Течеше 8 година от Играта и тогава най после се случи!

[kaloianh]

История започна в редовна сряда сутрин. На улицата разцъфнаха цветя, пееха птици. Гражданите на най-голямото царство изпълняваха обичайните си задачи: убиват чудовища във владенията на държавата, изпълняват вражески разузнавачи, сеят ниви, издигат отбранителни укрепления, възстановяват градове и проучват нови територии. Част от армията беше изпратена от владетеля да зарежда столицата с ресурси и злато, в кралството всичко беше спокойно. Няма признаци на неприятности. Но изведнъж в тронната зала влезе мъж. От шапката, тоягата и чантата през рамото му се виждаше, че той е от Гилдията на изследователите.
Темата започна непоследователно, редувайки се с вик, за да обясни нещо. На лицето му се четеше страх. "Господине! На границите на нашето кралство беше открита армия чудовища в безброй бройки. Не можах да определя броя им, много огромна армия! ” Монархът разбрал, че е дошъл моментът, за който през цялото време на неговото царуване той подготвял и подготвял своя народ.
От разказите за скитащи мистрели от далечни земи той чуваше неведнъж за сортове чудовища, след които остават само обгорена земя и костите на мъртвите. Имаше малко споменавания за такива случаи, но въпреки това те бяха. Много съюзници възприеха песните на певците като абсурдни и приказки, но не и Kaloqnh... Той беше готов за най-лошото във всеки момент. Тъй като някои от войските са били в далечни земи и не са имали време да се защитят навреме, суверенът се обърна за помощ към Мъдрите. От тях той получи необходимите знания и магически благословии. След като изчисли всички възможни резултати, владетелят реши, че най-добрата стратегия за отбрана ще бъде атака!
Войските, предвождани от командира Глефалин, бяха събрани в града, най-близо до чудовищата. Владетелят даде заповед да атакува. Но се оказа, че войниците не са готови за битка, въпреки това цял ден се бият с малки групи чудовища. Това беше неочакван и вероятно повратен момент в историята.
Войски с боен вик се втурнаха към атаката. Боят беше дълъг и ожесточен. Глави, крила, рога и опашки летяха във всички посоки. Звънът на изстреляни стрели, тракането на стоманени мечове ... Чудовищата ясно превъзхождаха армията на Kaloqnh. Но благодарение на дарбата на Мъдрите, всички войници на владетеля на Kaloqnh и оцеляха.. Тълпи чудовища бяха безпомощни без свой владетел. Хвърляйки оръжие, те се втурнаха в различни посоки. Войниците ги караха известно време, но когато стигнаха планините, които не можаха да преодолеят, се върнаха в лагера. През това време войските на бойното поле успяха да открият безброй богатства, оставени от чудовищата по време на полета. Древните ги събирали от земите на победените владетели. Kaloqnh разбра, че е в състояние да отмъсти за всичките си убити братя и сестри от далечни страни. Той беше щастлив, че защитаваше хората си, като не позволяваше на мръсни чудовища да дискредитират земите на държавата.
Kaloqnh заедно с цялата армия влязоха в столицата като герой, неговият подвиг беше прославен в песни и легенди. И имаше празник, владетелят похарчи много черни перли за месо, напитки и жени. Така той благодари на поданиците си. В бъдеще владетелят ще се сблъска с още по-страшен противник, но това е съвсем различна история ...

[mohabbatman]

Историята е твърде кратка. Моля, добавете описания на самата битка.

[kaloianh]

Условията са изпълнени!

[mohabbatman]

Моля, попълнете историята в един пост.

[mohabbatman]

Наградата ви очаква във сървъра.