Последва кратко съвещание, кой за колко време може да я достигне. Дори и сметка не се наложи да направим; направих едно заклинание „Мобилизация” и пуснах атака от рудник, който бях взел за турнира. Атаката се точеше дълго и тя реши да закачи герой ловец, за да вземе двоен ресурс. Малка проява на самоувереност, но все пак с едно на ум, ако някой друг я беше намерил и решил да пусне. Все пак няколко архи руини бяха изтървани от играчи в клана.
Добре че, беше Kova4, че моята армия беше на три дни път с камили. Направихме кратка инспекция и се видя, че няма проблем да бием руиниата със затворени очи, ако тя пусне като за играч от топ 15. Затова всички се строиха и се подготвиха за поход, аз трябваше да тръгна от рудника. Току що мобилизиранат армия в рудника беше малко и уплашена. Обаче карай да върви, разчиташ на другарче. А то се приседини навреме. На повече от милон войни ризниците им засияха на слънцето и заслепиха врага, който дори и не видя останалите стотици хиляди бойци. Лоша работа, мислех си аз, руина беше с герой, не може да се пресметне точната бройка врагове. Всичко приключи за минута и славата отстна за нас. Първо в бой влязоха войните, които избиха противниковите стрелци, след това конницата смаза всичко под дъжд от стрели. След битката тези, които напуснаха в ужас, отново се върнаха наказание три седмици непоряд и всяка вечер дневален. Но след такава победа, съм ларж и затова наказанията бяха толкова малки.
Я как бързо на човек му се оправя настроението. Дори започва да крои планове. Дали ще ми стигнат перлите, за да изпълня 100те поредни задачи. Засега съм на 39 от 100 с един провален. Ама я да не слагам тигана докато рибата е в магазина. Пуска пророци, няма ядове. Продължаваме напред, както казваше един боксьор като го набиха.
Още няколко минути и ПОбеДДААААААА!
Чакам няколко дни, следя в форума някой да ме поздрави, ама няма нова тема. Гледам доклад от нова архи руина, но в другият български сървър. Играчът въобще не чака, направо си писа във форума. И аз така реших да направя...........