one down, one to go
Публикувано на: 23 Ное 2015, 14:43
Темата отново касае нашите любимци Скорпионите и то в частта наречена Кланов замък.
Да, един от клановите замъци на Скорпионите снощи падна.
Вече е валиран до гладкост и с прекрасни условия за бъдещо развитие на умениия по голф.
Ето хронологията и събитията накратко.
Говорих с колега, който има рудник по диагонал от въпросното предстоящо голф игрище и той започна да подготвя терена за моето гостуване.
Складове като за 2млн, достатъчно златен ресурс, така че когато дойда да мога да тръгна на скорост.
Поне такава беше идеята.
През деня говорих с Жоро и той просто запали джапанките да се пренася и да рути защити.
На мен не ми остана нищо друго освен да форсирам изпълнението на плана.
Реално златото в рудника беше 1.4млн. Колега нямал достатъчно търговци и нещата ставаха мега бавно.
След превземане златото падна на 700к и аз се оказах леко заклещен с гладната армия.
За да тръгна в посока КЗ ми трябваха 2млн, а столицата ми е ужасно далеч ... пуснах да се пренасят ресурси, но щеше да падне и чакане.
Решението дойде от само себе си. Нападнах доверчивия колега, дарил ме с този рудник. Това стана с неговото съгласие разбира се и наливане на злато през съюзния склад. 40 мин по-късно героят вече е в рудника и има 3.3млн злато, напълно достатъчни за да тръгна.
Така и стана, тръгнах и аз.
На първата атака Жоро свали 3 от 6-те укрепления и повреди останалите.
Малко след това минах и аз отнесох магиката.
Тръгна Жоро за втори път и довърши започнатото, а на мен ми започнаха приключенията.
Започнаха, защото вторият герой не беше пристигнал в рудника, за да застане на страж.
Имаше дупка от 20мин до пристигането му.
Надушиха ме хиените, наспамиха ме и ме проклеха, оковаване на героя, блато, скъперничество ... почти пълна програма.
Пристигна героя, това добре, ама 8 часа трябва да чакам а златото прогресивно намалява.
Имах две опции, да се откажа от този рудник и да се прибера леко насран на затворени порти в столицата или да докарам и третият герой с малко наеми, фар и свитък саможертва. Реших, че няма да оставя прасето недоклано и тръгнах с третия герой. Взех и розов похлупак .. и .. голяма грешка, тия решиха, че искам да го ползвам и се наредиха едни спамове ... страшна работа.
Изминаха 2 часа от оковаването ми, в клановият замък има една обикновена кула, 10 часа строеж на 6 нови укрепления и достатъчни спамове, за да не могат да строят с перли.
И сам войнът е войн, ама не мога всичко сам.
Жоро приключи с неговата част и се оттегли и нормално, нямаше с какво повече да помогне.
За щастие се появиха още колеги и решиха да се включат да помогнат.
Започнахме с Васко, пусна три часа разруха с всичко налично и какво да видим ...
Дъмбата се изнесъл от широкият склад при A&M и се нанесъл обратно при скорпионите си за да им помага.
Хубу де, като се усещаш скорпион защо по дяволите си в друг клан?
Защото няма достатъчно злато в съюзния склад ли?
Или може би заради леки неразбирателства с новата мултиуправа на клана?
Както и да е, ти си знаеш, най-добре. Не е моя работа.
Та, дъмбата се понесъл на подкрепа. Васко беше инструктиран да върне в последните 3 мин. От една страна да минава времето и от друга да може да тръгне друга разруха и превземане.
Така и става, Васко връща, скоро след това връща и дъмбата, за да може да застане на изчакване.
Връща се дъмбата, изчаках да присветнат облачетата над столицата му и след това спокойно метнах оковаване на армията.
До тук много добре, армията на дъмбата е извадена от сметките. Остават още две.
Междувременно се носят две разрухи на през 90 мин от Веси и Миро.
Наближава време и тръгва дънди, пристига на подкрепа и заради времето м/у двете атаки срещу КЗ се налага да остане до самия край на подкрепата.
Часът вече е 22:45, аз имам още час и малко оковаване, а Веси пуска превземане с 1000 наема.
Това e Атаката, към нея ще се наглася.
Минава още един час и тия започват да се усещат какво ще стане след малко.
Следват 5 бързи проклятия към рудника, едно оковаване на героя, две на армията и две скъперничества от 5-то ниво (аз си имах вече 4-то).
Съвсем естествено не минават и петте. Абе господа, след като взехте над 100 шпионажа от 4-то ниво, толкова ли не се сетихте да огледате внимателно ефектите на свитъците и артовете, така че, да можете направите сложните векторни изчисления, че героят, който стои на пост има 115% защита от магии?
Решихте че има шанс 60/55 да мине кое да е било от проклятията ли? Успех!
Героят ми е окован, но армията не е, пускам с покана бавна атака по КЗ нагласена на 2 сек преди превземането.
Минава полунощ, оковите падат, нарязвам 700к наеминци и вече имам 35млн в него рудник.
Минава още малко време и идва поредната очаквана изненада, една дребна мишка на 4* тръгва и се вклинява на подкрепа в секундата между моята разруха и превземането.
Добре, връщам носача и успям на първи опит на най-бавна скорост да се вклиня в правилната секунда с цялата армия.
С това сякаш козовете на скорпионите се изчерпват.
Поглеждаме след малко и какво да видим.
Картинката е трагикомична.
Подкрепа и аз в една секунда, на следващата секунда превземане и още една изненада - армията на Мускета, или по-точно каквото е останало от нея.
Я, това трябва да е някакъв нов номер, нищо, след 30 мин ще разберем дали работи.
30 дълги минути, 20, 15, 7. Казвам на Веси, я виж в кристалното кълбо. Тя връща доклад - чисто е, няма раздвижване. Добреее, доволен съм, от теб ще стане шаман.
3сек, 2сек, 1сек и бум, получават се три съобщения. Един военен доклад и две съобщения в които се твърди че войната с два клана е прекратена.
Което в превод означава, че воините автоматично са били прекратени, заради непреодолими различния в броя на завладяните Кланови замъци.
В чата казвам на другия Жоро, ти си!
Поглеждам шпионажа от новия КЗ и какво да видя, валиран и с току-що посаден райграс.
Време е за обобщение:
- грешки бяха допуснати и от двете страни;
- моите бяха тежки, но не усетихте навреме за да извлечете максималните ползи от тях;
- цялата история протекла около 10 часа приличаше на партия шах или игра на покер, с надлъгването, блъфирането и внимателно планиране;
- адмирации за защитниците, направихте наистина всичко силите си;
- адмирации и за нападателите, победителите не ги съдят, нали?
Това е само игра, докато приемаме всичко като игра - всичко ще е наред.
Започнем ли да влагаме личен мотив - нещата неминуемо ще загрубеят и целият финес от надлъгването ще се превърне в грозен и злобен фарс.
Вече е обяд и е време за бира, много бира. Наздраве!
Да, един от клановите замъци на Скорпионите снощи падна.
Вече е валиран до гладкост и с прекрасни условия за бъдещо развитие на умениия по голф.
Ето хронологията и събитията накратко.
Говорих с колега, който има рудник по диагонал от въпросното предстоящо голф игрище и той започна да подготвя терена за моето гостуване.
Складове като за 2млн, достатъчно златен ресурс, така че когато дойда да мога да тръгна на скорост.
Поне такава беше идеята.
През деня говорих с Жоро и той просто запали джапанките да се пренася и да рути защити.
На мен не ми остана нищо друго освен да форсирам изпълнението на плана.
Реално златото в рудника беше 1.4млн. Колега нямал достатъчно търговци и нещата ставаха мега бавно.
След превземане златото падна на 700к и аз се оказах леко заклещен с гладната армия.
За да тръгна в посока КЗ ми трябваха 2млн, а столицата ми е ужасно далеч ... пуснах да се пренасят ресурси, но щеше да падне и чакане.
Решението дойде от само себе си. Нападнах доверчивия колега, дарил ме с този рудник. Това стана с неговото съгласие разбира се и наливане на злато през съюзния склад. 40 мин по-късно героят вече е в рудника и има 3.3млн злато, напълно достатъчни за да тръгна.
Така и стана, тръгнах и аз.
На първата атака Жоро свали 3 от 6-те укрепления и повреди останалите.
Малко след това минах и аз отнесох магиката.
Тръгна Жоро за втори път и довърши започнатото, а на мен ми започнаха приключенията.
Започнаха, защото вторият герой не беше пристигнал в рудника, за да застане на страж.
Имаше дупка от 20мин до пристигането му.
Надушиха ме хиените, наспамиха ме и ме проклеха, оковаване на героя, блато, скъперничество ... почти пълна програма.
Пристигна героя, това добре, ама 8 часа трябва да чакам а златото прогресивно намалява.
Имах две опции, да се откажа от този рудник и да се прибера леко насран на затворени порти в столицата или да докарам и третият герой с малко наеми, фар и свитък саможертва. Реших, че няма да оставя прасето недоклано и тръгнах с третия герой. Взех и розов похлупак .. и .. голяма грешка, тия решиха, че искам да го ползвам и се наредиха едни спамове ... страшна работа.
Изминаха 2 часа от оковаването ми, в клановият замък има една обикновена кула, 10 часа строеж на 6 нови укрепления и достатъчни спамове, за да не могат да строят с перли.
И сам войнът е войн, ама не мога всичко сам.
Жоро приключи с неговата част и се оттегли и нормално, нямаше с какво повече да помогне.
За щастие се появиха още колеги и решиха да се включат да помогнат.
Започнахме с Васко, пусна три часа разруха с всичко налично и какво да видим ...
Дъмбата се изнесъл от широкият склад при A&M и се нанесъл обратно при скорпионите си за да им помага.
Хубу де, като се усещаш скорпион защо по дяволите си в друг клан?
Защото няма достатъчно злато в съюзния склад ли?
Или може би заради леки неразбирателства с новата мултиуправа на клана?
Както и да е, ти си знаеш, най-добре. Не е моя работа.
Та, дъмбата се понесъл на подкрепа. Васко беше инструктиран да върне в последните 3 мин. От една страна да минава времето и от друга да може да тръгне друга разруха и превземане.
Така и става, Васко връща, скоро след това връща и дъмбата, за да може да застане на изчакване.
Връща се дъмбата, изчаках да присветнат облачетата над столицата му и след това спокойно метнах оковаване на армията.
До тук много добре, армията на дъмбата е извадена от сметките. Остават още две.
Междувременно се носят две разрухи на през 90 мин от Веси и Миро.
Наближава време и тръгва дънди, пристига на подкрепа и заради времето м/у двете атаки срещу КЗ се налага да остане до самия край на подкрепата.
Часът вече е 22:45, аз имам още час и малко оковаване, а Веси пуска превземане с 1000 наема.
Това e Атаката, към нея ще се наглася.
Минава още един час и тия започват да се усещат какво ще стане след малко.
Следват 5 бързи проклятия към рудника, едно оковаване на героя, две на армията и две скъперничества от 5-то ниво (аз си имах вече 4-то).
Съвсем естествено не минават и петте. Абе господа, след като взехте над 100 шпионажа от 4-то ниво, толкова ли не се сетихте да огледате внимателно ефектите на свитъците и артовете, така че, да можете направите сложните векторни изчисления, че героят, който стои на пост има 115% защита от магии?
Решихте че има шанс 60/55 да мине кое да е било от проклятията ли? Успех!
Героят ми е окован, но армията не е, пускам с покана бавна атака по КЗ нагласена на 2 сек преди превземането.
Минава полунощ, оковите падат, нарязвам 700к наеминци и вече имам 35млн в него рудник.
Минава още малко време и идва поредната очаквана изненада, една дребна мишка на 4* тръгва и се вклинява на подкрепа в секундата между моята разруха и превземането.
Добре, връщам носача и успям на първи опит на най-бавна скорост да се вклиня в правилната секунда с цялата армия.
С това сякаш козовете на скорпионите се изчерпват.
Поглеждаме след малко и какво да видим.
Картинката е трагикомична.
Подкрепа и аз в една секунда, на следващата секунда превземане и още една изненада - армията на Мускета, или по-точно каквото е останало от нея.
Я, това трябва да е някакъв нов номер, нищо, след 30 мин ще разберем дали работи.
30 дълги минути, 20, 15, 7. Казвам на Веси, я виж в кристалното кълбо. Тя връща доклад - чисто е, няма раздвижване. Добреее, доволен съм, от теб ще стане шаман.
3сек, 2сек, 1сек и бум, получават се три съобщения. Един военен доклад и две съобщения в които се твърди че войната с два клана е прекратена.
Което в превод означава, че воините автоматично са били прекратени, заради непреодолими различния в броя на завладяните Кланови замъци.
В чата казвам на другия Жоро, ти си!
Поглеждам шпионажа от новия КЗ и какво да видя, валиран и с току-що посаден райграс.
Време е за обобщение:
- грешки бяха допуснати и от двете страни;
- моите бяха тежки, но не усетихте навреме за да извлечете максималните ползи от тях;
- цялата история протекла около 10 часа приличаше на партия шах или игра на покер, с надлъгването, блъфирането и внимателно планиране;
- адмирации за защитниците, направихте наистина всичко силите си;
- адмирации и за нападателите, победителите не ги съдят, нали?
Това е само игра, докато приемаме всичко като игра - всичко ще е наред.
Започнем ли да влагаме личен мотив - нещата неминуемо ще загрубеят и целият финес от надлъгването ще се превърне в грозен и злобен фарс.
Вече е обяд и е време за бира, много бира. Наздраве!
