложи да събират армии, да чакат оръжия. Силни бяха заедно и им беше много драго да вървят един до друг, да побъбрят за славните битки преди години, да си припомнят за верни другари и да помечтаят за светло бъдеще. Пътят не беше много дълъг и скоро влязоха в битка. Рицарите смело се хвърлиха в битката, плътно до тях вървяха и стрелите, зад тях носачите бързо пренасяха ранените за превръзки при лекарите и се връщаха веднага, за да пълнят торбите си с богатствата - черните перли.
Битката беше много кратка. Изненадаха неприятелят и той нямаше време даже посегне към оръжията. Митака и Боги чевръсто разделиха богатството, оставиха армиите да пируват и се оттеглиха под сянката на големият орех.
Обсъдиха набързо битката и се чудеха за какво по напред да изхарчат черните перли. Тези перли имаха множество приложения и бяха много ценни в тяхните земи. Можеха да се ползват за покупки, за обучения и науки, както и за подаръци. Доволни и щастливи двамата приятели се разделиха с обещание скоро пак да се видят.
Уморен беше, но доволен. Вървяха му нещата, здрав беше, имаше за него и за екипа и дори успяваше да задели нещичко за бъдещата почивка.
Карантината не ги беше засегнала сериозно и май никой не беше се разболял или бяха я изкарали тая пуста корона без да се усети никой. Както държеше писалката и пишеше по листа, нещо му се мерна в далечината. Привидя му се цифрата 7, ама в този момент неговата любима съпруга дойде с чаша силно охладена бира и забрави за миража.
Отпи от чашата, затвори очи и си помисли колко малко му трябва на човек в един горещ летен ден.
И тогава се сети, че нещо му се привидя. Погледна и пак 7 му се видя. Митака реши, че много скоро трябва да посети очната клиника.
Явно очите му са отслабнали, а на него зрението си му беше много важно. Колкото повече се приближаваше встоносеца,
толкова повече 7-та изпъкваше и разбра, че приликата с 1-ца остава някъде далеч, далеч... Гледаше Митака и не вярваше в късмета си.
Най-накрая след толкова години успя да намери местоположението на богатството.
Започна да оглежда от всички страни находката.
В степи е заровено съкровището, пазят я голяма дружина, даже и предводител си имаха. "Още по-добре си помисли Митака. И него ще бутнем. Хммм... сега на кой да се обадя да разделим това несметно богатство? "
Първата му мисъл беше за една дружка, ама няма я, на море май отиде.
Прозорците на старият капитан Боги светеха и чуденето веднага приключи. Само след 2-3 писма и отрядите бяха на път.
Дори не се наложи да събират армии, да чакат оръжия. Силни бяха заедно и им беше много драго да вървят един до друг, да побъбрят за славните битки преди години, да си припомнят за верни другари и да помечтаят за светло бъдеще. Пътят не беше много дълъг и скоро влязоха в битка. Рицарите смело се хвърлиха в битката, плътно до тях вървяха и стрелите, зад тях носачите бързо пренасяха ранените за превръзки при лекарите и се връщаха веднага, за да пълнят торбите си с богатствата - черните перли.
Битката беше много кратка. Изненадаха неприятелят и той нямаше време даже посегне към оръжията. Митака и Боги чевръсто разделиха богатството, оставиха армиите да пируват и се оттеглиха под сянката на големият орех.
Обсъдиха набързо битката и се чудеха за какво по напред да изхарчат черните перли. Тези перли имаха множество приложения и бяха много ценни в тяхните земи. Можеха да се ползват за покупки, за обучения и науки, както и за подаръци. Доволни и щастливи двамата приятели се разделиха с обещание скоро пак да се видят.
-
- Мениджър Тех. поддръжка
- Мнения: 111
- Регистриран на: 04 Апр 2017, 18:03
Re: Поздравяваме CoupDeGrace и ragnarok1 с Архируината в Бак
Наградите ви очакват в играта!