-Искате ли да ви разкажа една история?-и без да поглежда любопитните погледи на младежите започна........
-това се е случило много,много отдавна,когато моя пра-пра дядо тъкмо е бил приет в редиците на елитната елфска кавалерия.По това време кралството управлявал господаря Колумбриел.Той водил много битки и бил страшилище сред чудовищата орки. Те копнеели за мъст..........За това господаря Колумбриел непрестанно пращал съгледвачи да обикалят кралството и да търсят чудовища,който все пак дръзвали от време на време да преминат в кралството и да опожаряват села,а пленниците ги ползвали за роби.Така един ден съгледвача Еонрил видял изключително голям лагер на чудовища орки в близост до граничните области.Той бил много опитен съгледвач,успял незабелязано да се промъкне до двама пазачи,които си говорили тихо и ги подслушал.От тях разбрал,че се готвят да нанесат изненадващ удар срещу Колумбриел,а техният тъмен лорд отишъл за последен военен съвет на тъмните лордове.Също тъй тихо се запромъквал обратно,достигнал бойния си елен и запрепускал към двореца.Когато след непрекъсната езда в продължение на ден достигнал двореца едва се държал на седлото.Казал на първия страж да намери и повика господаря.Когато господаря Колумбриел дошъл с първия си пълководец лейди Енвенен,чули разказа на Еонрил и веднага свикали военния съвет.В него те решили да нанесат бър и изненадващ контра удар,когато чудовищата са най-уязвими-без техния тъмен лорд.С неговата тъмна магия той ги правел почти непобедими.Веднага вдигнали конницата по тревога и без забавяне потеглили на поход.До края на деня прекосили вълшебните гори,и препуснали през степта..........достигнали прокълнатите гори в полунощ,но нямало време за почивка...........в ранни зори,малко преди изгрев слънце видели огромните лагерни огньове на оркския стан.Бил толкова голям,че обагрял небето.............Нямало време за губене.....господаря Колумбриел искал да действа с изненадваща атака докато повечето орки спят...........Извадил меча си от ножницата озарен от последните лунни лъчи изправил се на стременете и извикал бойния вик: ОГЪН И ЖУПЕЛЛЛЛЛЛ и се понесъл в галоп към оркския стан.Неговата пълководка Енвенен не остана по-назад в вдигнато острие поведе конницата в галоп.оркския стан беше вцепенен от ужас...........Броните на елфските рицари и извадените им мечове блестяха,отразявайки светлината на лагерните огньове...............и връхлитаха без страх срещу всеки мярнал им се на пътя орк.........а орките в ужас почти неможеха да вдигнат оръжие,посичани от елфите...........боят беше кратък,но за сметка на това много кървав.........когато първите слънчеви лъщи озариха бойното поле мечовете на елфите бяха окъпани в оркска кръв..........а в шатрата на тъмния лорд намериха страшно съкровище.....огромно количество черни перли............всички изпаднаха в екстаз..........малкото оцелели орки господаря Колумбриел оставил живи,за да предават ужаса в онази съдбовна сутрин..........Така млади ми бойци-завърши стария елф -приключи една от най-големите битки по онова време.
Когато вдигна поглед видя как всички млади бойци са вперели поглед с танцуващите пламъци на огъня и всеки един от тях мечтаеше да дойде време когато и за тях ще се носят легенди.........
Хубава приказка , честито на