gbm76 и ceco1914 - Унищожаване на Архируината - сървър Бакар

[gbm76]

Гандалф дръпна от лулата си, издуха дима в различни формички, които както винаги зарадваха децата на Сам Майтапер, огледа скромната си аудитория, състояща се от Сам, съпругата му Бетси и трите им деца и се прокашля.
- И така, дойде време за дългоочакваната от вас история, история за един различен от нашия свят, история за странна земя, за странни раси и за една славна битка.
- Мили мои слушатели, не очаквайте от мен рисунки, няма да мога да ви покажа какво предствляваха героите от моя разказ, но се надявам с думи да ви изрисувам всичко, което видях и те да бъдат достатъчни, за да направят излишни рисунките.
Гандалф направи голяма пауза, погледна децата, а те го гледаха със зяпнали уста и с нетърпение очакваха да започне, Сам и Бетси стояха един до друг, хванали се за ръце и усмихнато го гледаха.А той бавно изгаси лулата си, отпи от ейла, който му бяха поднесли и започна.
- Предполагам, че и до Графството са стигнали слуховете за Дивата Северна Земя, далеч на север, зад Мордор, за която никой нищо не знаеше до скоро, защото нямаше как да се стигне до нея. Но след победата над Саурон, Мордор стана достъпен, но въпреки това малко бяха тези, които се осмеляваха да минат през него.Намираха смелчаци, които донесоха вести за тази земя. Не бяха стъпвали обаче там, защото всеки, който беше стигал границите и казваше, че там виленеело зло, непознато зло, нечувано зло, но не излизало извън границите на Дивата Северна Земя.
И ето че дойде време да проверя тези слухове, да разбера колко от тях са верни и да проуча тази земя.
Пътешествоето ми беше дълго, но не бях сам, поех на път със Сенкогрив, моя винаги верен спътник, на когото можех да разчитам.Прекосих пустия Мордор, изоставен от всички, които преди разчитаха на Саурон да ги пази, но вече много пуста и изгорена земя.
Пътят ми беше дълъг, много дълъг, но един ден забелязах как земята започна да се променя, малко по-малко злото на Мордор се изместваше от красиви Гори, тучни Свещенни земи, нагорещени Пустиннни полета, странна Мъртва земя, Прокълнати гори и богати на жито Степи. В последствие разбрах за имената на тези месности, но колкото по-навътре влизах, толкова повече живот виждах по тези земи. Търсачи, които там наричаха проучватели, неспирано обикаляха тези земи, шпиони се промъкваха почти незабелязани, търговци пренасяха ресурси от град на град. Имаше много владения, с владетели, малки, големи, много големи, имаше и изоставени такива.Спирах се често, исках да събера сведения за тази земя. И в различните владения разговарях с различни владетели, те ми разказаха за имената на месностите си, разказаха ми за неволите си, а в техите таверни виждах битките, които се водеха, някои славни, други не толкова, но разбрах, че тук се воюваше... Хора, рицари, воюваха със себеподобните си, воюваха с елфи и демони, воюваха със всички. Целта на тези войни се оказа златото, славата и Черните Перли - Златото, защото това беше един от най-ценните ресурси тук, с него се плащаше за надниците на огромните армии. Тук не можеш да бъдеш и силен и земеделец, самата земя не позволяваше да се произведе толкова много, че да стига за изхранването на огромните армии, които имаха някои владетели и за това се воюваше за златото, воюваше се и с чудовищата... Чудовищата, Сам, бяха измислени от Създателя, така наричаха тамошните нещото, което определяше до голяма степен съществуването им. Създателя определяше къде и какво може да се добива от земите, Създателя имаше свой представител в лицето на Търговеца, от който можех да се купят много ценни неща, но с валута, която много трудно се добиваше - Черни перли, желани от всички владетели и основната причина да се водят войните тук.Черните перли бяха начина да станеш по-силен, защото Търговеца, представителя на Създателя приемаше само тях при търгуването си, а той продаваше много ценни неща-артефакти, които помагаха на Владетелите да водят все по-успешни битки, свитъци за магьосниците, с които дадена битка можеше от обречена да стане печеливша... Наистина тези Черни перли бяха много ценни и много, много редки и за това битките за тях бяха страшни... И не на последно място, Създателя пускаше Чудовищата, в този странен свят наречен MyLands. Тези Чудовища имаха свой дом, наречен Руини, пак направени от Създателя.
Наистина странен свят, Сам... Владетелите трябваше да се бията с чудовищата от руините и да ограбват ресурсите в тях. В тези руини имаше и Черни перли, в повечето случаи прекалено малко, но и самите ресурси в тях имаха огромна стойност. Не бяха леки битките, но така владетелите успяваха да оцеляват.
Но, мили мои слушатели имаше една руина, желана от всички Владетели в MyLands, наречена Архируина, в нея имаше несметно богатство от Черни перли, в пъти повече дори от добива на Солено езеро или Граал, владения, от които също се добиваха така ценните за всички Черни перли. И ето по тази причина тази Архируина беше толкова желана от всички, но никой не знаеше кога и къде ще се появи, затова неспирно тичаха проучватели и шпиони. пророци оглеждаха чуждите владения, за да не би някой да е открил Архируината.
Аз не бях виждал чудовищата от руините, нямах времето да остана на подобни битки, исках да изследвам тази Дива Северна Земя и затова препусках със Сенкогрив и само вечер, посядайки пред огъня с някой от владетелите, научавах тези неща.
Един ден обаче, наслаждавайки се на нов вид дървета в местността Гори, чух шум, шум, който за мен беше много, много познат... Тропота на хиляди конски копита, марша на воините, тихото пристъпване на стрелците, тътрещите се нозе на носачите и монотонното припяване на магьосниците. Аз не я виждах, но към мен идваше многохилядна армия, такава, каквато аз още не бях виждал до тогава, само бях чувал историите разказани в таверната.Знаех, че тази армия идва към мен и нямаше как да избегна срещата си с нея и Владетеля и, а и както знаеш, аз съм любопитен. за това останах на място.
Съвсем скоро я видях през дърветата и... Чак шапката ми се наклони в стремежа си да обгърна с поглед, всичко, което малко по малко се разкриваше пред мен... Даааа, това беше наистина огромна армия, всъщност забелязах, че са две армии, носеха на шлемовете си герба на двама владетели и двамата бяха рицари, открояваха се от далеч, яхнали гордо прекрасните си коне, със брони и оръжия, които не бях виждал до тогава. Аз като магьосник веднага разбрах че всичко по владетелите беше с магическа сила, коя по-силна, коя по-слаба, но се усещаше от далеч.
И тогава единия от владетелите ме забеляза и препусна към мен. Останах на място, защото не исках да си помисли, че съм шпионин и да ме убие.
Когато приближи достатъчно до мен, изпод шлема се чу силен глас :
- Гандалф Белия... Каква огромна изненада е за мен да те видя по нашите земи - Владетеля слезна от коня си и се поклони пред мен.
Отвърнах му с поклон и казах :
- Аз съм изненадан, че знаеш кой съм Владетелю... Но аз не познавам теб и не знам как да те наричам.
Тогава той свали магическия си шлем, дългата му коса се разпиля по раменете, той отметна перчема си, сложи ръка на гърдите си и се представи :
- Пред теб стои gbm76 - и пак се поклони - А това там е ceco1914 и посочи другия владетел, който разбрал, че говорим за него вдигна ръка за поздрав.
- Хм, хм, хм, gbm76, какво странно име за владетел, извини ме, просто не съм чувал подобно, но по тези земи чух и видях доста необикновенни неща... Аз Владетелю, gbm76, не искам да преча на похода ви, щом ме познавате, би трябвало да знаете, че аз съм един любопитен вълшебник, който иска да разучи вашите земи.
Той се приближи към мен, усмихна се и изрече с тържествен глас :
- Понеже твоята слава те е изпреварила още преди ти да посетиш нашите земи и аз знам за твоите велики подвизи, ще бъда горд, както и приятеля ми ceco1914, да ни придружиш в надяваме се една славна битка.
- Проучвателите на наш съюзник са открили Архируината, ти чу ли вече за нея ? - и след моето положително кимане, той продължи :
- Сега бързаме, защото времето в момента е най-ценния ресурс, но ако си съгласен да ни придружиш, по пътя ще ти разкажа всичко, което твоята любопитна натура иска да разбере - той положи ръка на гърдите си, в знак на поздрав и покана и зачака отговора ми.
- Разбира се, Владетелю gbm76, за мен ще бъде чест да ви придружа в тази, сигурен съм, славна битка, но не очаквай помощ от мен, аз съм чужд в тези земи и няма да се намесвам в битката ви, но ще се радвам да разкажа тази история, ако ми позволиш.
Не се бавихме повече, аз яхнах Сенкогрив и се присъединих към двамата големи Владетели. По пътя те ми разказаха колко трудна и непредвидима е тази битка, разказаха ми, че в тази руина Създателя пращал и Герой на Чудовищата, който ги пазел и им давал неизмерима сила и умения, трудно било да се предвиди битката, шпионите постоянно донасяли доклади, двамата с ceco1914 обсъждали планове, четели магическите свитъци от съкровищниците си, увеличавайки с тях мощта, защитата и атаката на армиите си, чертаели бойния план и бързали, бързали много, защото всеки един момент, някой от враговете можел да я открие.
Аз усещах, знаех, че това ще бъде велика битка, невиждана от мен битка, битка, в която злото трябваше и щеше, сигурен бях да бъде победено. За мен все още беше чудно как може владетели с такива армии и сила да се бият помежду си, вместо да защитават слабите и да се бранят взаимно, те се унищожаваха... Но с всяка изречена дума от Владетеля gbm76 се убеждавах, че всъщност Създателя е направил света им такъв и този Създател за мен беше Зло, Зло, по-голямо и от Саурон...
Отнесен в мисли, късно видях тихия шпионин, кйто приближи към двамата господари и им донесе някаква вест, вест, която ни накара да спрем.
- Близо сме, много близо - каза ми Владетеля gbm76 - Отвъд този хълм е Архируината, ние драги ми Гандалф ще се приготвим за битка, а ти щом не желаеш да се включиш, можеш да си избереш място, от което да наблюдаваш и да увековечиш тази в битка в неповторим разказ.- Той кимна с глава и препусна към армията си.
Аз огледах месността и препуснах към най-високия хълм, който видях. Препусках през красиви Вълшебни гори, Гори на елфи и както сам знаеш при тях всичко е красиво, зелени поляни, огромни, силни дървета и потоци с кристална вода.
И когато се качих на хълма я видях...
Високи, черни стени, огромен син купол, който я обгръщаше цялата, предпазвайки я от всякакви магии.От него струеше зло и чак аз потреперих Сам, това наистина беше силно Зло, В основите на Архируината тлееше жар, жар дошла от дълбините на Архируината и от която излизаха всички зли твари,
Вгледах се през стените и страх ме обзе за моите нови приятели. Там видях Орди и Легиони от Гаргойли, Орки, Иглозаври, вещици, Огнени духове и Змиеноги. Съвсем непознати за мен чудовища, но не по-малко отвратителни, зли и готови да умрат без какпа милост за себе си или за враговете си.
Знаех, че приятелите ми са се подготвили, знаех че са силни, усещах и магията в тях, но също така знаех, че Злото винаги криеше по някоя изненада и това ме караша да изпитвам страх за изхода на битката.
В дясно от себе си виждах армиите на хората, в ляво чувах грозния рев на чудовищата, напрежението се покачваше със всеки изминал миг и тогава се чу бойния рог на рицарите. Силен, плътен звук. Още не беше заглъхнал, когато армиите на gbm76 и ceco1914 се втурнаха напред с боен вик.
Какво беше изумлението ми обаче, когато голяма част от чудовища и хора отстъпиха от боя, но усетих как мощна сила ги изпълни с Ужаси подвластни на нея, те нямаха друг избор.
Чуваше се свистенето на стрели, чуваше се тропата на конете и ударите на мечовете, чуваха се плясъците от крилете на Летящите, ревовете на чудовища и хора.Имаше много паднали жертви,
Войските и на Чудовища и на хора отстъпваха, прегрупираха се и пак се хвърляха в боя, милост нямашае за никого.
Но аз виждах как Чудовищата намаляваха все повече и повече, малко бяха тези, които успяваха да се вдигнат на крака и да продължат боя. Силите на рицарите бяха повече или желанието за победа беше по-голямо.
Предводителя-Герой на Чудовищата се опитваше с всички сили да помага на армията си, непрестанно нашепваше заклинания, ръцете му неспирно обикаляха и двете армии в опит да реши битката в своя полза... Напразно, gbm76 i ceco1914 наистина бяха пресметнали доста от ходовете му и успяваха да му противодействат много успешно.
И в един миг всичко утихна...
Останалите войски от армиите на рицарите се огледаха около себе си, но враг не виждаха, само свои, окървавени, изморени, но на крака.
И тогава победен вик озари тези красиви Вълшебни гори, вик, дошъл от сърцата на оцелелите.
И двамата Владетели бяха невредими, магическите сили ги бяха предпазили от злото и от сериозни наранявания. Силните им гласове раздавах последни заповеди :
- Носачите, товарете ресурса. лекарите, вдигайте всички на крака, можете !!! Време е да се прибираме и да пируваме !
Но преди да тръгнат, двамата владетели влезнаха в останките от руината сами, след малко се показаха доволно засмяни, приближиха се към мен и gbm76 ми показа малка, черна торбичка.
- Тук е съкровището, прескъпи ми Гандалф - и той подметна торбичката няколко пъти в ръка - Имало е и по-богати Архируини, но, това е решил Създателя да ни даде, няма да го върнем - и той се засмя с глас.
- А сега е време да се връщаме във владенията си и да направим разбор на битката с приятелите и с богато угощение за победата и ти ще си добре дошъл да ми гостуваш.
-Приятелю мой, gbm76, това преживяване за мен беше много силно и съвсем ново, вълшебствата и магииите, които тук използвахте за мен са непознати и аз като любопитен вълшебник ще искам да разбера действието им, за тази цел на мен ми трябва спокойствие и тишина, а знам, че дните ми при теб няма да са такива, знам също, че няма да ми се разсърдиш, че ще те оставя сега, но бъди сигурен, че ще дойде ден, в който ще се върна и първото място, на което ще дойда, ще бъдат твоите владения.
- Сега обаче ти казвам довиждане, не сбогом, сигурен съм, че ще дойде деня, в който ние ще се срещнем отново. Оставам си твой приятел и ти благодаря, че ми позволи да се докосна до силата и уменията ви. За тях аз ще разказвам и ще пренеса славата ви извън вашата Дива Северна Земя, както я наричаме ние, а вие MyLands.
Поклоних се, вдигнах ръка за поздрав и препуснах към дома.