беше си нормална сутрин в почивен ден станах рано -рано рано колко да е рано към 14
съпругата ми ме чакаше да се разбудя и да ходим да пазаруваме не че не може да отиде сама ама нали съм габровец та ние в габрово ходим с жените по магазините и ги държим за ръка не е от любов само това а има и друга причина а иначе казано държим си жените за ръката да не се залиса и да вземе да пазарува повече от колкото трябва
та пия си кафето аз и отварям през тел да погледна кво съм намерил и да захрамя бофа ей много ме тормози тоя мой любим комшия ама това е за друга тема та поглеждам съобщенията и осъзнавам че ще пропусна шопинга ама как да и кажа а?
леко се намръщи ама ....... седмицата си е седмица
със два скока бях на компа и вече разбуден без кафе отворих пускам шпиони пророци осъзнах че сам няма да мога да я бия
писах на стефи за щастие тя беше на линия
и готова за съвместна атака малко май не искаше май помисли че искам на стоун да я водя хахха и се дърпаше леко ама като и светнах руината дет се вика едвам я навихпуснахме ние от бързане не сметнахме а и имаше маскировка на армията нямаше как
не след дълго се появи съмнени във нас дали ще минем или ще ни върне та пуснахме и втора атака
та като ви разказвах за бофа ами забравих да го захрамя добре че не ме нареди
изтърва ме и този път ,
минахме от първата атака колкото и да бяхме неподготвени за нея ,чувството за мен беше абе невероятно
сред многото поздравления който получихме даже и от моя любимец дори
ми пише и перко да ме поздрави
та пише ми що не съм се обадил за седмицата а аз му викам -е аз ти давах съюз ти ми отказа хаххахах
/шпионираше ме а аз му метнах съюз и му пиша ко си биеш шпионите земи го и гледай хаххахха/
пожелавам Ви на всички да намерите по една такава руина