Бързам да ти пиша. Но как да захвана? Ще почна направо с Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах.
Чух край мен да казват: „Горкото момче! Има да си пати. То не знай, че тя честичко налага!“
Но и те не знаят, че мен Патиланчо ме дигат и слагат. Не знам по-нататък що има да става. Но Цоцолана страх ми не внушава. Тя лесно се сърди. Ала пък и лесно гневът й минава. Кресливичка пада, но не се преструва. А за мен, Админчо, това много струва.
Та честно да си кажа, вчера вечер тя ми каза.
- Патилане - рече, - колко е часа, защо си още на дивана, а не в кревата.
- Нищо Цоцолано – казвам аз, - утре е почвен ден и ще мога до късно в кревата да остана. Пък и мача гледам, нашите лъвове пак хич ги няма, мъчат се с Беларус
Скара ми се бързо Цоцолана.
- Лягай бързо Патилане, че нали знаеш, моята ръчичка възтежка пада и ако те нявга така поналожа...
- Нищо, нищо. То без туй не може.
Легнах бързо аз в кревата и се унесох в дрямка непозната
Засанувах бели как правя, как тичам по мегдана, с приятели играя, със Свинчо и котака на ски в гората.... ала паднах и си пукнах аз главата. В съня ми и Цоцолана, като скокна, вик и олелия, котака скочи, кучето залая... Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...Та се събудих...
Гледам аз то станало малко преди зори. Ставам аз и тихо, тихо пускам компютъра и любимата игра. Още сънен гледам и не мога да повярвам, моите проучватели, по принцип руина не намират, а сега какво да видя цяла Архируина от 7 ниво. Търкам очите и не мога да повярвам, пак ги търкам, но не смея да отида до чешмата, че Цоцолана веднага ще ме хване и на яве ще ме...
Бързо действам....
Накарах героя си Свично да събере армията за битка, да подготви тактиката и да прецени ще имаме ли загуби тъй като ранния час подказваше, че ще трябва сами да се справиме с чудовищата без намесата на съюзник.
Свинчо веднага изпрати шпиони да проверят броя на отрядите в армията на чудовищата и установи, че не е нужно да събира цялата ни армия. Прати вести до определени свои земи , призовавайки част от многобройната ни войска. Първи се отзоваха елетните стрелци от далечните западни гори, добре снабдени с арбалети и лъкове. Минали през много подготвителни тренировки и спечелили множество епични битки с чудовища и врагове от други фракции. След тях маршируваха адютантите от източните морски краища, със сините си униформи и белият кръст вурху тях показващ верността към народа на рицарите. Последни престигнаха кардиналите с бляскавите си позлатени наметала. Никой точно не знае от кой край на света са, ала за магическите им сили са сътворени много разкази, песни и легенди. Свинчо нареди, святите рицари, елитната кавалерия и наемните войски, да останат в резерв и да пазят кралството докато той се завърнеше от бойното поле.
И така Свинчо потегли на бой славен, подготвен с навици силни, отрупан с артове изобилни и нагрухан със свитъци всесилни, но.... Битка почти нямаше, още на 15минута армията на чудовищата беше пометена от рояка стрели на елетните стрелци възползвали се от множеството гори в околното кралство. Свично доказа за пореден път тактическите си умения, като не даде жертва нито един отряд от армията си.
Ала вратата се отвори и Цоцолана като мецана стана и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме залива. Перличките се мая как да ги изхарча. Премиум ще си имам за половин година. Пращам ти картинка с битката, скъсай я веднага, че не дай си, Боже Цоцолана да узнае, чехълът й страшен пак ще заиграе!...
Хайде, толкоз стига.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
п.с. Всяка прилика с действителни лица може и да е случайна
