III. Диадемата на Nia.
Пролетта свърши. Няколко пъти Kiss ходеше на риболов, като освен Snap, взеха и Nia. Беше интересно и в повечето случи имаха добър успех. От време на време риболова не беше много добър, но те се местеха на нови позиции и все пак улавяха по нещо. През останалото време Kiss носеше бронята и тренираше с нея, щита и брадвата. Правеше преходи, носейки бойното снаряжение, тренираше върху чучела, тренирайки удари с брадвата и щита. След поредния риболов една вечер Kiss поиска ръката на Nia. Boss беше изненадан, съгласи се, стига Nia да е съгласна също. Тя беше силно смутена и поиска време да си помисли.
Няколко дни след това пристигнаха пратеници от столицата. Те донесоха новината, че в столицата започва подмяна на оръжието. Гилдията на търсачите получи списък с материалите, които се търсеха. Nia и Snap получиха списъци с ресурсите, както и другите търсачи. Освен кралските пратеници, в селото дойдоха и търсачи от близките села. Повечето бяха млади. Някои бяха по двойки, други - на цели групи. В Гилдията на търсачите им даваха списъка с ресурсите, както и инструкции относно района. Старейшината по няколко пъти казваше в инструктажа, че трябва да се избягва района с прохода към орките и не трябва да се преминава. Някои от младите търсачи слушаха внимателно, други си хихикаха и побутваха, докато Старейшината не ги сгълча. - Ще имаме проблем с някоя от тези групи търсачи. - каза мрачно Boss, гледайки към поредната група, която тръгваше да търси ресурсите. В една от следващите вечери Kiss попита Nia какво е решила относно предложението му. Няколко дни по-късно вдигнаха малка сватба. Тогава Nia официално се пренесе в новия си дом. Snap още не беше излязъл да търси ресурси, тъй като очакваше да излезе с Kiss, както обикновено. След сватбата беше ясно обаче, че Nia ще излезе с Kiss. Boss предложи на Snap да отидат заедно, на което Snap просто вдигна рамене. Основните ресурси в списъка бяха желязната руда, която беше в изобилно количество и двете групи отидоха да събират заедно. Преди време Kiss и Snap бяха намерили скрита пещера, в която имаше много желязна руда. Там събраха големи количества и с доста усилия ги прибраха в селото.Следващия ресурс бяха камъните, които се стриваха на прах и тях ги събираха на различни места. Основно ги вадеха от реките, когато снега се топеше и реките прииждаха пълноводни. Сега беше вече лято, но пък малко търсачи бяха ги събирали освен Kiss, Nia и Snap през пролетта. След двуседмично търсене, бяха събрани и количествата от списъка. Оставаше да се намерят най-редките ресурси - камъните, с които можеше да се вгражда магия в оръжието или бронята. Тези камъни бяха много редки и беше чист късмет да събереш няколко от тях, а в списъците имаше поне по две дузини от тях. Вечерта преди да тръгнат за пореден път, Kiss каза на Nia да вземе и диадемата, която и беше подарил. На другата сутрин направиха планове със Snap и Boss как да се подходи при търсенето. Определиха си зоните, в които първо да търсят, пожелаха си успех и тръгнаха. След като излязоха извън селото, Kiss спря. - Време е да извадиш диадемата. - обърна се той към Nia. Извади я и мълчаливо я постави на главата и. - Опитвала ли си да я носиш? - Диадемата е скъп дар, в която както както златото, така и изработката са много скъпо нещо. - каза Nia. - А освен тях, вътре има вградена магия. Това прави диадемата много скъп дар, който струва много. Прибрах я и не съм я носила. - Виждаш малко от това, което е тази диадема. - каза Kiss. - Относно златото ще ти кажа друг път. Сега е време да разбереш за най-важната част - как действа магията в нея. Сложи я на главата си. След това постой малко с нея и ми кажи какво чувстваш. Няколко минути Nia седя с диадемата. В един момент промълви: - Чувствам няколко неща. По-леко че чувствам като цяло. Чувствам по-леко земната магия от техниките, които съм учила. Има и още нещо, което не мога да определя. - Това е така, защото умението ти на търсач също е проява на земната магия. Именно за това търсачите са само джуджета, както и ковачите. А диадемата увеличава способностите ти като цяло да използваш земната магия във всичките и прояви, които си научила. Забележи: диадемата не ти дава нови умения, но повишава тези, които вече си развила. - А нима това е възможно? - удиви се Nia. - Никога не съм чула за подобен магически предмет! - Възможно е, но е крайно трудно. - обясни Kiss. - Това засяга основно уменията на ковача, както и някои познания при използването на магия въобще при коването. За щастие имах няколко контакта добри ковачи из кралството, както и с магове хора и елфи и там се зародиха някои нови идеи в мен. Това е една от тях. Nia седя известно време с диадемата на главата си. През това време Kiss извади малко храна. - Ще хапнем малко, след което тръгваме да търсим камъните. През това време се опитай да си представиш предишните ресурси, които търсихме в последните дни. Ядоха, след което Nia сподели: - Усетих наблизо желязна руда, по-надолу пък има от онази билка, дето брахме през пролетта за татко, а надолу покрай реката има от камъните, които ги стриваш на прах. Не мога да усетя обаче от камъните с магията. - Имах съмнение, че това ще се случи. - каза Kiss. Бръкна в един от джобовете си и извади един магически камък. - Когато не си контактувала дълго време с даден вид ресурс, забравяш как изглежда и после търсенето е по-трудно. Вземи го в ръце и опитай пак. Аз отивам да събера малко билка. Върна се след малко над два часа. Nia тъкмо се беше приготвила за тръгване. - Виждам, че контакта с камъка е помогнал. - усмихна се Kiss. - С помощта на диадемата услях да разбера как се появяват магическите камъни. - каза замислено Nia. - Учена съм до момента, че ресурса е някъде там и просто трябва да се намери. Никога не съм предполагала, че той може да се появява следствие на проявата на магията. Понеже не е само земна магия, мога да усетя посоката, в която да се движим. Предполагам, че чувството ще се усили с наближаването на мястото. Kiss кимна. И за него това беше нова информация. Тръгнаха в посоката, която Nia чувстваше. Посоката се оказа наобратно през селото и в съвсем различен район от уговорените с Boss и Snap. Kiss реши да се върнат в селото и да оставят съобщение в къщата на Boss. Така и направиха. По пътя се видя и друг ефект от диадемата. Nia се уморяваше по-малко от преди. - Това е много интересно. - замисли се Kiss в една от почивките им. Отне им два дни да стигнат място, на което Nia каза, че чувството рязко се е засилило. Напред в далечината имаше планинско било, а пред него се стичаше вода от едната река и образуваше водопад. Някъде тук напред. Не мога да разбера къде точно. - каза неуверено тя. - От това, което каза, мястото можем да определим и сами. - се обади Kiss. - След като е проява на магията, значи някъде трябва и четирите магии да се срещнат. Тук виждаме вода, т.е. проявата на водната магия ще е някъде по протежението на реката, но не къде и да е, а в тази си част. Въпроса е къде е подходящо да се пресекат земната, въздушната и огнената магия. Тръгнаха срещу течението на реката, към водопада. Преди реката да достигне водопада, поляната свършваше и имаше неголяма каменна тераса. Опита на търсач на Nia и опита на Kiss в търсенето им подсказваше, че или на каменната тераса, или зад водопада ще се случи обединението на магиите. Малко по-напред попаднаха на следи от мечка. Следите бяха на два дни. Вероятно мечката ловеше риба в реката. Внимателно проследиха следите към един склон, който водеше над водопада към билото. - Това не е добре, но потвърждава натрупването на земна магия. - каза Kiss. - Да видим наоколо какво друго има. По-надалеч имаше гора, която водеше към второ било. Тръгнаха натам. В началото на гората откриха още следи - от дребен дивеч, но и от няколко преминаващи вълци. Лицето на Kiss беше станало мрачно. След няколкото дни спокойствие щеше да се наложи да се бият с едната група хищници, което не му се нравеше никак. Проследиха малко напред следите на вълците, които правеха завой и подминаваха второто било, след което се губеха в далечината през поляната. - Така, вълците са си отишли, да видим защо. - Kiss сякаш си мърмореше сам. Още малко напред попаднаха отново на следи от мечка. Следите този път бяха по-големи. - От няколко часа са. - каза Nia, опипвайки внимателно една следа. - И води право напред в основата на билото пред нас. И двамата носеха със себе си бойна брадва и дървен щит. В открито пространство срещу мечка щеше да е голям проблем. - Трябва да се подготвим за срещата. - Kiss се замисли. - Вероятно мечката е долу и яде нещо или има бърлога наоколо. Трябва да помислим какво ще правим. Можем да се върнем назад към водопада или да се качим на билото и да приготвим няколко копия. Тръгнем ли назад, ако днес по-късно мечката излезе или утре сутринта, ще намери следите ни и ще тръгне след нас. След малко обсъждане решиха да тръгнат към билото. Това значеше, че са приели боя с мечката, но и другия вариант нямаше да ги предпази. А току-виж се озовали в близост и с втората мечка и това можеше да се окаже фатално. Изкачиха се на билото. Отгоре се виждаше как мечката яде нещо, може би дребен дивеч. Внимателно отсякоха няколко дълги прави пръти и ги изчистиха от клоните. В багажа на всяко дружде-търсач влизаха няколко стоманени остриета. В случай на нужда просто си приготвяха пръта, слага се острието и копието е готово. Беше започнало да се смрачава. Мечката беше приключила с яденето. Kiss беше започнал подготовка за закачане на хамаци за двамата, тъй като на земята нямаше да е безопасно. Nia следеше какво прави мечката. Внезапно мечката надигна глава и започна да души. Nia и Kiss бяха високо горе и мечката нямаше как да усети тяхната миризма, но явно нещо ставаше долу. Nia се вглеждаше в започващия мрак. Мечката се надигна на предните си лапи. - Нещо става долу. - извика тихо Nia под дървото, на което се беше покатерил Kiss. - Бързо ела! След това се затича към края на билото. Kiss бързо слезе от дървото и минавайки покрай багажа им взе 2 копия и щита, замисли се за миг и взе трето копие, след което се затича към Nia. Вглеждаха се, а мечката се изправи и на задните си лапи. В далечината две джуджета идваха право насреща и. Явно нямаше следи от мечката от другата страна или просто не ги бяха видяли. - Там има две джуджета от младите търсачи. - възбудено каза Kiss. - Не са видели мечката и идват направо насам. Бързо, преди да ги е стигнала! Вземи си щита, преди да тръгнеш след мен! Остави и едното копие. след което се затича с все сили надолу. Nia взе копието и тичешком взе и щита, минавайки покрай багажа им. Помисли за миг за брадвата, после се сети, че Kiss не е взел своята и побягна след него. Двете джуджета си говореха нещо. Второто внезапно се вгледа в земята и заопипва нещо. Kiss се беше стрелнал надолу, когато мечката се затича към двете джуджета. - Тук има мечка! - силно уплашено извика джуджето, което оглеждаше земята. Първото беше минало няколко метра напред и говореше нещо, явно неосъзнало какво става около тях. Второто джудже видя движението, преди да разпознае какво идва срещу тях. - Корн, внимавай! МЕЧКА ИДВА СРЕЩУ НАС!!! Корн се завъртя и инстинктивно свали щита от гърба си. Чу се шум от чупещи се клони и няколко секунди по-късно мечката го върхлетя. Корн нямаше време да извади оръжие. Мечката го удари с тяло и Корн падна назад. Между него и мечката беше единствено щита му. Мечката нанасяше тежки удари с лапа и се опитваше да захапе щита. Второто джудже се отърси от вцепенението, свали щита и брадвата от гърба си и се втурна към мечката с боен вик. Това отклони вниманието и за малко, след което продължи атаката си над падналото джудже. Второто джудже нададе отново боен вик. Мечката се обърна към него и нападна отново. От другата страна на билото Kiss тичаше с все сила. Видя как мечката сгъна Корн и се затича още по-бързо. Nia, въпреки че беше с диадемата, беше изостанала назад. В момента, в който джуджето нададе втория си вик, Kiss също извика. Видя, че оръжието на джуджето е брадва, засили се и с все сила хвърли едно копие. Разстоянието беше голямо, за да улучи, но копието падна близо пред мечката. Ако второто джудже се усетеше и имаше време, щеше да има възможност да смени оръжието си. В този момент мечката върхлетя второто джудже. То се опита да запъне щита в земята и да посрещне удара, но закъсня. Мечката направо го прегази. Паднало, джуджето се оказа в тежко положение. Опита да нанесе удар а брадвата, но твърде слабо. Не се беше покрило добре с щита и един от ударите с лапа на мечката попадна под дървения щит. Джуджето извика от болка. Kiss беше спрял на едно място. Зелените мълнийки на земната магия се вдигнаха от земята нагоре по тялото му. Когато сигнаха главата му, Kiss нададе оглушителен боен вик. Този вик нямаше нищо общо с предния му вик и двата бойни вика на второто джудже. Това беше оглушителен предизвикателен рев, подсилен от земната магия. Мечката се обърна и затича по посоката на Kiss. Nia почти невярващо гледаше как Kiss успя да откъсне мечката от падналата жертва. Мечката се бързо скъси разстоянието и нападна. Kiss вече беше подпрял щита в земята, беше запънал копието под ъгъл с острие по посока на атаката. Около краката му до кръста блещукаха искрите на земната магия. В последния момент мечката се извърна и удари с рамо щита. С този удар беше повалила другите две джуджета и очакваше да повали и третото. Kiss някак понесе удара, само падна на едно коляно. На последвалия удар с лапа нанесе силен удар с копието наперед. Мечката нададе рев. Явно я беше ударил. Внезапно се изстреля като пружина напред, нанасяйки два последователни удара с щита и един с копието. Мечката отново изрева, посегна да удари с лапа и получи удар с щита. Приведе предницата си надолу и се копието профуча над главата и. През това време Nia беше наближила и вдигна копието си. После спря за миг, а после промени посоката си с цел да се озове зад мечката. Мечката се опита да атакува отново и отново Kiss я посрещна със запънат щит в земята. Отново удари с копието. За трети път мечката изрева. Направи лъжлива маневра, че ще нападне отново, Kiss запъна щита отново в земята и... мечката побягна по посока на Nia. На Kiss му трябваше секунда, докато разбере защо не последва удар от мечката, но през това време тя беше взела малка преднина. Nia не разбра веднага, че мечката се е насочила към нея и за миг се вцепени. - Тичай назад и направи полудъга към мен! - извика Kiss с всичка сила. Вика му извади от вцепенението Nia. Тя се обърна и се затича назад. Мечката я беше наближила. Kiss се затича към мястото, където прецени, че ще пресече пътя на мечката. Nia продължи да тича още малко, след което спря. Мечката зад нея също спря. - Спри! - извика на Kiss. После се обърна. Мечката издаде рев, подобен на тези при ударите на Kiss, но не помръдна. - Какво...? - Kiss беше спрял малко след вика на Nia. - Не я нападай. Усещам я някак. Nia тръгна към мечката. - Тя няма да ме нападне. После ще ти обясня. - каза тя. Kiss гледаше объркано няколко мига, след което тръгна към мечката. - Не я закачай повече. - каза отново Nia. - Тя няма да ни нападне. След това тръгна към по-близкото паднало джудже. - Не мога да повярвам! - Kiss направи несигурно няколко крачки към Nia, все още стиснал здраво щита и копието. Не отлепяше очи от мечката. - Тя няма да ни нападне, вече ти казах. - каза отново Nia. - Усетих я още преди да я нападнеш. После яростта и за малко прекъсна връзката и с мен. Между нас стоеше ти. За това промених посоката ми, така че отново да няма нищо между нас. Връзката се появи малко след това. Когато я удари 3-я път, тя побягна към мен, за да се спаси. Не за да ме нападне. Откритото държание на Nia убеди Kiss, който на свой ред свали щита и копието надолу. - Видях веднъж нещо подобно, но го направи тъмен елф. Не мислех, че джудже е способно на такова нещо. - невярващ все още каза той. - Не знам. Сигурно е заради диадемата. След като нямаше вече опасност, Kiss тръгна към другото джудже. Корн беше понесъл няколко тежки удара, но с щита. Най-голямото поражение по него беше, когато падна на земята. Беше понесъл удара с дясното си рамо, което беше силно зачервено. Имаше и няколко одрасквания пак от падането. Късмет беше, че на половин метър от главата му имаше голям камък. Другото джудже нямаше този късмет. Беше изпаднало в безсъзнание. То се беше пожертвало, за да отвлече вниманието на мечката. Беше получило тежък удар с лапа под щита, където ноктите бяха свалили част от кожата и месото на дясната му гръд. Nia не беше свикнала да вижда тежки рани много джуджешка кръв и очите и се напълниха със сълзи. Kiss я прати за багажа им, след което се зае да намести каквото може от откъснатото. Корн беше успял сам да стане и дойде да види приятеля си. Kiss тъкмо беше приключил, когато второто джудже дойде за малко в съзнания. Явно болката от наместването му беше подействала. - Приятеля ти е тежко ранен и няма да може да ходи. Ако ти си по-добре, помогни на Nia да съберете малко пръти. Аз ще го превържа през това време, а после заедно ще направим носилка. Корн погледна уплашено към мечката. - Всичко свърши. - каза Kiss в отговор на въпроса в очите на Корн. - Повече няма да ни нападне. А наум добави: "Надявам се!" Nia се върна с багажа и веднага тръгнаха с Корн да съберат пръти за носилката. Kiss проми раната и направи превръзка. Имаше хубав мехлем за рани, но толко дълбока не беше лекувал досега. Докато сглобяваха носилката, Kiss гледаше замислено залеза. - Мисля, че открих нашата съставка, пораждаща огнената магия. - каза той. Корн го погледна неразбиращо, а Nia кимна с глава. След като носилката беше готова, тя тръгна към мечката. Kiss я погледна въпросително. - Ела. - каза тя. - Имаме още един ранен. Когато Kiss тръгна към мечката, тя изрева, но не помръдна. Nia я прегледа, докато Kiss правеше превръзките. Първия удар на Kiss беше попаднал в рамото на мечката, където кожата и е дебела и има слой мазнина. Острието беше проникнало до мускула и леко го беше наранило, но удара не беше страшен и бързо щеше да зарастне. Втория удар беше попаднал в гърдите, където също не беше нанесъл сериозно поражение. Раната също кървеше, но слабо и бързо щеше да зарастне. Третия удар обаче беше много сериозен. Беше попаднал след като мечката е ударила с лапата и е оголила ребрата си. Острието беше попаднало надълбоко. Когато Nia опипваше раната, мечката изрева и леко се дръпна настрани, а после пак легна. - Този удар ще и създаде проблем. - каза Nia. - Не е смъртоносен, но няма да може да ловува няколко дни, а и няма да може да се брани много от другите хищници. Превързаха раните на мечката, след което хапнаха набързо. Корн се пребори със страха си и седна при тях до мечката. Пренесоха и другото джудже. - Ето какъв е плана за утре. - каза Kiss преди да легнат. - Nia, ти ще поведеш мечката към реката. Там тя ще може да лови риба и няма да умре от глед, докато и зарастват раните. Съжалявам, няма как да и създадем прикритие от хищниците, дано не я намерят неподготвена. - Ние с Корн ще тръгнем с носилката към селото. Направил съм добра превръзка и ще го стабилизирам за няколко дни. - Kiss посочи с глава към джуджето в носилката. - След това обаче ще трябва да му потърсим Лечител, иначе развитието на раната може да се влоши и да го загубим. Kiss го каза така, но Nia разбра. Раната можеше да се възпали и нямаха средство да спрат възпалението. Лошото беше, че и в селото нямаха за такава рана, заради откъснатото парче месо, което Kiss беше върнал на мястото му. A Kiss не беше споменал, че при прегледа на раната, имаше и счупени ребра. Каквото е тръгнало да става, ще стане и без да ги тревожи излишно. Нямаше какво повече да направят. - След като заведеш мечката - продължи Kiss - ще трябва да ни настигнеш. Очаква те тичане през целия път до селото, където ще трябва да потърсиш помощ преди да сме стигнали там. Ние ще сме с носилка, така че е добре някой да излезе с каруца да ни пресрещне. Nia кимна да потвърди, че е разбрала. - И още нещо. - Kiss продължи да дава инструкции. - Когато ви питат в селото какво се е случило, ще им разказвате как мечката накрая е избягала. Корн и Nia go погледнаха въпросително. - Това го правим, защото Nia показа наченък на магически способности. - каза Kiss. - За доброто на Nia това трябва да се запази в тайна, поне докато не сме сигурни какви сили има. Kiss звучеше убедително. Всички се съгласиха. - Е, все пак имаме и някакво предимство. - засмя се накрая. - Тази вечер всички ще спим. С мечката до нас никой няма да посмеее да припари. Шегата не беше уместна, но породи усмивки за пръв път за тази вечер по лицата им. Когато лягаха да спят, Kiss тихо прошепна: - Преди да стигнеш в селото, свали диадемата.
На сутринта всички се заеха с изпълннеието на плана. Nie поведе мечката, а Kiss и Корн понесоха носилката. Нямаше повече премреждия, освен периодични следи от дребен дивеч и преминаващи вълци. За щастие бяха по 2-3 и не се задържаха някъде за дълго време. Nia ги настигна и задмина, продължавайки към селото. По-късно на следващия ден го посрещнаха няколко джуджета с каруца. Всички бяха въоръжени добре, но нямаше други инциденти по пътя до селото. Nia беше разказала набързо на Старейшините историята от сблъсъка с мечката, като наблегна на това, колко важно е да се намери Лечител. Старейшините замислено клатеха глави. Нямаше такъв в района, а земите, където имаше такива, бяха много далеч. Срещата беше приключила при Старейшините, когато орка направи знак на Nia да се приближи. - Тук наоколо наистина няма Лечители. Все пак има нещо, което може да ни бъде от полза. - каза той. Nia го гледаше въпросително. - Някои от орките се занимават с изучаването на магията, както и вашите магове. Някои от тях усвоиха изкуство, с което лекуват също, макар и по различен начин спрямо другите Лечители. - Ще ти дам това - продължи той и свали един пръстен от ръката си. - С този пръстен ще отидеш при командира на гарнизона ни на север оттук, отвъд прохода. Ще му кажеш, че предаваш моя заповед директно. В гарнизона трябва да има шаман, да го ескортират няколко бойци до селото. Наблегни и на важността да пристигнат бързо тук. Nia благодари и побърза да излезе. Остави съобщение в къщата на Boss, че тръгва отново на път, после остави второ съобщение в своя дом, приготви се за път и тръгна. След като селото не се виждаше, извади диадемата и я сложи на главата си. Северния проход беше на два дни и малко бърз ход пеша, но тя не беше минавала никога през прохода и в бързината забрави да попита къде да търси гарнизона. Тичаше с минимален багаж на себе си, разчитайки, че ще попълни запасите си в оркския гарнизон. Поддържаше добро темпо и с изненада установи, че и е лесно. Мислено благодари на Kiss за ценния подарък, който едва сега беше започнала да оценява. На няколко пъти попадна на следи от вълци, но не забави ход. Както навсякъде и тук следите бяха от малко на брой преминаващи вълци в търсене на дребен дивеч. Видя следи от малка мечка, но те бяха на няколко дни и водеха към гора в далечината. Nia навлизаше в прохода, когато Kiss, Корн и другите джуджета навлязоха с каруцата в селото. Забави се малко, докато се погрижи за ранения. Тъкмо се прибраха Boss и Snap. Бяха намерили само 2 магически камъка. Kiss се учуди, че Nia не е излязла да ги посрещне и отиде да провери какво става в дома си. Малко след него там пристигнаха Snap и Boss, които просто бяха хвърлили багажа си в къщата на Boss и бяха дошли. Boss носеше 2-те бележки, които беше намерил в дома си, но още не ги беше прочел. Kiss прочете първо своята, в която Nia пишеше, че тръгва към северния проход, за да намери оркски лечител. След това прегледа двете бележки на Boss, за които имаше съмнение какво има в тях. Първата се оказа съобщението им до Boss, че тръгват на юг за да търсят магически камъни, а втората беше като неговата. - Тръгнала е сама. - размишляваше Kiss. - Преди около един ден. Спряла е да яде веднъж. Ще влезе в прохода преди мен, ако тръгна веднага. Ще трябва да тичам и през нощта и така ще я настигна. - И ние идваме с теб! - се обадиха в един глас Snap и Boss. - Boss, благодаря за предложението, но ще ни бавиш. - каза Kiss. - Ще издържиш прехода през деня, но нощния няма да успееш и ще трябва да спрем. А ние с теб - обърна се към Snap. - Вземаме само принадлежностите за лечение, вода и храна за 2-ма за 3 дни, брадва и щит. Всичко останало само ще ни тежи. Провери си обувките за прехода. Малко след това двамата бяха на път към северния проход. Kiss се притесняваше не толко за евентуални инциденти по пътя. Няколко пъти беше обходил и то наскоро северното землище и знаеше, че там няма заплахи. Притесняваше се за Nia когато премине през прохода. Kiss беше взел само копието си, дори без щит. Още в началото наложи бързо темпо на тичане, който Snap едва издържаше. На няколко пъти щеше да обърка пътя в тъмнината, но Snap безпогрешно ги връщаше в правилната посока. И въпреки сметката, която си беше направил, Kiss не успя да настигне Nia. Тя също беше използвала бързо темпо, беше тичала също през нощта и когато нощта свърши беше преминала прохода. В този момент Kiss и Snap го гледаха от последното било по пътя им. Надолу по склона се виждаше целия път до прохода. Двамата се взираха, за да забележат нещо. После слязоха надолу. Nia се чудеше как да намери гарнизона и беше навлязла навътре в оркската земя. Усети се, че отива в грешната посока. Един оркски патрул беше попаднал на следите и и беше тръгнал след нея. Nia налетя на патрула. Умората от нощния преход си беше казала думата. Усети опасността в последния момент. Орките я бяха чули и бързо я заобградиха. - Нося заповед за вашия командир от Старейшина Оро. - каза тя. Понечи да извади пръстена. - Ще имаш възможност лично да му ги предадеш. - изсмя се командира на патрула. После тежък удар с дръжка на копие я повали на земята. Kiss мисли известно време какво да направят. Имаше реална опасност ако продължат да тичат и след прохода, да отидат в грешна посока. Останеха ли извън него, Nia можеше да има нужда от тях от другата страна. - Ще потърсим следите и от другата страна. Nia се събуди с вързани ръце и крака, на рамото на един голям орк. Патрула отиваше да я заведе в гарнизона и това беше добре. Усети и връвта на врата си, на която беше завързала пръстена. "Това е добре." помисли си тя. - Командире, аз наистина нося заповеди, както казах и преди. - обърна се отново към командира на патрула. Орка я изгледа строго и с безразличие. - Имам и доказателство за това. - продължи Nia по-уверено. - Това е пръстена на Старейшина Оро, който се намира на връв около врата ми. - Спрете! - навъсено командира на отряда нареди. - Дано не ме баламосваш, защото арената ще ти се стори тясна. Орка, който я носеше на рамото си, я свали на земята, след което по знак на командира провери за връвта на шията и. - Това наистина е пръстен на Старейшина! - възкликна командира на патрула. - Развържете я и и върнете багажа. Nia доволно разтриваше китките и глезените си. Болеше я главата, където я бяха ударили, но можеше и да е по-зле. - Трябва да побързаме! - неочаквано каза тя. - Заповедите трябва да се изпълнят бързо. Спомни си раненото джудже, опипа главата си и бързо провери багажа. За щастие орките бяха сложили диадемата вътре. Патрула тръгна в забързан ход, който постепенно премина в бяг към гарнизона. Nia едва издържаше на темпото, но не посмя да извади диадемата. За щастие гарнизона беше наблизо. Последва среща с командира на гарнизона, който с неохота се съгласи да изпрати шамана с ескорт. Няколко пъти се вглеждаше в пръстена. Ескорта беше готов. Nia помоли за малко храна за пътя наобратно. После усети обзелата я умора. - Пътувах, без да спя и съм доста уморена. Ще пътувам с ескорта до другата страна на прохода, след което ще трябва да си почина. - Моите бойци не познават територията отвъд прохода. - каза командира на гарнизона. - Ако спреш, те ще спрат с теб. Заповедите на Старейшина Оро са едно, но да пратя ескорта да се лута в джуджешка територия е съвсем друго. Освен това могат да попаднат и на ваш патрул. Nia беше принудена да се съгласи с логиката на командира. Ескорта тръгна. Kiss и Snap бяха преминали прохода и оглеждаха следите, когато чуха шум. - Това е патрул поне от 8-10 орки! - прошепна Kiss. - Бързо назад в прохода! Двамата бегом се насочиха към прохода. Орките бяха малко по-късно на същото място и видяха нови следи към тези на патрула. - Имало е две джуджета тук. - каза командира на ескорта. - За тяхно щастие са се върнали в прохода. Nia позна следите на Snap и Kiss. Учудването и беше голямо, но каза: - Сигурно Старейшините от селото са пратили малък ескорт за мен. И наистина в края на прохода ги пресрещнаха Kiss и Snap. За Kiss радостта беше голяма, тъй като видя Nia жива и здрава. Нямаше време за голяма почивка, за това ескорта тръгна почти веднага. Малко по-късно обаче Nia беше на границите на силите си и започна да залита. Спряха отново. - Заповядано ни е ако тя спре, да спрем с нея. - каза командира на ескорта. - Не познаваме вашата територия. Kiss се замисли за момент. - Но няма да има проблем, ако някой друг ви преведе до селото? - попита той. - Ние също с теб сме уморени, Kiss - каза Snap. - Каква полза да тръгне някой от нас, когато ще се наложи пак да спре и да почива? Не мога да издържа пътя до селото без почивка. - Точно за това ти ще останеш с Nia. Тя ще легне да спи и след 5-6 часа ще я вдигнеш да те смени. В района няма опасности, но по възможност недей да заспиваш, без да си я събудил. Snap се опита да каже нещо, но Kiss продължи: - Ще ти оставя и това. Само ще ми пречи по пътя към селото. - остави копието и багажа си на земята . - Искам да ми го върнете. - Успех, Kiss! - каза Snap. Nia махна с ръка, легна на тревата и малко по-късно беше заспала. Ескорта отново тръгна на път. Kiss водеше. Знаеше, че това ще бъде едно трудно връщане. Крепяха го три мисли: това, че Nia беше добре, че бяха успели да намерят шамана и че района, в който се загуби предната вечер ще го мине през деня. А после беше лесно. Само да издържи да не заспи. В селото Boss нервно се разхождаше. Дъщеря му беше тръгнала сама и то в оркската територия. След това осъзна, че тръгналите след нея Snap и Kiss ще тичат и през нощта, като последствието можеше да е да се разминат помежду си и да налетят поотделно на оркски патрули. Като капак на ядовете му състоянието на раненото джудже взе да се влошава. Раната започваше да се възпалява, а джуджето показа признаци на треска. Не беше спал вечерта от притеснение и предпочиташе да мисли, че е от помощта за ранения. Накрая му дойде мисълта в главата, че лекомислено е пуснал наследника на кралството, неговата жена и може би тяхното дете. И то просто така. "Какво дърто магаре съм станал!" ядосваше се Boss. "Спрях да мисля за тези неща! А тук не става дума просто да се намери Лечител." Спря се за малко, да изчисти мислите си. И решението дойде бързо: "Те са вече там. Ако нещо се е случило, то вече е факт. В селото няма достатъчно бойци, за да премина прохода. Значи трябва да поискам от близкия град." Бързо отиде в къщата на Старейшините. Там нямаше никой. Запъти се към къщата на Старейшината на търсачите. Другият Старейшина изслуша Boss и понеже не измисли нищо, по-добро от решението с бойците от близкия град, прати да намерят двамата най-бързи бегачи сред търсачите. Те бяха младежи, почти деца. "Ах, горките! Дано са по-умни от момчето, което лежи." си каза наум. А на глас: - Момчета, искам от вас да следвате пътя и да не излизате от него. Тичайте колко ви крака държат, предайте съобщението ни в гарнизона, но не напускайте пътя. Има и по-преки места през поляни, но не ги ползвайте. Търсачите кимнаха, че са разбрали. взеха писмото за гарнизона. - На връщане не бързайте. Починете си в града и се върнете. Пак по пътя. Търсачите кимнаха отново. След като тръгнаха, Boss се върна при раненото джудже. Проми отново раната, смени превръзката. Джуджето дойде на два пъти в съзнание. Boss му даде малко отвара от билки и малко супа. Билките щяха да действат още десетина часа, след което щяха да са безсилни срещу треската. А освен нея раната беше възпалена. Kiss усещаше умората все повече и повече. Не беше забавил темпото много. Оставаха около 6 часа до пристигане в селото. Спря на няколко пъти, за да пие по малко вода, като дъвчеше и растение, което откъсна по пътя. Не трябваше да се обезводни, не трябваше да заспи. Растението беше билка, което се използваше за регулиране на енергиите в тялото. Въпреки всичко умората го налягаше все повече и повече. "Какво още не съм използвал от способностите и знанията ми?" питаше се той. Растението беше действало определено време, но действието отслабна с течение на времето. Сети се за диадемата на Nia. Е, диадемата беше малка и нямаше да му стане, а и вече беше носена от друг и нямаше да му подейства. Но там ставаше дума за действието на земната магия. Мисълта на Kiss се избистри. Съсредоточи се върху краката си. След малко усети познатото боцкане от действието на земната магия. "Дотук добре! Магията действа! Сега просто трябва да я запазя в себе си!" това беше последната мисъл на Kiss по пътя. Умората му си личеше, но той продължаваше своя бяг. Орките го гледаха учудено, но продължаваха да го следват. За тях беше лесно, те не бяха тичали и предния ден почти без прекъсване. Накрая изпитанието свърши. Единия страж на северната порта дотича със съобщението, че група от поне десетина може би орки се е задала от север. Boss тъкмо беше задрямал. Скочи и последва стража към севрната порта. Посрещна групата малко преди да влязат в селото. Веднага позна Kiss въпреки тъмнината. - Последвайте ме! - каза високо на Ескорта. Заведе ги при раненото джудже. Малко след това пристигна и Старейшина Оро. - Можеш ли да го излекуваш? - Оро се обърна към шамана. Шамана прегледа джуджето. Видя възпалението, треската. - Да, ще се справя. Но ако се бяхме забавили още малко, нямаше да мога. Неволно всички се обърнаха към Kiss. - А сега напуснете. - каза шамана. - Всички без изключение. И настанете добре ескорта ми. Boss само това чакаше. Поведе Kiss към къщата си. Хапнаха набързо по една топла супа, след което Kiss просто се отпусна на пода. Малко след него заспа и Boss с мисълта, че все пак наследника на кралството не е загубен. Развиделяваше се, когато Snap събуди Nia и легна да спи на свой ред. Половин ден по-късно двамата търсачи влязоха в близкия град и предадоха писмото в гарнизона.
Boss се събуди на сутринта. Kiss спеше и Boss реши да не го буди. Отиде да види какво става с раненото джудже. А като се събуди Kiss, щеше да получи вести и за дъщеря си. Шамана тъкмо излизаше. засякоха се с Boss на вратата. - Как е раненият? - попита Boss. - Доста по-добре. Виж сам. Boss погледна джуджето. То спеше и помен не се виждаше от треската. Погледна и раната. На мястото на разкъсването имаше тънка розова ивица. Всичко си беше на мястото. - Ще е нужно да се възстановява още ден-два. Беше много слаб, когато дойдох. - каза шамана. - Но магията ми е силна и всичко друго е наред. Вече. - Благодаря ти от негово име! - каза Boss. - Отивам да се възстановя, след което се връщам в гарнизона. - каза шамана. - Заповедта беше изпълнена. Това не променя нищо обаче. Предупреди джуджетата да не преминават през прохода. - Като сте готови, ще ви изпратя придружители до прохода. Малко по-късно се появи и Корн. За Boss беше добре дошло. - Приятеля ти е доста по-добре, но е отслабнал. След ден-два ще се възстанови напълно. Храни го добре и всичко ще е наред. След това се върна вкъщи. Kiss беше станал и тъкмо закусваше. - Nia е добре. Оставих я да почива със Snap. - каза Kiss. - Ще си починат добре и ще се приберат. На север няма нищо страшно, като изключим орките отвъд прохода. По-късно през деня облече бронята и я носи през целия ден. Ескорта си замина с шамана. Boss си отдъхна и зачака вестите от търсачите, които прати към близкия град. На следващия ден късно следобед Snap и Nia се прибраха в селото, а след още един ден стотина бойци от близкия гарнизон влязоха от югоизточната порта. - Искам да ви покажа нещо. - каза Kiss вечерта, когато се събраха с Nia, Snap и Boss. - Какво е то? полюбопитстваха те. - Утре. - каза Kiss. - Като тръгнем отново за ресурси.
_________________ Null написа: Не разваляйте хубавия бой с караница. 
|