Поздравяваме Alexko и PuhyPooh с Архируината в Бакар!

[mohabbatman]

10 декември 2020 играчите Alexko и PuhyPooh са унищожили архируината със запас на черни перли 31710 в сървъра Век на изобилието: Бакар.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!

[Alexko]

...Беше зимата на 2020 година.....Година, изпълнена с лош и коварен коронавирус, повалящ великите владетели на изтока - варварите. Лоши времена бяха застигнали и техните земи...от запад се надигаше постоянна заплаха, и терор от самозабравилите се дивашки племена, които с лъжа и лукавство настъпваха. Вирусът, врагът и зимата идеха...
В една ледено студена нощ, лейди PuhyPooh – смела, чаровна и с голямо, добро сърце дама изпрати вест на бедният, на моменти арогантен но винаги отдаден на правдата - сър Alexko, че в земите и се е появила тъмна сила. Сила – обитаваща останките на величествена архируина и обединяваща множество тъмни и свирепи вещици, орки, гаргойли и други зли чудовища.
В недрата и бяха заровени несметни богатства –кристали и перли. Черните перли бяха причината на не един и два конфликта, самите те имали силата да направят оръжията силни, a армията по – бърза и смела.
Студът щипеше и сковаваше лицата им. Двамата рицари - събрали набързо под знамената си армиите, препускаха към потайната и тъмна архируина.
Скоро руината се разкри пред тях...тишината и напрежението се долавяха от всички страни.Битката беше ожесточена...Страховитите и кръвожадни твари кръжаха и нападаха стремглаво, мъчейки се да хапят, чупят и трошат.
Огън, дим и смрад се носеше във въздуха над бойното поле...Тъмните сили бяха сломени, а купищата перли и благодат чакаха своите герои - лейди PuhyPooh и сър Alexko

[mohabbatman]

Моля, добавете описание на самата битка.

[Alexko]

...Беше зимата на 2020 година.....Година, изпълнена с лош и коварен коронавирус, повалящ великите владетели на изтока - варварите. Лоши времена бяха застигнали и техните земи...от запад се надигаше постоянна заплаха, и терор от самозабравилите се дивашки племена, които с лъжа и лукавство настъпваха. Вирусът, врагът и зимата идеха...
В една ледено студена нощ, лейди PuhyPooh – смела, чаровна и с голямо, добро сърце дама изпрати вест на бедният, на моменти арогантен но винаги отдаден на правдата - сър Alexko, че в земите и се е появила тъмна сила. Сила – обитаваща останките на величествена архируина и обединяваща множество тъмни и свирепи вещици, орки, гаргойли и други зли чудовища.
В недрата и бяха заровени несметни богатства –кристали и перли. Черните перли бяха причината на не един и два конфликта, самите те имали силата да направят оръжията силни, a армията по – бърза и смела.
Студът щипеше и сковаваше лицата им. Двамата рицари - събрали набързо под знамената си армиите, препускаха към потайната и тъмна архируина.
Скоро руината се разкри пред тях...представляваше няколко изоставени, разпаднали се и полуразрушени постройки наподобяващи казарми, които по скоро не си знаеха годините...приглушени в гъстите гори. Беше настанал пълен мрак, и само върховете на руината се извисяваха осветени от огненочервената луна. Кървавата луна – мистичната луна при която се случвали събития за които щеше да се говори и пише, както се споменаваше още в поверията от преди хиляди години. В тъмните гори, тишината и напрежението се долавяха от всички посоки...
Зоркият и ястребов поглед на сър Alexko долови в дълечината приглушено движение...това бе достатъчно за лейди PuhyPooh да действа - понякога двамата се разбираха интуитивно и на моменти само с поглед. Свали дългият си елфски лък, опъна тетивата, а оръженосецът и светкавично запали острието на тънката и жилава стрела. Стрелата изсвестя - шум пронизъл мъртвата тишина, и се заби в дървото, надвесило се над централната руина. Все още вибрираше перцето и...когато....Сякаш беше знак какво предстоеше от този момент....последваха я хиляди огнени стрели, изстреляни от стрелците зад двамата лидери и всичките те оформиха огромен огнен периметър. Огнен кръг обгръщащ от всички страни полусрутените казарми. Небе и бойно поле се сляха в червена, лунна и огнена пелерина, пръскаща светлина навсякъде.Светлината се отразяваше в кръвожадните очи на огнените гъргойли, духове и вещици, които излизаха на талази от руините. Крилете им плющяха и отекваха със силен грохот в нощта...Страховитите и кръвожадни твари кръжаха и нападаха стремглаво пехотата от рицари, мъчейки се да хапят, чупят и трошат. Изцъклените им очи светеха в нощта и въпреки митичните сказания за техните злоба и смелост...този път очите им отразяваха ужасът, който ги бе обзел. Втори залп от огнените стрели по тях секна устрема им. Това тяхно колебание бе достатъчно кавалерията и пегасите на рицарите да се организират и да нанесат своят удар в сърцевината на тъмната армия. Облак от копия полетя...Там в най тъмната част бе Функайел – върколакът, повелителят на чудовищата. Самото олицетворение на злото и тъмните сили. Беше заобиколен от неговите верни слуги –орките, земеногите и иглозавърите, които наподобяваха свирепи, безмилостни чудовища с по три пръста, единият от които по – дълъг и с остри закривени нокти. Бяха чудовища създадени да убиват. Битката беше ожесточена... Огън, дим и смрад на изгоряла плът се носеше във въздуха над бойното поле...Варварите – майстори на меча, поголовно сееха унищожение. Редиците на Функайел оредяваха, и дори неговите магически способности нямаха силата да спрат рицарите на лейди PuhyPooh и сър Alexko . Битката продължи до зори, когато на хоризонта се показа изгряващото слънце. Слънцето ...и надеждата, че тази изнорителна битка би свършила със своят апогей. Най накрая тъмните сили бяха сломени, а Функайел заслепен и безсилен от ярките лъчи отстъпи в бегом. Върколакът бе сломен, съкрушен и победен. Купищата перли и бляскави кристали под архируината чакаха своите герои - лейди PuhyPooh и сър Alexko!

[darko428]

Погледнете сървъра!