Минаваше пладне, жегата беше непоносима, потта се стичаше по челото на sirAsen, капеше в очите и пречеше на зоркия му поглед, който наблюдаваше живота в кралството. Маранята браздеше равните полета. Изведнъж пред погледа му се изпречи крепост, изникнала от нищото. Нещо невиждано по тези земи, нещо извън този свят се беше настанило в тази крепост.
Голямата злина се беше настанила вътре и набираше сила и мощ да сее зло. На sirAsen му беше ясно колкото по-бързо я премахнеше, толкова по малко злото щеше да се разпростира в околността.
Потърси си sirAsen главният магьосник , извади той свитъците , кои поизмачкани от стоенето им по старите сандъци в кралската съкровищница, кои нови току що донесени от някой знатен герой. И се започна смятане и изчисления.
Мобилизирането на армиите беше незабавно.
Започна яростна подготовка, събираха се всичките войски от гарнизоните, към столицата потекоха реки от войници, оръженосци, елитни стрелци, кавалерия, а също така и монаси лечители, които да лекуват ранените.
Вдигнал гордо глава sirAsen премина с коня си през цялата войска.
Безкрайни бяха редиците на рицарската армия. Удоволствие беше да се наблюдават .
SirAsen извади мечът си и тръгна напред, като от тръс коня му премина в галоп. Варната му армия го последва. Придвижваха се бързо и в пълно мълчание, чуваше се само потрперването на земята под конските копита.
При вида на препускащата рицарска армия чудовищата нададоха вой смразяващ кръвта на всеки нормален човек. Но не бяха в състояние да уплашат sirAsen и неговите пълководци. Армията усещаше , че след тези пълководци може да влезе във всяка една битка.
Започна боя.
Когато двете войски се сблъскаха от небето пречерня, вдигна се пушилка от сблъсъка на двете армии. Чуваха се удари на остри мечове, грохота на тежките копита на конете бе заглушаван от бойните викове, във въздуха свистяха стрелите. Битката беше тежка, но проведена изкусно. Никой не знаше колко време продължи битката, но когато заглъхнаха и последните удари от нея,на бойното поле осеяно със множество трупове и ранени се извисяваше гордо sirAsen.
Съгледвачите на съседните владетели разнесоха новината за унищожената Архируина. По всички далечни кралства се разнесе мълвата, че злото е победено... за сега. На никой смъртен не е дадено да знае кога и къде ще се посее семето му.
