Преди време проучвателите и бяха донесли новина за странна Гробница, всичко уж беше както при другите чудовища, но шпионите казаха, че камъните в тази Гробница изглеждали различно, излъчвали сияние, едва забележимо, но го имало. Господарката извика магьосници от различни краища на кралството си и един много вързастен и разказа отдавна забравена легенда : Съществували камъни, през, които можело да се пътува в друг свят, коренно различен от My Land, свят, с технологии, непознати тук, с хора, жадни за злато, готови да правят всичко, за да се сдобият с него, но също така и един много красив цвят, с прекрасна природа, с различни сезони, с много доброта и любов, не всички били зли и лоши и най-вече без чудовищата, с които господарката водеше ежедневни битки тук.
Но да иде в този свят, не можеше всеки, камъните допускаха само избрани и задължително трябваше да се жертват кристали, намерени в агресивните руини.
И така, господарката Burton заживя двойствен живот, оказа се от избраните. Беше много трудно, да се грижиш за два свята, но с находчивост и упоритост, тя се справяше.
И ето, че днес и предстоеше много важна задача в другия свят. Отваряйки очи, тя си пожела днес да няма много битки в My Land, за да е спокойна за поданиците си тук и да завъши успешно другата си задача.
Стана от леглото, беше време да приеме проучвателите и да чуе какво са открили.
Седна в тронната зала на замъка си и даде знак да влязат.
Още с отварянето на вратите, един от проучвателите нахълта, избутвайки останалите
- Господарке, господарке, имам страхотна новина за теб, предстои ни велика битка, прати вест на Кифльо да се приготвя за битка !!!
Господарката го погледна вяло - точно този ВИНАГИ носеше страхотни новини, намерил 6-ца, намерил Стоунхендж, намерил агресивна руина, все "страхотни" новини... Какво ли беше днес ?
- Ти не можеш ли да изчакаш реда си, драги ? -тя леко свъси вежди
- Господарке, открих Архиируината, вдигай шпионите, викай Кифльо, трябва да действаме бързо
Изведнъж, до спящия и мозък , достигнаха думите му
- Какво си открил, какво ? Истина ли е това ?
- Да, господарке, самата истина, Архируината е в нашите владения
Сърцето и се разтуптя бързо, очите и се отвориха широко, мозъка и се събуди напълно и тогава осъзна цялата ситуация - Тя трябваше да иде в другия свят, прекалено важна беше задачата и там, но Архируината е тук, тук е, най-сетне, след над 10 години търсене, най-накрая и тя щеше да води битката на битките, Великата битка, но как... Как да се раздели на две места ???
Шпионите, дочули новината, бяха вече на линия, готови за доклад. Тя им махна припряно с ръка
- Побързайте, моля
Не след дълго, те се завърнаха унили
- Господарке, Архируината е слаба, даже няма герой, даже и армия силна няма...
"Богове, слава Вам, помагате ми в труден момент"-помисли си господарката, но с нищо не показа на шпионите, че е доволна от този факт
- Е, каквото са ни дали Боговете, това е, викайте Кифльо, съберете каквото има наоколо като армия, явно няма да е нужна цялата.
Всички се заусетиха около събирането на армията и радостното жужене изпълни и нея - "Жалко е само, бях обещала на приятел владетел да я бием заедно, но нямам време, нямам никакво време, трябва да тръгвам за другия свят веднага, наистина веднага"
Поданиците се суетяха с поготовката, тя също, но в подготовка за преминаването, време няистина нямаше за губене.
Кифльо беше готов с наличната армия, чакаше я в двора, беше готов за Великата битка, колкото и малобройни да бяха враговете, той беше един отдаден Герой, достоен за тази битка.
- Кифльо, тръгвайте, аз ще наблюдавам битката от Високия хълм
- Права сте Господарке, тези нищожни гадини не заслужават да ги удостоите с присъствието си. Аз ще Ви донеса така дългоочакваната победа, ще развеем нашия флаг над цялата цивилизация Бакар, всички ще видят Вашата победа и макар да не си струва за нея да се пишат песни и да се разказват легенди, това ще бъде славна победа за нас.
Кифльо поведе армията си, всички останали с радостни възгласи ги изпращаха, а Господарката Burton побърза да премине през камъните, нямаше време даже да се порадва на сигурната победа, нямаше никакво време...
Часове по-късно, тя влезе в тронната зала, направо в разгара на пира, в чест на победата и се заслуша в разказа на Кифльо, който той разказваше вероятно за 100-тен път, сигурна беше
- Никаква отпора, приятели, никаква, още с навлизането ни във владението на Архируината, чудовищата се опитаха да се скрият, да бягат, да се спасят, но шанса им беше нулев. Нашите смели войни нападнаха с рев, с устре, какъвто не сте виждали досега, всички бяха жадни за славна победа и несметните богатства на Архируината, които тя ще донесе на нашата Господарка. Чудовищата пищяха, опитваха се да се бият, но биваха посечени начаса. Нашите войски бяха като вятъра, преминавах през чудовищата и след тях не оставаше нищо. Жалко, че всичко свърши много бързо и жертви не дадохме, лечителите ни почти нямаха работа, само няколко леко ранени, които бързо бяха вдигнати на крак" - Кифльо видя господарката си - "Ех, Господарке, исках да Ви прослявя с грандиозна битка, но такава била съдбата ни... Важното е, че богатствата вече са в хазната ни, сега Вие му мислете как ще ги харчите
"Господарката се усмихна, вдигна тост, поздравявайки всички воини и се оттегли в покоите си, за заслужена почивка от така напрегнатия ден.
П.П. Опитах се да кача снимки, но не ми се получи, даваше ми грешка, моля за помощ в това, за да мога да илюстрирам разказа си