Беше горещо августовско утро. Предвещаваше за рекордни температури в земите на Бързашкия лес и всички бързаха да свършат делата си преди обяд, за да се отпуснат на сянка край реката и по лесно да изкарат деня. Все още не знаеха, че този ден ще е горещ не само заради температурите, а и със събитията, които ще се случат. Нищо не предвещаваше такъв развой и с едва прикрита скука младата владетелка Йоланда реши все пак да отвори Окото. За непосветените Окото беше специален артефакт, с който съзираше както неприятелите, така и скритите от тях откраднати богатства. Малцина имаха такова Око.
- oko.jpg (56.27 KiB) Преглеждано 4913 пъти
Нейното беше оставено в наследство от дядо й Виктор Бързашки, който се е бил с тъмните демони и успял да спечели честно битката. В знак на уважение те му подарили този древен артефакт. Първоначално Йоланда не забеляза нищо необичайно. Вярна на принципите си започна 2та по бавна обиколка на царството, като обръщаше внимание и на граничните гори и полянки. Нещо бляскаво прикова вниманието й. Учуди се какви са тия бляскави светлини в степните полета и после изведнъж си припомни за историите за скрити богатства на светлите елфи от Изгубеното кралство, които дядо й разказваше всяка зимна вечер край топлия огън на камината в салона на красивият им замък.
- sakrovishte.jpg (171.71 KiB) Преглеждано 4913 пъти
Йоланда си припомни с какво любопитство задаваше все едни и същи въпроси и всеки път дядо й украсяваше отговорите. "Милият ми дядо отиде си от този свят с неизпълнена мечта да намери елфийското съкровище" мислеше си младата кралица. Изведнъж тя се сепна и отново отвори Окото и прикова поглед в степта. Не се лъжеше. Там наистина имаше скрито богатство. Пазачите му сновяха постоянно и наглеждаха околността. Сега трябва да организирам всичко бързо, така че никой от неприятелите да не заподозре, че е видян лагерът им. Йоланда се усети, че си пее тихичко песента на дядо й.
Първата задача беше да изпрати пратеник в съседното кралство. С удоволствие и гордост написа писмото и изпрати най бързия си вестоносец към Ковашкият лес.
- Няма го господаря Ковач. Навсякъде е заключено и само слугите обикалят из земите. Едва успя да каже и умореният вестител и падна на земята.
Малко странен беше в последно време старият Ковач. Изчезваше често, понякога беше доста мълчалив, а друг път шумът от веселбите в двореца му огласяше полянки и гори на 9 кралства та чак в 10-о.
Йоланда изпрати да извикат Мериам - най-добрата вестителка сред жените, специално обучавана за изпращане на вести по въздух. Незнайно защо я назоваваха водната Мериам. Мериам дойде след минутка сякаш знаеше, че ще бъде призована. Йоланда й подаде свитъка с написаното писмо и й каза докато не го предаде на краля от Ковашкият лес да не се връща. Докато чакаше завръщането на пратеничката си Йоланда прегледа готовността на армията си за битка. Остана доволна от видяното. Всички се грижеха за бойното си снаряжение да е винаги в готовност за неочакван бой. После изпрати за специалните торби, в които ще издържат тежестта на намереното богатство. Вече беше напълно готова за битка и в същият момент Мериам се завърна с добрата новина. Старият Ковач вече пътува за мястото указано за среща в пълна бойна готовност и Йоланда бързо се отправи натам с малка армия.
Стигнаха едновременно до мястото където беше неприятелският лагер. И въпреки, че пазачите му обикаляха наоколо, Йоланда и Ковач изненадаха неприятелската войска.
- chudovishta.jpg (69.6 KiB) Преглеждано 4913 пъти
Извадиха бързо оръжията и се впуснаха в атака на лагера.
Битката мина толкова бързо, че ако не бяха пълните торби със заграбеното богатство и двамата владетели щяха да помислят, че са сънували. Шумът на златните накити, скъпоценни камъни и перли доказваха, че битка имаше и победителите са те.
- боят.jpg (219.1 KiB) Преглеждано 4913 пъти
И двете армии бяха приятно възбудени. Всички бързаха да се приберат в горите си преди слънцето да напече безпощадно голите поляни и степи. Знаеха, че днес по случай битката ще има ядене и пиене на корем и за всеки по малък подарък. След като се погрижиха за армиите си, Йоланда и Ковач седнаха в просторния хладен салон в Бързашкия дворец и потънаха в сладки приказки, хапвайки вкусни ястия и ги поливаха с най доброто вино от лозята на двете кралства. Времето беше спряло за тях...
