dari05 и Starlight1 събаряне на архируина!

[dari05]

Лорродил беше истински магьосник с магически свойства който винаги можеше да усети колебанията в обширната мрежа от линии, които се простираха из целия континент. Той щеше да се изпълни с определени вибрации и тонове, които кънтяха в цялото му тяло, което той оприличаваше на „усещане“, въпреки че знаеше, че никога няма да може да почувства това усещане толкова силно, колкото биха го почувствали тъмните елфи и демоните. Ако Лорродил докоснеше поток някъде надолу по линията, той можеше да усети привличането на мана, точно както човек можеше да забележи, че реката става по-плитка, когато потокът се отклонява нагоре по течението. Друг път усещаше голяма празнота, която обикновено следваше смъртта на велик магьосник. Освобождаването на тази енергия винаги резонираше и той усещаше когато някой от най-близките му приятели я поглъщаше от предишния приемник. Веднъж той дори усети странното безпокойство на императорски митрилов дракон, който сееше хаос върху враговете си... такава огромна сила, резонираща от дъха на магмата... В този момент той беше помислил, че това е изригващ вулкан.

Вибрациите, които го обзеха тази сутрин, бяха някак си различни. Лорродил стоеше в стаята си в най-високия парапет, който стърчеше точно над свода на столицата. Все още не беше започнало да се развиделява, а луната светеше ярко в небето без облаци. Лорродил нямаше нужда от сън - спокойствието през нощта помогна да фокусира сетивата си. Той също се наслаждаваше на успокояващата мана, която сякаш лъхаше от голямото Дърво на трезора и на шепота на листата около него, докато вятърът леко преминаваше. Луната, подобно на слънцето, можеше да зареди магьосника с определени свойства и той си позволи да влезе в медитативно състояние, докато слушаше вибрациите, окъпани в лунна светлина. Дори с допълнителния фокус беше трудно да се определи какъв е този източник, изместването и сблъсъкът на тази енергия беше непознато чувство за него. Може също да е било раждането на могъщо същество с голям магически потенциал. Трябваше да знае. Лорродил стоя още няколко часа, докато се изпълни напълно с лунна светлина. Това му позволи да насочи вътрешното си зрение през земята, за да изследва с истинско ясновидство околните земи. Всеки път, когато правеше това, можеше да гледа надлъж и нашир и образите бяха ясни, но също така виждаше образи от други светове и спомени. Тези прекъсвания щяха да стават по-чести, колкото по-дълго той преливаше и скоро това щеше да е всичко, което виждаше. Трябваше да бъде задълбочен. Той спря само за три кратки мига, за да разбере посоката, в която трябваше да се движи неговото "усещане". Това му позволи да триангулира източника и да игнорира всичко останало.

В момента в който успя да открие източника на неговото "усещане", слънцето вече беше на хоризонта и всички владетели вече се пробуждаха. Той реши да извика негов стар познат, с демонска кръв във вените си, защото тяхното усещане беше много по-добро.

[StarLight1]

Мусейбе тъкмо се пробуждаше, когато при него нахълта пратеник от далечни кралства. Той беше разузнавач от 12-то ниво и веднага предусети, че се случва нещо важно. Пратеникът на Лорродил още не беше започнал да предава своето съобщение, когато Мусейбе вече беше готов и беше наредил отварянето на големите железни порти. Дори и от това голямо разстояние, Лорродил беше свършил перфектно своята работа и беше казал с огромна точност координатите на смущенията. Мусейбе спря погледа си върху руина с кървавочервена аура около нея и ужас, който изпълваше въздуха.

Чудовища, излъчващи такъв вид сила? Изглеждаше невъзможно. Той се опита да увеличи зрението си, но когато го направи, виденията му бяха залети от тъмни черепи и огън. В мислите му изникнаха образи на кръв, както и образи на простите материали, от които беше изкован: стомана, желязо, паладий и митрил – той видя работилница и алхимични флакони – и тогава видя създателя на всичко това, майстор Арлор. Докато се канеше да предаде видяната от него информация, виденията погълнаха погледа му и мрачен смях погълна главата му. Той се отърси от образите и спря да прелива енергията си. За момент Мусейбе се почувства изтощен и безнадежден, когато си спомни мечтата си да намери великия майстор Арлор. Не го беше виждал от много години и само Арлор можеше да създаде такава армия от чудовища, а не като другите безмозъчните руини, които бродеха из полетата. Да открие своята цел в сътворението е това, което той желаеше най-много. Той поседя в тих копнеж за няколко мига, след което събра мислите си. Той се насочи към Трезора и там откри едни от най-великите пълководци - Бамбам и Безплатен Опит.

[dari05]

Големият зов на кралския рог на еднорога прозвуча над кралството и войските се събраха бързо и умело. Рицарите и демоните бяха известни с това, че успяваха да мобилизират армията си по-бързо, отколкото листо може да падне от клона на дърво на земята. С точното местоположение, известно от ясновидство на Мусейбе, Бамбам и Безплатен Опит вече нямаха нужда от нищо друго. Бамбам даде само кратко обяснение на и с това поведе войските към подножието на руините, като използваше острия си усет за магически вибрации по пътя, за да зададе точен маршрут на войските.

Вдъхвайки на армията си магическа благодат, Бамбам повежда атаката, следван от Безплатен Опит срещу ордите от чудовища, които ги очакват. Обикновено се прави лагер и бойните планове се изготвят в детайли, но Бамбам е предвидлив и страхотен пълководец и неговите резултати винаги са без забавяне и загуба на войски, затова неговите помощници го следват във всички битки с най-висок морал. Безплатен опит замрази времето и всичките орди от коне заобиколиха чудовищата и Бамбам се нахвърли право към чудовищата на майстор Арлор.

[StarLight1]

Майстор Арлор изглеждаше като мутирала форма между върколак и бизон.

При нападението на Бамбам и Безплатен Опит, всичките чудовища, които беше успял да създаде майстор Арлор, започнаха да пищят и вият. Първи в битката се хвърлиха Огнените Гаргойли, но в този миг Бамбам ядосан от това действие, което сякаш се подиграваше с неговото могъщество, се хвърли напред и с рамото си блъсна огромна група от Огнените Гаргойли и те се пръснаха на парчета желязо, скала и огън. Като вдигна торса на една конструкция, той се завъртя три пъти, като го пренесе с невероятна скорост към друга група от Отровни Иглозаври. Бавната им скорост им попречи да избегнат бързата атака на Бамбам и той без усилие ги разкъса на парчета. След това той се изправи и се вгледа в майстор Арлор със свиреп поглед, докато от въздуха валяха камъни и отломки. Железните Големи не бяха за това, те не бяха предназначени да бъдат роби на зли чудовища, но Железните Големи имаха по-висша цел - да запазят тайните съкровища на всяка цена. Челюстите и юмруците на Бамбам се свиваха бавно, докато звукът на камъните продължаваше. Пълководеца се огледа наоколо и за свой ужас видя, че всички отломки от Железни Големи се търкалят заедно, за да образуват огромен Велик Змиеног с торс от земята нагоре и пипала, вместо крака. Огромни юмруци се удариха в земята и трусовете направиха големи процепи, отделяйки Бамбам от Безплатен Опит и всичките конници, които се биеха в задните редици с хилядите чудовища. Юмруците се спуснаха отново, но Бамбам беше притиснат в една скала и нямаше на къде другаде да се движи, така че той вдигна ръце и улови юмруците, докато се забиваха в него. Силата потопи БамБам в земята до колене заседна. Бамбам потърси с поглед Безплатен Опит, но не можа да го намери. Той затвори очи и насочи мана в ръцете си, докато юмруците му се пълнеха с невероятна мощ и сила. Борейки се и треперейки от тежестта, той знаеше, че това ще е единствената му възможност.

[dari05]

Главата на гигантския чудовищен Змиеног се отвори като разцъфнало цвете. Беше поробила скалите и стоманата с по-голяма сила от всеки друг велик майстор, който познаваша. Бамбам се чудеше как е възможно това, трябваше да знае причината и това не можеше да свърши сега. Маната, която беше натрупал в ръцете си, започна да се нахвърля срещу могъщите юмруци, които все още продължаваха да му създават неприятности, макар че главата вече беше на парчета. С достатъчно енергия можеше да ги взриви. Майстор Арлор видя това и започна да изцежда маната от ръцете на Бамбам с помощта на своята гривна на Архимагьосника. Преди да успее да открадне твърде много от неговата мана, Бамбам се усети и нареди на своите конници пълномащабна атака. Многобройните войски, които се притехкоха на помощ на Бамбам изненадаха майстор Арлор и той се опита да затвори скалния череп около себе си като щит, но това не беше достатъчно. Хиляди копия полетяха към него и го пронизаха смъртоносно. Силата, освободена от майстор Арлор изпрати огромна огнената топка във въздуха, след което се разби рязко в земята. Образува се огромен кратер, в който звърчеше тялото на майстора. Няколко мига по-късно Бамбам и Безплатен опит усетиха познатия пулс на енергия, който се освобождава от смъртта на великите майстори. Маната беше освободена и премина в следващите си приемници.
Излизайки от земята, Бамбам все още усещаше мощно привличане от вътрешността на свода на руините. Той вдигна голям плосък камък, който беше част от гърдите на чудовищния Змиеног и успя да зърне съкровището, което се пазеше от майстора. Всички се включиха за доизчистване на останалите войски от чудовища, преди Бамбам да разгледа хубаво, какво бяха успяли да извоюват в тази тежка битка. В този момент Бамбам и Безплатен Опитсе напълниха с надежда – надежда, че ще могат да използват пълноценно силата на хилядите черни скъпоценни камъни.

[darko428]

Поздравления, всички предоставени награди са издадени.