Не ме бива много-много по писането, но все пак след дълги колебания приех предизвикателството. Надявам се да впечатля Админа и да ме пусне без да повтарям
Зима е. Новата Година дойде и отмина, а лудницата си е по старому... Поредният турнир за знамена. В крепостта Масиаф всички спят. Воят на вятъра събуди Кати и като всяка друга нощ тя стана да нагледа проучвателите, не са ли донесли някой байряк и да ги пусне на нова обиколка. Няма почивка за тях до края на турнира. Трябва да изтъркат до край подметките на бързоходките. Тъкмо да се върне обратно в леглото и получи ново известие. С досада отвори пощата. Очакваше поредното: "Играчът Jogata надмина Вашата ставка на аукциона"
. Често се чудеше кога ли спи тоя човек... като кълвач е не пропуска... Няма ден, няма нощ направо неуморен. Изненада се, не беше това, а известие за открита руина. Щеше ли да я пропусне тази нощ? Не и се вярваше. И руина не и се биеше. Беше изморена и се запъти към леглото. Изведнъж ококори очи и бързо се върна обратно. Погледна пак известието... не беше обикновена 5 или 6 , а 7-ца Архируина. Забоде нос в монитора, не можеше да повярва на очите си. Прати веднага да доведат верният и генерал Алтаир, който бдеше на пост докато тя си почиваше.
- arhi1.png (32.26 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdq25
Застанали рамо до рамо на главната кула извисяваща се над Масиаф, Кати и верния и пълководец Алтаир оглеждаха долината. Почти нищо не се виждаше от виелицата. Усетиха мразовитя зимен въздух около себе си. Плащът на Алтаир изплющя на вятъра докато се опитваха да видят в сумрака крепостта-Архируина. И двамата си мислиха, че малкия съгледвач се е заблудил, премръзнал от снежната вихрушка. Но ето я крепостта, сгушена и едва забелязваща се между преспите... каква изненада. И колко ли страшен беше врагът в нея?
- arhi2.png (203.82 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdqiq
Не след дълго дойде и шпионският доклад. Каквито и съмнения да имаха двамата се разсеяха напълно. И тутакси започнаха да правят планове за атака. Какъв късмет... страшния пълководец Повелителят на чудовищата го нямаше. Къде ли се губеше? И дали щеше да се появи скоро? Решиха да предприемат смела бърза атака с леката кавалерия, която беше на пост. Нямаше нужда да вдигат тревога и да отварят тежката порта посред нощ. Ако се появеше Повелителят на чудовищата тогава щеше да се наложи мобилизация. Шпионите трябваше да следят внимателно времето на удара. Но те си знаеха работата и без напътствия. Събуди Кати и своя другар по оръжие 100qn40. Да сподели с него несметните богатства. Като добър приятел той отказа. Знаеше за нейната мечта да се сдобие с нова принцеса... много лишения изтърпя Кати за нея... лесно ли се събираха 91к перли? И благородният рицар и отстъпи своя дял.
- arhi3.png (270.03 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdqyv
Без повече да губи време Алтаир поведе верните си другари с думите:
- Не щадете оръжията и конете си. Съдбата ни дава възможност и надежда да победим страшния враг преди да се мобилизира и да заграбим несметни богатства за благоденствието на нашия народ. Бъдете храбри и неустрашими!
- arhi4.png (387.77 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdrcf
"И крилатите хусари влизат в бой! Спускат се по хълма, летят! Впускайки се в битката, събитията те ще променят!" (Sabaton-Winged Hussars)
Врагът беше хванат по бели гащи
Руина без водач, обезверени орди... Битката беше ожесточена и кратка. Всички чудовища , които не успяха да избягат бяха посечени. Може би част от избягалите ще останат в нашите тучни полета и ще почнат да събират за нова Архируина
, но надали... Все пак надеждата умира последна.
- arhi5.png (257.59 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdrwe
После е ясно.... Три дни яли пили и се веселили!
Пожелавам всеки му такава победа!
- arhi6.png (79.53 KiB) Преглеждано 5737 пъти
http://prntscr.com/mpdsc5
ПП От пламъците на суровата битка и заграбените несметни богатства на 14февруари се роди Шафран-принцесата на Масиаф. Кръстена на цветето, с което Валентин върнал зрението на своята любима. Дълго ще развеселява старите войни със своята неопитност, и дълго обучение и предстои. (който има излишни доктори да драсне на лично
)