честит втори Юни

[IvayloCherkezov]

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в стоуни лежи и пъшка
Варварин с дълбока на гърди рана,
Варварин в младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил Моли,
на друга Мъна на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат А и М-а!

Лежи юнакът, а на небето
сървърът спряно сърдито пече;
Килема пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за клана,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него във форума пеят...

Денем му сянка пази му Миро,
и съюзник му кротко раната ближи;
над него Старейшина, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
Храма напълниш, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят чата кланов
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с бира студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Клана?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и в съвнестна атака тръгнат –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят врага ни да обърнат

Но съмна вече! И на Балкана
Варварин лежи, кръвта му тече, –
съюзник му ближе лютата рана,
и сървърът пак пече ли – пече!