Отказвам разговора. Нямам никакво време. Главата ми пуши. Въобще не ми е до игра. Звъни отново - повторен отказ. Ха, пак звъни! Какво й става? Толкова настоятелна никога не е била. Обикновено след отказ чака аз да й позвъня когато мога, а сега.... Продължава да звъни. По всичко личи, че няма да се откаже. Ще ми се наложи да вдигна... Преди да успея да попитам какво толкова спешно има, тя изстрелва:
-Седмица! Влизай!
Хххмммм, седмица.... Шегува се... Ама пък толкова време да звъни....
-Ти сериозно ли? Да не се шегуваш, ей! Че въобще не ми е до шегички!!!
- Нито на мен! Съвсем сериозно! Влизай и тръгвай! Аз ще те настигна. Ако ме поканиш, де. Ако не ме поканиш, ще те прескоча! Изборът е твой! Тогава ще разбереш колко съм сериозна в момента!
Ха, ха, ха... Майтапи се с мене, ама ще й го върна...
-Ами бий я сама тогава. Или не можеш?
-Тя е слаба ракия.... Мога, ама не искам! Ако исках сама, вече да съм я била. А ти да разбереш за нея от таверната. Не да ти звъня и да те кандърдисвам... Искаш да те моля ли? ОК! Хайде, Краси, моля те, тръгвай, не се бави! Че докато си приказваме с тебе времето лети!!!
Не ми прозвуча като молба. Ама хич!!! Напротив.
-Добре, де. С какво и колко да тръгна?
- 5 – 10 к носачи. Друго не ти трябва
-ОК
Много нереално ми изглежда, но... Влизам. Верно седмица...
Тръгвам с покана, само носачи да се мотаят покрай момата.
А сега да я поразгледам тая седмица. Хахаха, наистина е слаба ракия
няма герой, няма кристали, и перлите не са кой знае колко....
Проверка с пророци. Всичко е ОК. Марв се е закачила.
Я да я подразня малко. Звъня. Вдига на секундата.
-А бе, Марв, тая седмица малко постна ми се вижда.
-Хайде сега капризи. Постна му била. Постна, ама седмица! Отмятаме един брадясал куест и половин година няма да мислим за премиума.
Верно бе. Наградата беше премиум. След двайсетина минути всичко ще е свършило. Пак ще вляза. Адреналина ме подведе. Подраних.
Още 4 мин... Как бавно се влачи времето... Нямам търпение да видя резултата... А уж е само една игра...
Разгеле, бихме я. Ето го и резултата