


Щастливи и безгрижни бяха от хилядолетия жителите на двете приятелски царства Гомор И Водом. Между двете кралства имаше траен мир и пакт за взаимопомощ. Красивите дъщери на Гомор се женеха за атлетичните и воинствени момчета на Водом. Децата които се раждаха бяха излючително красиви и войнствени. Между двете кралства нямаше граница. Хората пътуваха и работеха от едното крластво в другото. Стоките които произвеждаха ги продаваха в другото кралство без да се налагат да плащат данъци и на двамата царя. Съседните кралства се радваха на тази взаймна любов между двата братски народи. Хората се надпреварваха да си помагат един на друг ,когато имаше нужда някой семейство от помощ. Древни митове обаче споменаваха за появата веднъж на хиляда години на древни и стршани същества , пазещи несметни богатства и изключително силни и страшни. Тези митични воини нападали околните народи. Взимали красивите им дъщери и ги превръщали в техни жени, а малките момчета ги правили кръвожадни и безмилостни войни. Богатствата , които вземали от ограбените краслтва пазили в специални замъци. Наричали ги архируини. Това били непревземаеми крепости. Армиите, които ги пазили били безбройни орди готови да умрат, но да не позволят да се превземе замъка. През лето 2012 преди новата ера Гомор бил нападнат от тези същества. Отвлекли всики момичета под 25 години. Градовете , които нападнали били сринати от основи. Малкото оцелели хора ги превърнали в роби, които ги накарали да строят архируина в тяхното кралство. Оттам започнали набези из цялото кралство. Царят на Гомор изпратил пратеници до съседните царства да се обеденят и да отблъснат тази опасност грозяща и съседните държави. Уви! Единствено царят на Водом откликнал на призива на Гомор. Бързо били свикани управителите на всички области. Изпратили глашатаи до най отдалечените краища на двете царства. Всички желаещи да помогнат да се съберат в столицата на Водом – Волия. Не изминали няколко дена и от всичките краища на двете кралства започнали да приижидат мъже, жени, деца възрастни хора всеки да помогне кой с каквото може. Кралицата на съседното царсвто Елфирия изпратила своя най велик Маг- Гарфал. Той притежавал умението да владее огънят както ида прави различни магически отвари , които давали невероятни умения на хората. Неминала и седмица и съюзническата армия на двете кралства Гомор И Водом се отправили към новопостроената архируина в центъра на царството Гомор. Пътят, през който минали бил страшен. Гледката неописуема. Десетки градове и селища били в руини. Нямало жив човек, когото да попитат какво се е случило. След 3 дена поход из тези страшни земи, в които се е превърнало доскоро благоденстващото царство Гомор съгледвачите изпратени напред докладвали за откритата архируина.
Армиите на двамата царя се спряха. Решиха рано на сутринта да нападнат при изгрев слънце архируината.
Изненадващата атака на войските на Гомор И Водом посрещнаха древните пазители на архируина да се заспали. Толкова вярваха в своите сили, че бяха подценили опасността някой да ги атакува в собсвеният им замък. Радостните им тържествени викове събудиха приятели и врагове. Битката беше страшна и кратка. Изненаданите в своите легла пазители на архируината бяха победени и избити. Малцина от тях не се предадоха и се заключиха в централният замък на крепостта. Но Уви! За тяхно нещастие тука беше Великият МАГ. Призова огън от небете, който падна и запали замъка. С риск до изгорят живи те излязоха от замъка и се предадоха. Каква беше изненадата. Дълбоко, в недрата на замъка имаше пещера. В тази пещера бяха скрити заграбените богатсва от победените народи. Злато и перли имаше безброй. Царете решиха да вземат и раздадат златото и перлите на малкото оцелели хора от ограбените градове, за да могат отново да ги съградят. Мир и благополучие обхвана отното двете царства.....
До кога ли?