Пладне е,слънцето се е извисило най-високо,но не може още да стопли земята доскоро скована от зимния мраз.Войските и техните пълководци спряха да си отдъхнат от скорошната битка
,но в замъка кипеше живот,търговци имаше на всякъде,всеки предлагаше нещо,я дърва за строеж и огрев,я желязо за изработка на оръжия.И каменоделци имаше за издигането на новите укрепления и кули,че враг наоколо,набези и смърт носеха само.земеделците бях по-отстрани,предлагаха както зърно,така и готовата му продукция.Ароматът на току що изваден хляб от пещите се носеше на всякъде.Редовната войска не беше разпусната още,обикаляха постовете си и наблюдаваха безмълвно
- 2.jpg (30.46 KiB) Преглеждано 4518 пъти
.Дойде и моментът,когато съгледвачите започнаха да се прибират,редом с хората от близките рудници и рудата която са обработили от тъмни зори.след като се събраха съгледвачите отидоха при пълководците да разкажат за видяното от тях,но не бяха всичките,които сутринта потеглиха на път.Разказите на повечето от тях бяха за спокойни покрайнини,без видима заплаха.Близките кралства бяха все така пусти и празни
- 20160610_131753.jpg (131.69 KiB) Преглеждано 4518 пъти
- 131727966260740.jpg (22.21 KiB) Преглеждано 4518 пъти
Всички бяха вече спокойни...цареше мир,но до кога се питаха всички.Нов врааааг,нов враг,чу се из зад портите на замъка.Пристигна и последния оцелял съгледвач
- 1140530_375_282_4x3.jpg (14.66 KiB) Преглеждано 4518 пъти
ранен,изтощен,премръзнал и едвам дишащ,скочи от коня си и влезе в залата при другите.Нов враг,отново пред портите,не е виждан такъв от хилядолетия по нашите земи,главатаря им е същинско чудовище
- дзвер2.jpg (28.65 KiB) Преглеждано 4518 пъти
Никой ме се стъписа,никой не беше изненадан,те бяха войни,те бяха защитници,цялото население разчиташе на тях,те бяха бранителите за тях,те бяха палачите за врагът.Без суетня станаха и излезнаха при войските си.когато видяха водачите си,всички се надигнаха като един и се строиха....готови за нов поход.След бързи и кратки заповеди войската се раздели на две и потеглиха.Заповедта беше да ударят новия враг на две вълни.Всички бяха ба ясно,че първата вълна за да отслаби противника.....ще даде големи жертви,но те бяха готови,наистина готови и непоколебими.Походът беше кратък,врагът беше избрал близка крепост която вече бе в руини.Започна битка,започна клане.Бяха силни,бяха много и не знаеха умора,но и врагът не отстъпваше,сражаваха се,падаха,умираха,но никой не погледна назад.Имаше Пегаси...имаше Рицари и конници,имаше стрелци по кулите,имаше даже магьосници и наемници,но всичко бе до време...малко им остана,а и втората вълна от останалата ни войска влезе вече в битката.Бяха избити,а главния им...повален,Берос вдигна мечът си и това бе края на чудовището,свлече се бездиханен до избитата му орда.
А за нашите герои остана:славната битка и съкровищата събирани от избития враг.
- taitqnski-perli.jpg (43.64 KiB) Преглеждано 4518 пъти