Поздравяваме IIIuIIIMaH и kokona с Архируината в Бакар!

[mohabbatman]

На 22 април 2020 г. играчите IIIuIIIMaH и kokona са унищожили архируината със запас на черни перли 45177 в сървъра Век на изобилието: Бакар.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!

[IIIuIIIMaH]

Преди много, много, много години назад толкова много, че никой не знаел кога се е случила тази история.
Живял някога един много богат владетел. Той имал десет деца — пет момичета и пет момчета. Тъй като бил разумен човек, не жалел нищо за възпитанието и обучението на децата си и им наемал какви ли не учители.

кокона.png (390.78 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Дъщерите му били много хубави, но най-малката била чудесна. Когато била мъничка, всички я наричали Кокона и това име й останало. Сестрите й завиждали. Освен, че била най-хубава, била и най-добра. Другите по-големи ходели почти всеки ден на балове, на представления, на разходки и се подбивали с малката, която прекарвала времето си в четене на добри книги.
Тъй като се знаело, че тези девойки имат богати зестри, много видни търговци ги искали за жени, но по-големите отвръщали, че никога не ще се омъжат, освен ако се намери някой дук или поне конт. Кокона благодарела почтително на онези, които я искали за жена казвала, че е много малка и че иска да остане при баща си още няколко години.
Внезапно владетелят изгубил всичкото си богатство и му останала само една селска къщица далече от града. Трябвало да се пренесат в тази къща и да си изкарват прехраната с полска работа.

2.png (31.04 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Като се настанили в тази селската къща, доскорошният велможа и синовете му се заловили да обработват земята. Кокона ставала в ранни зори и чевръсто се залавяла да чисти къщата и да готви обяда за семейството. Като свършвала работата, сядала да почете или пък предяла и си пеела. Другите й сестри, напротив, много се отегчавали. Събуждали се късно, разхождали се по цял ден и се вайкали, че нямат вече хубави дрехи.
Изминала цяла година, откакто семейството живеело усамотено. Но разореният владетел попучил вест , в което се казвало че в съседното кралство е открит скрит доскоро град.
Човекът изпратил един от синовете си да проучи що за чудо е това. И така най-големяит син на владетелят тръгнал. Но като пристигнал, го осъдили за изгубените стоки и той потегли обратно толкова беден, колкото бил преди. Той трябвало да мине през едни препятсвия, тъй като пътят минавал през гъста гора, той се изгубил. Завалял сняг, вятърът се засилил и той на два пъти паднал от коня си.
Свечерило се. Помислил, че ще умре от глад и от студ, но изведнъж забелязал в края на една дълга алея силна светлина. Отправил се нататък и видял, че светлината струи от прозорците на обширен замък, целият осветен.

3.png (308.04 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Наи-големият син побързал да се подслони в него. Влязъл вътре в замъка, но там не видял никого. Стигнал до голяма зала, къде намерил напален силен огън и маса, отрупана с ястия; на нея бил сложен само един прибор. Часовникът отброил единадесет удара, без никой да се появи. Не могъл повече да се бори с глада си, взел едно пиле и го изял на две хапки. Изпил също и няколко купи вино, та се окуражил, излязъл от залата и тръгнал да обикаля разкошно наредените салони. Най-сетне влязъл в една стая, където имало постлано хубаво легло. Тъй като минавало полунощ и бил много уморен, решил да затвори вратата и да си легне.
Събудил се на другия ден в десет часа сутринта . Излязъл от замъка да се разходи и видял в едният край н а градината пред замъка изключително красиво цвете. Измъчен от дългото време, което бил далеч от своите близки Той си спомнил за най-красивата и умна сестричка – Кокона. Решил да откъсне цветето и да го подари на най-умната и прелестна от всички жени на света – неговата най-малка сестра.

4.png (414.9 KiB) Преглеждано 4039 пъти

— Ти си неблагодарен — изведнъж му реклъл страшен гласът. — Спасих ти живота и те приех в замъка си, а ти ми се отплащаш, като ми крадеш цветето, които обичам повече от всичко на света! Трябва да умреш, за да изкупиш грешката си. Давам ти четвърт час да се простиш с този свят.
Най-големият син се хвърлил на земята, скръстил ръце и казал на човека с непознатият глас:
— Господарю мой, прости ми. Не знаех, че ще те засегна, като откъсна твоето цвете, но то е за най-хубавата и умна жена на света – моята най-малка сестра – Кокона .
— Не ме наричай господар—отвърнал човекът с гръмкият глас.Не се надявай да ме умилостивиш с ласкателства. Но ти ми каза, че имаш сестра.Ще ти простя , ако доведеш сестра си . Не ми възразявай, върви и се закълни се, че ще се върнеш тук със сестра си до три дни.
Горкият човек се заклел ,а непознатия със странният глас му казал, че може да тръгне, когато пожелае.
— Но аз не искам — добавил той — да си отидеш с празни ръце. Върви в стаята, където спа, там ще намериш празен сандък. В него можеш да сложиш всичко, което ти хареса. Аз ще ти го изпратя в къщи.
— Ако трябва да умра, поне ще съм спокоен, че мога да оставя на близките си с какво да преживяват.
Върнал се в стаята и намерил много златни предмети. Напълнил големия сандък и го затворил.

5.png (54.46 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Извел коня си от конюшнята и напуснал палата с тъга, голяма колкото радостта, която изпитал, когато влязъл в него. За няколко дена стигнал в малката си къща. Близките му го наобиколили, но вместо да се зарадва на техните ласки, най-големият син се разплакал. Той държал в ръка красивото, но умряло цвете, което донесъл на Кокона. Подал й го и рекъл:
— Кокона, вземи това цвете. То струва моят живот.

6.png (18.4 KiB) Преглеждано 4039 пъти

И разказал тъжното приключение, което му се случило.По-големите сестри се развикали и се нахвърлили с обидни думи върху Кокона, която не плачела.
— Защо да плача? — рекла тя. — Брат ми няма да умре. Нали Странникът се съгласил да отида аз вместо моят брат? С радост ще спася брат си и ще му докажа своята обич.
Каквото и да говорили, Кокона държала на своето. Бащата и останлите братя и така бил обзети от мъка,че ще загубят дъщеря и сестра, та не се и сетили за сандъка, който бил пълен със злато. Когато отминала шумотевицата най големият син доверил тайната си само на Кокона; тя го помолила да използва това богатство, за да ожени сестрите си за благородници, които били идвали, докато го нямало.
Когато Кокона тръгнала с брат си, лошите сестри си натъркали очите с лук, за да могат да заплачат. Но братята много плакали. Само Кокона не плачела, за да не увеличава тяхната скръб.
Поели към палата и след няколко дена го съзрели осветен както първия път. Конят се отправил към конюшнята, а горкият човек влязъл с сестра си в голямата зала; намерили сложени великолепна трапеза с два прибора. Като се навечеряли, чули ужасен шум и братът взел да се сбогува през сълзи с клетата си сестра, защото разбрал, че странникът пристига.
Кокона се разтреперала, като видяла ужасния му образ, но бързо се съвзела. Страшният и ужасен владетел бил Цар Шиман. Владетелят на подзменият и надземният свят в Май Ленд.

Това било много странно и страшно царство. Царят я попитал дали е дошла по своя воля.
— Да! — отвърнала тя.
— Ти си твърде добра — й казал той — и аз съм ти много задължен. А ти, човече, си тръгни утре сутринта и да не си посмял да се върнеш тук. Сбогом.
След като заминал, Кокона седнала в голямата зала и също заплакала, защото мислила, че цял живот ще остане тука и ще слугува на страшния и непознат цар. Тя решила все пак да се разходи из замъка и неволно почнала да се възхищава на неговата красота. Много се зачудила, като видяла на една врата надпис: „Покоите на Кокона“. Отворила бързо вратата и била очарована от великолепието, което царяло там. Най-силно впечатление й направили голямата библиотека, клавесинът и нотните тетрадки.

8.png (524.32 KiB) Преглеждано 4039 пъти

— Не иска да скучая — рекла си тихичко тя.— Ако трябваше да живея тука само един ден, щеше ли да струпа толкова неща?
Тази мисъл й възвърнала куража. Отворила библиотеката и видяла една книга, върху която било написано със златни букви: „Пожелавай, заповядвай, тука ти си господарка“.
— Ех — казала си тя с въздишка, — не желая нищо друго, освен да видя своя клет баща и моите близки и да узная какво правят те сега.
И за свое най-голямо учудване, като погледнала в едно голямо огледало, видяла тяхната къща и роднините си с тъжни лица.
На пладне намерила трапезата сложена и докато обядвала, се разнасяла прекрасна музика, при все, че не се виждал жив човек. Вечерта, като се отправила към масата, чула стъпки и неволно затреперала.
— Мога ли да те погледам, като вечеряш? — запитал появилият се изневиделица цар Шиман.
— Ти си господарят тук — отговорила Хубавата и Скромна Кокона.
— Не — отвърнал Той — тука има само една господарка и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?
— Това е вярно — казала Кокона — защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.
— Имаш право — реклъл цар ШиШман. — Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр. Аз съм владетелят на подземният и надземният свят в Май Ленд.

9.png (286.55 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Никой не може да ми се опълчи. Затрил съм не едно и две царства.
— Не може да си звяр — отвърнала Кокона, — щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.
— Храни се, Хубавелке — й рекло чудовището, и дано не се отегчаваш в моята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна.
Кокона вечеряла с охота. Тя вече не се страхувала от чудовищният цар. Дори започнала да го съжалява защото видяла големи сенки в очите на царя..
След като се навечеряла тя му отговорила с разтреперан глас.
Царю, виждам ,че нещо смущава твоето сърце. С радост бих помогнала ако мога.
— Не.
В този миг царят въздъхнал и се чуло такова страхотно свистене, което оттекнало по целия палат. После се надигнало и казало тъжно:
— Знаеш ли?Аз който съм владетел на всичко под земята и над земята в Май Лендс. Имам всички богатсва, роби, градове, царе нямам само едно нещо.
– Кое това нещо? попитала Кокона.

-Моите съгледвачи откриха архируина. Това е древен свят управялван от странни създания.

10.png (866.34 KiB) Преглеждано 4039 пъти

Те пазят едно изключително съкровище, каквото няма нито в подзменият нито надземният свят на Май Лендс. Всичко бих дал, за да придобия това съкровище. Но ти едва ли си чувала за това. Казал това цар Шишман и си тръгнал оставяйки Кокона да се наспи след дългата вечер.
Кокона, която била много красива девойка можело да се каже,че колкото била хубава толкова и умна. Сетила се докато четяла своите книги с приказки като малка . В една от тях имало зла сила, която използвала магии, за да държи в подчинение околните народи. В същият миг я осенила идеята, че архируината изпозлва зла магия, за да пази това съкровище. Едвам изчакала сутринта да изгрее слънцето и на закуска побързала да сподели идеята си с цар Шишман.
-Царю , бих желала да ти помогна в решението на задачата как да превземеш тази архируина. И така тя му разказала за своята идея. Цар Шишман бил удивен от нейните познания,
- Но ние нямаме някой, който да знае заклинания - казал той.
-О –оооо-оо , царю, казала Кокона. Не се притеснявай. Аз знам всичките заклиняния от приказките които съм изчела. Знам заклинания за сила и за слабост. Знам заклинания за здраве и атака.
Царят много се зарадвал и веднага заповядал да се свика и събере цялата армия. Наредил за военачалник на армията да бъде Кокона.
Кокона благословила армията със заклинанията, които знаела. В резултат на това архируината паднала и войската предвождана от Кокона победила войската пазеща архируината.








Но знаете ли приказката не свършва до тук.........................................



В Май Ленд се оказало че има трети паралелен свят с още по- силни и богати архируини, ноооооо това е друга приказка , в която пак Кокона и цар Шишман са главните герои.
Но тази приказка свършва тук. И няма да е приказка, ако няма добър край. Сещате се нали. Е хайде де! Ще ви подскажа малко. Царят богато възнаградил Кокона и нейните близки. Възстановил предишното им положение. На Кокона резрешил да се върне при нейноо семействот.Но какво направила Кокона може би се питате. Е както казах това е друга приказка в друг паралелен свят.
До скоро от мен. Да до скоро, много скоро, защото скоро ще ви разкажа и продължението със следващите светове и архируини, които Кокона и цар Шишман ще победят.

[mohabbatman]

Наградите вече са във сървъра!