Великата победа над архируината на 20.01.2018

[manqka87]

Денят беше Събота, 20.01.2018 година! Поредната мрачна и студена Събота в пика на зимата. Бях решил, че ще прекарам този ден в леглото за да си почина от тежката и напрегната седмица, в която се бе наложило да работя цели 5 дни, а именно от Понеделник до Петък по 8 часа на ден както е заложено в КТ (за тези, които не знаят КТ е кодекс на труда). Това значеше ставане всяка сутрин в 7.15 часа пет дни в седмицата. Именно затова бях решил както споменах по-нагоре, че във въпросната велика Събота 20.01.2018 година ще се наспя и ще стана по обяд. Още в съня си обаче предчуствах и сънувах, че нещо ще се случи и наистина чудото стана. Събудих се сутринта (около 10.30 часа), прозявайки се още тръгнах към банята за да си измия зъбите по най-бързия начин за да не губя време и час по-скоро да си включа лаптопа. С интерес и трепет исках да видя как е изминала поредната нощ. Гледах с вълнение, но не беше се случило освен обичайните неща, а именно умряли проучватели и намерени 3 руини 6*.

images.jpg (10.71 KiB) Преглеждано 6256 пъти

Зарадвах се въпреки всичко, защото не бях виждал руина 6* от няколко дни, а сега намерих цели три. Въпреки това реших да си направя едно кафе, което да изпия с наслада гледайки как героите ми бият трите 6-ци. Така и направих, но като се върнах с кафето видях чудо. Бях намерил Стоунхендж с руна ФЕО за който си мечтаех от поне месец.[attachment=0]download.jpg Отпих глътка кафе събрах колкото армия имам и пуснах да го бия. Знаех, че днес е щастливата ми Събота, три руини 6* и един Стоунхендж с руна ФЕО. Не бих могъл да си мечтая за нещо друго. Застанах с наслада да гледам битката между мен Стоунхендж-а, но спокойствието ми беше развалено. Телефона звънна! Аз неисках да се обаждам, защото до удара на Стоунхендж-а оставаха няколко минути. Телефона обаче не спираше и неспираше да звъни и аз бях принуден да се обадя. Станах от дивана взех телефона и започнах да разговарям. Говорих около 10 минути, като се постарах да приключа разговора възможно по-бързо. След като го приключих седнах веднага да видя какво се е случило и с тъга останових, че съм изпуснал битката. Остана ми само доклада, но онзи миг в който се сблъскват двете армии не успях да го видя. Започнах с интерес да гледам доклада допивайки кафето си и чакайки да се върне армията за да ударя трите 6-ци, които зорко следях. Тогава видях, че имам съобщение. С трепет се надявах да е пак руина 6* или Стоунхендж с руна Фео. Тогава видях, че съм намерил руина 7*. Не можах да повярва, седях изумен на дивана и започнах да се кръстя. Погледнах няколко пъти доклада, после руината, после пак доклада от проувателите. Бях най-щастливия човек на света. Лошото беше, че трябваше да чакам армията да се върне от Стоунхенджа. Тези два часа бяха най-дългите ми два часа. Неможех да вкуся повече кафе, не ме интересуше нищо. Така лека-полека двата часа минаха и армията ми се върна. Веднага атакувах архируината, като веднага изключих телефона си за да не ми отнемат удоволствието от биткатата, което е веднъж в живота ми. Зачаках неусетно и чудото стана. Архируината беше унищожена. Битката се бе състояла в един доста мъчителен рунт. Няма да забравя никога удоволствието което изпитах след нейната гибел. Пожелавам на всеки да има този късмет да победи великата руина 7*, защото такова нещо се случва веднъж в живота на всеки един човек и се помни цял живот. Никога не би могло да се забрави. Всяка сутрин ставам със спомена от победата над архируината и всяка вечер заспивам с тази мисъл. Едва ли някога в живота ми тя ще ме напусне.

[darko428]

Историята е прекалено кратка. Моля, опишете събитието по-подробно.

[darko428]

Наградата очаква Ви в сървъра.