Поздравяваме ivog12 със събарянето на архируина

[keks]

На 14 септември 2014 г. играчът ivog12 е унищожил архируина със запас на Черни Перли 70552.
Поздравяваме победителя и очакваме подробното описание!

[ivog12]

Беше ранна есенна вечер,облаци пробягваха по тъмното небе. Кралица Стела нежно люлееше малката принцеса Никол и нежно и нашепваше приспивна песен. Отвън се чуваха звуците на вечерта,търговците се провикваха за последно над своите сергии,децата тичаха и викаха унесени в своята игра,селяните украсяваха в последният момент улиците на двореца с празнични гирлянди и цветя. Бяха в навечерието на Празника на знанието,утре всяко дете,момче или момиче навършило 7 годишна възраст,се посвещаваше в тайните на света и знанието. И като всяка година,всички деца бяха нетърпеливи от това събитие превърнало се в празник.

Кралица Стела.jpg (60.59 KiB) Преглеждано 8935 пъти

Кралят Иво беше събрал всички свой пълководци в тронната зала,начело с най-верният си пълководец – Стеллита, за поредният военен съвет.Кралят беше изпратил всички свой велики съгледвачи по цялата кралска шир,в търсене на несметни богатства и чудеса.

Както всеки крал по тази земя,и той тайно се надяваше да чуе скоро дългоочаваната вест за най голямото чудо и богатство на тази земя.Седеше умислен на своят трон оглеждаше лицата на всички свой пълководци и слушаше цялата глъч,без да подозира какво предстоеше да се случи в тази съдбоносна вечер.
Всичката тази глъч се носеше през прозореца на замъка леко приглушено с лек повей на нежната есен,с приятни звуци и миризми. Но някъде под това се усещаше нещо странно и тъмно,зловещо,почти недоловимо за повечето хора. В този момент кралицата погледна през прозореца и видя как нещо проблесна ярко и огнено в небето. Детето проплака неспокойно в ръцете и. Някъде дълбоко в сърцето си тя усети какво предстои. И тогава го видя,ордата чудовища бяха пред портата на замъка. Инстинктивно притисна бебето по близо до себе си,защото знаеше какво ще се случи,и че бъдещето на малката принцеса Никол ще бъде решено още тази вечер. Веднага се обърна и тръгна за тронната зала. Стражите отвориха тежката врата и тя влезе в залата къде цареше шум,въздухът беше задушен от горящите факли из цялата зала. При звукът на отварящите се врати, шумът стихна и всички погледи бях вперени в нея. Кралят Иво я погледна и веднага разбра какво предстои преди от устните и да се пророни една единствена дума:

- Чудовищата!!!

Тогава Кралят Иво стана мълчаливо,обиколи с поглед всички свой пълководци,думите бяха излишни,всички знаех какво трябва да направят и какво се очаква от тях. Бавно се насочи към врата,там спря за миг погледна кралицата и тихо промълви:

- Моли се за нас.

Защото знаеше че времето им беше ограничено,прекалено близко бяха приближили този път чудовищата преди да бъдат забелязани.А знаеше че за краткото време което имаше трябва да събере всички свой войски от близките и далечните владения на своето кралство.Закрачи по тъмните коридори на замъка леко притеснен,но все пак с ясна мисъл какво му предстоеше.Витата стълба която изкачваше водеше към най високата кула на замъка,и там на върхът в стаичка която и денем и нощем излъчваше неестествена светлина се намираше тайнствен магьосник ,единственият в цялото кралство който знаеше как да се победят Чудовищата.След кратката но ползотворна среща с него,кралят знаеше какво да направи за да подсигури бъдещето на принцеса Никол.

Вдигна високо глава и смело закрачи на вън,където вече нетърпеливо чакаха неговите войски,събрани под развяващите се от вятъра знамена. Кралят погледна към небето което ставаше от черно по черно,и в далечината пробягваха светкавици последвани от силен тътен. Очакваше се огромна буря.
Отвън неговите верни войни се подготвяха за епичната битка,воините точеха своите саби,жестоки харпии летяха високо над тях,конете нетърпеливо пръхтяха и надушваха злото във въздуха,стрелците опипваха тетивата на своите лъкове,тъмните лечители нямаха търпение да се впуснат в битката,а там най отзад в тъмните сенки скрити от хорските погледи черните магьосници напяваха с тих и монотонен глас своите заклинания за гибел на чудовищата.

Кралят Иво мина през цялата войска надъхвайки я за предстоящата битка,качи се на своят огромен черен като катран жребец,извади мечът си и с боен вик тръгна напред,войската го последва веднага,защото знаеха че всяка секунда забавяне можеше да промени изходът на битката,а от това зависеше и бъдещето на тяхното кралство.
Кралица Стела гледаше от прозореца как нейният крал заминава с цялата си войска,и със свито сърце се молеше той да се завърне жив и здрав. Целият замък беше притихнал в очакване на битката.

Когато кралят пристигна на мястото къде чудовищата се бяха наредили за бой,те на дадоха страховит вой,който би накарал всеки човек да му се смръзне кръвта. Но кралят не трепна,той цял живот е чакал този момент и се е подготвял за него. То обърна глава по посока на замъкът където беше кралицата и бебето,след което се обърна към чудовищата извади острият си меч засмя се срещу чудовищата,заби пети в своят жребец и полетя към ордите последван от неговата вярна войска.

Когато двете войски се сблъскаха от небето блесна светкавица за миг освети бойното поле и сякаш небето в отговор на сблъсъка на двете армии се отвори и отгоре им се изсипа дъжд. Прокънтяха бойни викове,чуваха се удари на остри мечове,тетивата на стрелците зяпаха своята песен на смърт под грохота на тежките копита на конете. Високо горе се чуваха свирепите крясъци на страшните харпии. Никой не знае колко време продължи битката но когато заглъхнаха и последните удари и пелената от дъжд намаля,на бойното поле осеяно със множество трупове и ранени се извисяваше гордо Кралят, и както винаги до него беше верният му пълководец Стеллита.

Стелита.png (18.33 KiB) Преглеждано 8930 пъти

И тогава всички усетиха как земята потрепери дълбоко в недрата си,и в далечината се чу пронизителен яростен писък примесен с дълбока яд в него.Кралицата потрепери защото знаше че това е Кралят на чудовищата,който жестоко виеше за тази загуба.

Кралят на чудвищата.jpg (72.41 KiB) Преглеждано 8935 пъти

Те бяха спечели битката срещу чудовищата и в замяна на тази битката бяха възнаградени от събираното с векове съкровище на чудовищата – Черните перли.
Целият замък стоеше в очакване. И когато видяха своят крал да се завръща с цялата си войска сякаш във въздуха се разнесе притаена въздишка на облекчение.
От близки и далечни краища на необятната земя MyLands започнаха да пристигат пратеници на другите кралства за да поднесат своите благодарности на Краля, за великата победа над Чудовищата.
Горе в замъкът кралицата знаеше че тази вечер нейното дете ще спи спокойно и защитено,но също така знаеше че това е само привидно спокойствие. Скоро Кралят на чудовищата пак щеше да събере ордите си,и тогава някой крал от тази необятна земя ще трябва да се пребори с тях. Тя въздъхна тъжно,отпъди тези черни мисли от ума си, наведе се,целуна Никол нежно и тръгна да посрещне своят крал.По пътя към портите тя видя че целият замък свети и всички хора се радваха и ликуваха на победата на своят крал и тези пиршества щяха да продължат цяла седмица из цялото кралство.

Кралете.jpg (34.23 KiB) Преглеждано 8935 пъти

Битката.PNG (229.16 KiB) Преглеждано 8935 пъти

[keks]

Беше ранна есенна вечер,облаци пробягваха по тъмното небе. Кралица Стела нежно люлееше малката принцеса Никол и нежно и нашепваше приспивна песен. Отвън се чуваха звуците на вечерта,търговците се провикваха за последно над своите сергии,децата тичаха и викаха унесени в своята игра,селяните украсяваха в последният момент улиците на двореца с празнични гирлянди и цветя. Бяха в навечерието на Празника на знанието,утре всяко дете,момче или момиче навършило 7 годишна възраст,се посвещаваше в тайните на света и знанието. И като всяка година,всички деца бяха нетърпеливи от това събитие превърнало се в празник.

Кралица Стела.jpg

Кралят Иво беше събрал всички свой пълководци в тронната зала,начело с най-верният си пълководец – Стеллита, за поредният военен съвет.Кралят беше изпратил всички свой велики съгледвачи по цялата кралска шир,в търсене на несметни богатства и чудеса.

Кралството.png

Както всеки крал по тази земя,и той тайно се надяваше да чуе скоро дългоочаваната вест за най голямото чудо и богатство на тази земя.Седеше умислен на своят трон оглеждаше лицата на всички свой пълководци и слушаше цялата глъч,без да подозира какво предстоеше да се случи в тази съдбоносна вечер.
Всичката тази глъч се носеше през прозореца на замъка леко приглушено с лек повей на нежната есен,с приятни звуци и миризми. Но някъде под това се усещаше нещо странно и тъмно,зловещо,почти недоловимо за повечето хора. В този момент кралицата погледна през прозореца и видя как нещо проблесна ярко и огнено в небето. Детето проплака неспокойно в ръцете и. Някъде дълбоко в сърцето си тя усети какво предстои. И тогава го видя,ордата чудовища бяха пред портата на замъка. Инстинктивно притисна бебето по близо до себе си,защото знаеше какво ще се случи,и че бъдещето на малката принцеса Никол ще бъде решено още тази вечер. Веднага се обърна и тръгна за тронната зала. Стражите отвориха тежката врата и тя влезе в залата къде цареше шум,въздухът беше задушен от горящите факли из цялата зала. При звукът на отварящите се врати, шумът стихна и всички погледи бях вперени в нея. Кралят Иво я погледна и веднага разбра какво предстои преди от устните и да се пророни една единствена дума:

- Чудовищата!!!

Тогава Кралят Иво стана мълчаливо,обиколи с поглед всички свой пълководци,думите бяха излишни,всички знаех какво трябва да направят и какво се очаква от тях. Бавно се насочи към врата,там спря за миг погледна кралицата и тихо промълви:

- Моли се за нас.

Защото знаеше че времето им беше ограничено,прекалено близко бяха приближили този път чудовищата преди да бъдат забелязани.А знаеше че за краткото време което имаше трябва да събере всички свой войски от близките и далечните владения на своето кралство.Закрачи по тъмните коридори на замъка леко притеснен,но все пак с ясна мисъл какво му предстоеше.Витата стълба която изкачваше водеше към най високата кула на замъка,и там на върхът в стаичка която и денем и нощем излъчваше неестествена светлина се намираше тайнствен магьосник ,единственият в цялото кралство който знаеше как да се победят Чудовищата.След кратката но ползотворна среща с него,кралят знаеше какво да направи за да подсигури бъдещето на принцеса Никол.

Вдигна високо глава и смело закрачи на вън,където вече нетърпеливо чакаха неговите войски,събрани под развяващите се от вятъра знамена. Кралят погледна към небето което ставаше от черно по черно,и в далечината пробягваха светкавици последвани от силен тътен. Очакваше се огромна буря.
Отвън неговите верни войни се подготвяха за епичната битка,воините точеха своите саби,жестоки харпии летяха високо над тях,конете нетърпеливо пръхтяха и надушваха злото във въздуха,стрелците опипваха тетивата на своите лъкове,тъмните лечители нямаха търпение да се впуснат в битката,а там най отзад в тъмните сенки скрити от хорските погледи черните магьосници напяваха с тих и монотонен глас своите заклинания за гибел на чудовищата.

Крал Иво.jpg

Кралят Иво мина през цялата войска надъхвайки я за предстоящата битка,качи се на своят огромен черен като катран жребец,извади мечът си и с боен вик тръгна напред,войската го последва веднага,защото знаеха че всяка секунда забавяне можеше да промени изходът на битката,а от това зависеше и бъдещето на тяхното кралство.
Кралица Стела гледаше от прозореца как нейният крал заминава с цялата си войска,и със свито сърце се молеше той да се завърне жив и здрав. Целият замък беше притихнал в очакване на битката.

Армията.jpg

Когато кралят пристигна на мястото къде чудовищата се бяха наредили за бой,те на дадоха страховит вой,който би накарал всеки човек да му се смръзне кръвта. Но кралят не трепна,той цял живот е чакал този момент и се е подготвял за него. То обърна глава по посока на замъкът където беше кралицата и бебето,след което се обърна към чудовищата извади острият си меч засмя се срещу чудовищата,заби пети в своят жребец и полетя към ордите последван от неговата вярна войска.

ордите.jpg

Когато двете войски се сблъскаха от небето блесна светкавица за миг освети бойното поле и сякаш небето в отговор на сблъсъка на двете армии се отвори и отгоре им се изсипа дъжд. Прокънтяха бойни викове,чуваха се удари на остри мечове,тетивата на стрелците зяпаха своята песен на смърт под грохота на тежките копита на конете. Високо горе се чуваха свирепите крясъци на страшните харпии. Никой не знае колко време продължи битката но когато заглъхнаха и последните удари и пелената от дъжд намаля,на бойното поле осеяно със множество трупове и ранени се извисяваше гордо Кралят, и както винаги до него беше верният му пълководец Стеллита.

Стелита.png

И тогава всички усетиха как земята потрепери дълбоко в недрата си,и в далечината се чу пронизителен яростен писък примесен с дълбока яд в него.Кралицата потрепери защото знаше че това е Кралят на чудовищата,който жестоко виеше за тази загуба.

Кралят на чудвищата.jpg

Те бяха спечели битката срещу чудовищата и в замяна на тази битката бяха възнаградени от събираното с векове съкровище на чудовищата – Черните перли.
Целият замък стоеше в очакване. И когато видяха своят крал да се завръща с цялата си войска сякаш във въздуха се разнесе притаена въздишка на облекчение.
От близки и далечни краища на необятната земя MyLands започнаха да пристигат пратеници на другите кралства за да поднесат своите благодарности на Краля, за великата победа над Чудовищата.
Горе в замъкът кралицата знаеше че тази вечер нейното дете ще спи спокойно и защитено,но също така знаеше че това е само привидно спокойствие. Скоро Кралят на чудовищата пак щеше да събере ордите си,и тогава някой крал от тази необятна земя ще трябва да се пребори с тях. Тя въздъхна тъжно,отпъди тези черни мисли от ума си, наведе се,целуна Никол нежно и тръгна да посрещне своят крал.По пътя към портите тя видя че целият замък свети и всички хора се радваха и ликуваха на победата на своят крал и тези пиршества щяха да продължат цяла седмица из цялото кралство.

Кралете.jpg

Битката.PNG

Благодарим за разказа!
Наградата ще ви очаква в сървъра днес.

[ivog12]

поне да беше нещо хубаво това дето дадохте