My Lands: Black Gem Hunting

My Lands Discussion Board
Дата и час: 23 Юни 2017, 05:54

Часовете са според зоната UTC + 3 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 16 Мар 2013, 03:01 
Offline
Оръженосец

Регистриран на: 01 Фев 2013, 22:35
Мнения: 47
Романа е посветен на всички хора, които обичат фентъзи.

I част.
1. Кис.

Беше сутрин рано. Тъкмо се развиделяваше. Джуджешкото селце спеше дълбоко. Двамата стражи стояха на пост на южната порта. Беше студено и духаше вятър. Всичко наоколо блестеше от навалелия сняг. Имаше няколко утъпкани пътеки, една от които водеше до стената и стражите. В далечината от време на време се чуваха тихите стъпки на преминаващите животни - вълци, мечка и няколко зайци. Стражите бяха свикнали с тях и не беше проблем, стига да не наближат животните портата.
Нов шум се открои от останалите - сякаш приглушени от снега стъпки идваха от далечината. А после шума се усили. Стражите го чуха и напрегнато се вглеждаха напред. Не след дълго се показа и източника на шума - здраво широкоплещесто джудже с копие в ръце и торба на гърба. Джуджето се изравни със стражата, в погледите на която се сменяха подозрение с недоумение и учудване. Джуджето беше с големи мискули на ръцете каквито имаха от Гилдията на ковачите. В отговор то се усмихна и ги попита:
- Здравейте! Бихте ли ми посочили къщата на старейшините?
- А по каква работа ги търсиш? - в отговор попита единия от стражите.
- Казвам се Кис и смятам да поостана известно време тук. - каза новодошлото джудже.
Селцето не беше голямо и единия страж без проблем направо я посочи. И двамата стражи бяха силно изненадани от новодошлия. Очите им прескачаха между него и копието, което носеше. Такова копие не бяха виждали в джуджешкото селце. Цялото беше от стомана. На места имаше ковани орнаменти, но най-голямо внимание привличаха няколкото камъка, които го украсяваха.
- Старейшините все още не са станали. Ела след няколко часа и ще ги намериш. - каза единия страж.
Кис кимна и навлезе навътре в селото. В далечината се виждаше огъня от ковачницата. Запъти се натам да изчака около огъня.
Единствен ковача в селото беше станал рано и подготвяше материалите, които щеше да използва през деня. Огледа новодошлия набързо и продължи работата.
- Мога ли да остана при огъня, докато старейшините се съберат? - попита Кис.
- Това копие ти ли си го ковал? - попита ковача. - Викай ми Бос. Дай да го погледна.
- Аз съм Кис. - каза Кис и подаде копието. - Да, аз го изковах.
Бос го разгледа внимателно и прокара ръка върху камъните.
- Отдавна не съм виждал толко добра изработка. - накрая каза Бос, връщайки копието. - Успял си да вградиш и няколко магии в него. Много рядко майсторство. Е, ние в селото нямаме такива ковачи. Ковем обикновенни неща. Мислиш ли да отвориш дюкян?
Въпроса беше отправен напряко. Кис за миг се стегна, после се усмихна и каза:
- Да, ще отворя дюкян и ще кова, но само избрани неща. През повечето време няма да съм в селото. Искам да обиколя навън и да потърся някои неща, които ги има в района.
Бос зяпна учудено.
- Ти ли ще ги търсиш, или ще вземеш със себе си Търсач?
- Аз самият съм Търсач, но да, ще взема още един.
Бос промърмори нещо, после продължи да приготвя материалите. В следващите няколко часа почти не размениха приказки. Кис извади малко храна и закуси. Предложи малко и на Бос, който на свой ред извади малко храна и хапнаха заедно. После се разнесе глъчката из селото и Кис тръгна към къщата на старейшините.
Джуджетата имаха няколко гилдии, в които членуваха в зависимост от професиите си. Гилдиите бяха едни и същи в цялото джуджешко царство и след царя бяха другата власт, към която можеш да се обърне обикновенното джудже в случай на нужда. Гилдиите можеха да бъдат доста полезни и за това Кис отиде при местните старейшини. Къщата не беше голяма - три големи стаи, а в средната бяха седнали старейшините. Изненадата им беше голяма при вида на Кис, а също и от копието му.
- Какво те води насам? - го попита един от старейшините.
- Смятам да се заселя за известно време във вашето село. - отговори му Кис. - Ако имате някоя стара и неизползваема къща, бих могъл да я оправя и да я ползвам. Ще ми трябва и пристройка за ковачница, а също и за склад.
Старейшините се спогледаха.
- Имаме една по-надолу на север, в другия край на селото. Доста е стара и ще трябва да я ремонтираш, особено покрива.
- Ще ти трябват и някакви средства за това. Имаш ли достатъчно? - попита друг старейшина. Гилдиите имаха навика да дават малки заеми, които впоследствие им се връщаха, а и джуджето взело заема винаги беше готово да извърши някаква услуга на гилдиите в случай на нужда. Кис само се усмихна и бръкна в торбата. В ръката му се появи масивна буца злато.
Старейшините алчно пригледаха буцата злато.
- От къде имаш това? - попита друг старейшина. Кис само се усмихна. Първият старейшина попита отново:
- Търсен ли си някъде от царската власт за нещо?
- Не, не съм. - отговори Кис. - Смятам да огледам къщата и да започна ремонта и.
Кис се сбогува със старейшините и тръгна към северната порта. Погледите на всички се спираха върху него, а после бързо се извръщаха настрани. Няколко деца играеха пред магазина в центъра на селото. Кис си отбеляза наум къде се намира магазина, както и някои други важни сгради - селския склад, от който щеше да купи строителните материали и инструменти, ковачницата на Бос, дюкяна вероятно на местен търсач.
Най-накрая видя и самата къща. Беше мъничка, стара къща. Щеше да и трябва доста добър ремонт - покрива беше паднал на някои места.
В следващите няколко дни Кис започна с ремонта. От неговия край на селцето се чуваха ударите с чук. Любопитството караше местните джуджета да мината оттам и да гледат до къде е стигнал новодошлия. Ремонта сигурно щеше да се проточи доста, защото Кис работеше сам. Дали старейшините помогнаха не стана ясно. Все пак на 7-я ден Бос дойде да погледне как се справя Кис. Беше дошъл тъкмо когато Кис буташе една стена и изнасяше натрошените парчета тухли с мазилка. Бос се включи. До края на деня бяха изнесли всичко. Бос продължи да идва и в следващите дни, кога за повече, кога за по-малко време. Започнаха да идват и други джуджета. Малко по малко се оформи група, а ремонта доста се ускори. Когато Бос помагаше на строежа, идваше дъщеря му да носи храна. Така Кис се запозна с Ниа.
Къщата беше готова, ковачницата - също, Кис и другите джуджета довършваха склада. Когато всичко беше готово, Кис направи малко тържество. На него присъстваха всички в селото. Там се запознаха с Кис, а не след дълго всички се чувстваха свойски на масата. Някои от джуджетата пожелаха Кис да им покаже малко от занаята си като изкове нещо пред тях. Макар в началото да не искаше, все пак Кис запали огъня и взе чука. Разтопи една буца злато, взе няколко камъчета, които носеше. Докато ковеше, тихо си припяваше нещо. Накрая показа и какво е изковал - златна диадема с 3 камъка. Диадемата изглеждаше като изваяна, а всички ахнаха, когато Кис я сложи на главата на Ниа.

Първата част беше готова. Кис се зае с втората - да намери търсач, с който да търси необходимите му неща. Едно от местата, които посети беше дюкяна, който беше видял в началото. Оказа се, че това наистина е дюкян на търсач. Снап беше младо джудже. Поговориха с Кис. Снап беше съгласен да работят заедно, но имаше и друг ангажимент. Разбраха се кога да тръгнат заедно. Кис отиде веднага след това при Бос.
Бос го посрещна като стар приятел. Показа разбиране за проблема. След известно обмисляне изпрати да извикат дъщеря му.
- Тук ковачите не са много и за това търсачите трябваше да си намерят и друга работа. От гилдията успяха да организират няколко поръчки за други части на царството и така търсачите тук имат някаква работа. - каза Бос. - Ниа също е търсач. Повече я влече търсенето отколкото коването. Не можах да я науча. - така отговори на въпросителния поглед на Кис.
- Има няколко търсачи, които биха могли да ти свършат работата, но само 2-ма ще могат да излизат по-надалеч с теб в планината. Това са Снап и Ниа. Има и няколко хлапетии, които се научиха да търсят, но се опасявам да не направят беля. За работа не бих им се доверил. Ниа обаче ми трябва и на мен. Ще трябва да съвместим търсенето на неща за теб с това, което ми трябва и на мен.
Първите няколко пъти Кис излезе със Снап. Върнаха се след 3 дни. Бяха заложили капани за диви животни, а след това бяха събрали билки. След 2 дни излязоха пак. Този път ги нямаше седмица. Върнаха се натоварени с кожи и руда. На следващата седмица Кис разтопяваше рудата и ковеше метала. Излязоха за руда още няколко пъти. Купчината разтопен метал се увеличи. Кованото желязо - също. Кис започна да го оформя. В края на месеца се беше оформила тежка броня. След още един месец към бронята имаше щит, ботуши, шлем, ръкавици. На третия месец беше готова и бойната брадва. Кис майсторски беше направил от едната страна чук, от другата острие. На върха на брадвата имаше шип, а извитото острие позволяваше да се заключи острието на меч между острието на брадвата и шипа. В селото за бойното облекло на Кис знаеха само 4-ма: Бос, Снап и Ниа. Никой от тях не беше толко добър воин, че да оцени брадвата по достойнство.
Ниа се освободи от ангажиментите си към гилдията на търсачите и баща си и успя да излезе няколко пъти заедно с Кис. Снап нямаше нищо против. Кис плащаше със злато за помощта, а тъкмо Снап щеше да оползотвори малкото си свободно време. На свой ред започна ремонт на къщата си.
С Ниа търсенето беше по-различно. След няколко излизания със Снап, Кис беше успял да започне да се разбира почти без приказки, с Ниа не беше така. Тя беше излизала около селото, но не и по-надалеч. Говореха си през по-голяма част от времето и Кис с радост установи, че и тя е добър търсач. Няколко пъти излизаха за билки, след това за кожи и месо от диви животни, дори ходиха за риба. след като запасите за зимата бяха готови, тръгнаха за руда. Кис я поведе на юг. Отново събраха руда, въглища, дърва. Търсиха рядък вид дърво, което даваше странна смола. Ниа не знаеше за какво му е на Кис, но щом той я е поискал, значи трябваше да я съберат. По време на преходите им, стигнаха до най-северната част от царството. В далечината се виждаше укреплението на граничния тунел с орките. Имаше няколко тунела и проходи, които водеха към царството на орките. Джуджетата бяха вдигнали стена около 10 м. висока и с полудъга по протежение на целия тунел. Целта беше на стената да има 2-3 пъти повече защитници, отколкото нападатели долу можеха да се наредят. По-настрани беше и джуджешкото укрепление. Там пазеха 500 тежко въоръжени джуджета, които се сменяха веднъж в годината с нов гарнизон.
Стената беше стана нужна, след като на няколко пъти орки бяха навлизали в джуджешката територия, като дори бяха превземали укрепленията по пътя им. Тези погранични конфликти се случваха и сега, главно поради навлезли джуджешки търсачи в земите на орките. Кис показа на Ниа къде свършва джуджешкото царство и и даде малко пояснения относно територията преди и отвъд стената. Всъщност в оркската територия имаше доста ценни материали, предимно руда, злато и въглища. Кис внимателно я предупреди да не навлиза в оркскаа територия, тъй като граничните им постове постоянно сновяха. Не едно и две джуджета се бяха простили с живота си. Докато го слушаше, Ниа остана с впечатление, че Кис е бил отвъд стената и лично е виждал какво има там.
На връщане им направи впечатление появата на странни вълци-единаци, които не се плашеха от тях, но и не ги нападаха. Имаше нещо смущаващо в погледите на тези вълци обаче. Сякаш малки огънчета горяха я очите им. Срещаха се рядко. Кис и Ниа събраха всичко, което бяха намерили и се върнаха в селото. Няколко дни Кис ковеше и разтапяше метала, а Ниа сортираше различните видове билки, гъби и други неща. Склада на Кис беше добре подреден и всеки материал си имаше своето място и описание. Накрая Ниа получи своята бучка злато.
Нападението стана съвсем неочаквано. Виковете на стражите се чуха от източната порта. Няколко вълка-единаци се бяха нахвърлили върху двамата стражи. На земята лежаха убити вече 2 вълка, когато джуджета пристигнаха кой с каквото успял да хване в бързината. Кис беше грабнал копието. Успя да се включи по средата на битката. Един вълк беше успял да събори единия страж и се опитваше да го захапе за гърлото, докато другия страж се опитваше да не позволи на другите няколко вълка да се присъединят, както и да помогне на падналия си другар. Пристигналите джуджета успяха да отвлекат вниманието на вълците при втория страж, докато Кис уби с един удар вълка върху падналия страж. После уби още 2 вълка от групата, преди те да се откажат от нападението. Падналия страж се оказа с няколко по-дълбоки ухапвания по ръцете и краката, но иначе беше наред.
В селото нападението го обсъждаха няколко дни, а после го позабравиха. Кис излезе отново със Снап. Няколко дни обикаляха примките за диви животни, но почти нищо не се беше хванало. Странните вълци се виждаха тук-там. Явно бяха подплашили дивеча. В района имаше няколко големи пещери и Кис взе Снап със себе си при търсенето на руда в едната от тях. Взеха колкото руда можеха да носат и се прибраха в селото. Вечерта отидоха при старейшините и разказаха за вълците и липсата на дивеч. Старейшините слушаха и кимаха с глави. Накрая Кис препоръча всеки, който излиза извън селото да носи някаква броня по себе си, дори да е кожена, както и оръжие. За търсачите, които ходеха далеч от селото задължително да са поне по двама.
Два месеца по-късно група джуджета беше излязла за дърва и въглища извън селото. На връщане минавайки по пътя за северната порта бяха нападнати от глутница вълци. Виковете и глъчката се чуваха чак до селото. Къщата на Кис беше сред най-близките до портата. Тъкмо Кис ковеше а Ниа беше при него в ковачницата. Всеки от тях грабна каквото можа в бързината и се затичаха бързо по пътя на помощ. Двамата стражи също се бяха затичали напред и вече нападана вълците в гръб. Макар Ниа да беше тръгнала първа, бързо изостана от бързия спринт на Кис. А после Кис нададе боен вик, който смразяваше кръвта. За миг всички - вълци и джуджета се обърнаха към него. Кис се вряза в глутницата, нанасяйки страшни въртеливи удари с копието. Глутницата се разпадна и за кратко време вълците бяха избити. Един се опита да избяга, но попадна на стражите, които го довършиха.
Вечерта селото се беше събрало при старейшините и всички обсъждаха нападението през деня. От време на време хвърляха учудени и боязливи погледи към Кис, който само слушаше. Старейшините обсъждаха какво да се направи, така че селото да може да се подготви за бъдещи проблеми с вълците. Един от старейшините се дръпна Кис настрани и го попита:
- Виждам, че имаш боен опит. В царската гвардия ли си бил, или някъде в отрядите на армията?
- Бях в армията за няколко години. - отговори Кис. - Бях началник на гарнизона, който охранява подстъпите към царския дворец.
- Ти си пълен с изненади. - старейшината умислено приглаждаше брадата си. - Ще ни трябва човек с твоите опит и умения да ни помогне да укрепим селото. Огледай добре стените, портите, местността и нека след ден-два да се срещнем пак и да видим какво трябва да се подобри.
Кис огледа защитните съоръжения, с помощта на Бос, Снап и няколко други джуджета направиха карта на местността. Първото, което направиха бяха защитни съоръжения от дърво отвън пред портите, за да могат стражите да са защитени. От съоръженията стърчаха заострени колове, така че достъпа до портите беше силно ограничен. Тъй като вратите бяха тежки и щеше да отнеме време докато се затворят, Кис нарисува план за метална решетка с шипове отпред и отдолу, която трябваше да стои вдигната високо на вериги и в случай на нужда, стражите можеха да я освободят бързо и да преградят достъпа до селото. Тъй като имаше 5 порти, всички ковачи започнаха да коват части от решетките и механизма за спускане и вдигане на портите. За няколко дни всички решетки бяха поставени и тествани. Накрая отвътре на стената до всяка порта беше поставена стойка с копия в случай на нужда.
Повече инциденти нямаше и селото се върна към нормалния си живот. Снап отиде с група джуджета до съседно село. Кис излезе с Ниа да събират смоли и руда. Смолите ги събираха в западния край на местността. Там имаше и море. Кис направи знак на Ниа да спре и се заслуша в шумовете около тях. Беше странно тихо. Тук-там се виждаха от вълците-единаци. Продължиха напред и попаднаха на следа от големи мечешки лапи. Внимателно продължиха напред. Групите дървета, от които събираха смола, се виждаха вече. Ниа и Кис огледаха околността, но мечка не се виждаше. Направиха разрези в кората по дърветата. Скоро щеше да се стъмни. Джуджетата носеха със себе си по един хамак, който закачаха на високите клони на някое здраво дърво и така бяха защитени от диви зверове. Кис и Ниа закачиха хамаците си и тъкмо се качваха, когато мечката се появи. И в нея имаше нещо странно, както във вълците-единаци. Нормалните мечки, на които беше попадал Кис, когато надушеха следа, се отдалечаваха от нея. Тази мечка проследи следата до първата група дървета. Там мечката спря сякаш разсъждаваше, после продължи в друга посока. Беше доста голяма.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Апр 2013, 18:00 
Offline
Оръженосец
Аватар

Регистриран на: 22 Окт 2012, 11:23
Мнения: 27
:roll:

_________________
"Военната сила не е достатъчна за защитата на една страна, докато страна, защитавана от народа си е непобедима!" Наполеон Бонапарт.
http://www.youtube.com/watch?v=IvTT29cavKo
http://www.youtube.com/watch?v=Ag9JLAhE4ns


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Дек 2013, 04:13 
Offline
Оръженосец

Регистриран на: 01 Фев 2013, 22:35
Мнения: 47
http://forums.megalan.bg/index.php?showtopic=36847

Авторът се казва Ивайло Николов. Може да го срещнете и с псевдонима Ted Jones.
Приятно четене.
Моля споделяйте в коментарите какво ви харесва и какво - не.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2014, 00:43 
Offline
Магистър

Регистриран на: 01 Мар 2014, 02:01
Мнения: 138
Нещо не мога да си намеря паролата на горния акаунт, та да постна новата редакция. :)

Приятно четене!
Моля постнете вашите отзиви! Предварително благодаря!

_________________
Null написа:
Не разваляйте хубавия бой с караница. :twisted: :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2014, 00:43 
Offline
Магистър

Регистриран на: 01 Мар 2014, 02:01
Мнения: 138
Пролог.

  ...Girl се огледа. Беше в столовата. Около нея се бяха събрали всички бойци от отряда. Липсваха само двама: Garo и  Snap. Tank плътно стоеше до нея, по-натам Silver Arrow, Dark Shadow и Tazz... натам тя видя още много бойци. Някои от тях тя познаваше от историите на расите, а други дори не знаеше кои са. Видя Garo да си пробива път към нея.
- Време ли е? - попита едно джудже с кралска корона. Понечи да стане. На рамото му сложи ръка един огромен орк. Джуджето го погледна въпросително и орка кимна отрицателно с глава, а след това посочи към Girl. Погледите на останалите се прехвърлиха от тях към Girl. За миг тя се почувства неловко от толко внимание. Стана и внимателно се пресегна към бойната брадва. При досега със земята се събуди земната магия в нея. Магията пулсираше и тялото и и напираше да излезе навън. За миг Girl се отнесе, борейки се с магията, която малко по малко се успокои и сви на малка топка.
Нямаше нужда от думи. Всички знаеха какво става там, долу.
Бавно вдигна брадвата нагоре. Залата се изпълни с одобрителните викове на бойците. Пресегна се, взе щита си и се затича към вратата. Воините вътре я последваха.
Навън в далечината се появи огромна Порта...

_________________
Null написа:
Не разваляйте хубавия бой с караница. :twisted: :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2014, 00:46 
Offline
Магистър

Регистриран на: 01 Мар 2014, 02:01
Мнения: 138
I. История от древността.

Много отдавна същество с неизмерима мощ създало първичния свят. След това създало още много вторични светове във вече създадения от него първичен свят. Съществото не било от никой свят. Ще го наречем Създателя. След като създал света, Създателя създал няколко същества, на които дал сили да променят световете, които той бил вече създал. Тях нарекъл Богове. Боговете били безсмъртни същества, с голяма мощ.

Създателя сътворил неизброимо количество светове, връзки между които нямало. Боговете трябвало да оформят вече създадените светове, както и да създават живот в тях. Всеки бог имал власт над определени светове. Нямал възможност директно да се намесва в работата на друг Бог. Всеки Бог трябвало да създаде същества в дадения свят, както и условията тези същества да живеят заедно. След като всичко в дадения свят е направено, Богът губел директна власт над него.

Създателя сътворил 9 Сили, които да балансират първичния свят. Това били Силата на Сътворението, Пророчеството, Свободната воля, Светлината, Мрака, Пречистването, Прераждането, Съдбата и Смъртта. Силите били взаимносвързани в хармония, която само Създателя разбирал. Той направил още една Сила – Магията, която разкъсал на части и заключил във всеки от световете. Тази Сила той оставил на всеки от Боговете да разпредели из между обитателите на даден свят. Дал и името Магия. В Магията той заключил част от Силата на сътворението, чрез която създавал световете и всичко останало.
Боговете нямали власт над Силите. За да опазват световете си, Боговете помолили Създателя да им даде право да оставят във всеки свят по 5 същества, наречени Пазители. Пазителите можели да използват Магията на своя свят. Пазителите както и всички останали обитатели на един свят били смъртни.

След като видял, че всичко върви по план и световете оживяват, Създателя се оттеглил от първичния свят. Боговете работели. Всичко вървяло по първоначалния план, докато един от Боговете, жаден за власт, не открил как чрез Магията да увеличава своята сила и да завладява светове... Боговете не можели директно да му попречат, а връзка със Създателя нямало.

Силите сами по себе си не били същества. Макар и с огромна мощ те нямало как да възпрат Бога-нашественик. И тогава Силата на Пророчеството показала няколко възможни варианта...

_________________
Null написа:
Не разваляйте хубавия бой с караница. :twisted: :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2014, 00:47 
Offline
Магистър

Регистриран на: 01 Мар 2014, 02:01
Мнения: 138
II. Kiss.

Беше ранна утрин. Сняг се сипеше от няколко дни. Стражите на източната порта нервно се разхождаха, в очакване на изгрева на слънцето. Бяха минали няколко минути, когато единия страж спря и направи знак за тишина. Заслушаха се. В далечината се чу слаб шум.Насочили копията напред, стражите се вглеждаха в тъмнината, опитвайки се да разберат какво издава шума. А после го видяха.
Беше джудже, добре сложено, каквито бяха ковачите - с широки рамене. Дори под дебелата дреха се виждаха големите мускули. На раменете си носеше своя багаж. В едната му ръка имаше голямо копие. Копието беше от метал. Стражите го гледаха с изумление. Техните копия бяха обикновенни железни, каквито всеки ковач можеше да направи.
Тъй като идващия беше джудже, стражите се отпуснаха. Всяко джудже можеше да влиза и излиза от селата и градовете и нямаше причина да го спрат. Новодошлият спря при тях. По лицето му се разтегли усмивка, докато стражите се вглеждаха в него и копието му.
- Здравейте. Казвам се Kiss. - каза той. Стражите кимнаха в поздрав.
- Коя е къщата на старейшините? - попита Kiss. Стражите го упътиха. Тъкмо тръгваше, когато единия страж каза:
- Сега е доста студено. Ще минат няколко часа, докато Старейшините се съберат и може да говориш с тях. Можеш да отпочинеш през това време в помещението на стражата, където ще се стоплиш с топла супа.
Kiss благодари за поканата и се запъти към казармата.
Няколко часа по-късно отпочинал и добре нахранен, почука на вратата на къщата на Старейшините. Из земите на петте раси различните прослойки бяха създали свои организации, които впоследствие бяха прекръстили в Гилдии. Джуджешките Гилдии бяха две - на ковачите и събирачите. Във всяко селце имаше по една къща, където се намираха местните Старейшини на Гилдиите, като тук-там имаше и Старейшини на другите Гилдии - на хората и елфите. Рядко из селцата се срещаха Старейшини от Гилдиите на тъмните елфи и орките.
Старейшините можеха да помогнат за различни неща - от осъществяването на някаква дейност, до намирането на услуга, която я няма на даденото място. Всичко беше време и злато. Помагаха още на своите членове при заселването първоначално някъде с пари, ресурси и физическа помощ от местните им членове.
Като знак на уважение, Kiss отиде да се представи, а нищо чудно впоследствие да му потрябва тяхната помощ.
Къщата имаше две стаи - голяма и малка. В малката имаше много рафтове и чекмеджета, където явно се ползваше за склад. В голямата имаше няколко тежки дървени бюра, зад които седяха Старейшините. На бюрото на всеки от старейшините имаше знака на съответната Гилдия. Някои от бюрата бяха празни.
Kiss почука и влезе. Вътре имаше две джуджета и един орк. Тъй като това селце беше в най-близката си част с кралството на орките, явно те бяха пратили Старейшина да улеснява преминаването на орки в двете посоки на границата. Орка беше с прошарени коси, но все още се виждаше стоманената нишка в очите му. Джуджетата също бяха стари, добре облечени. Явно Гилдиите бяха добре материално тук.
- Здравейте! - каза Kiss. Старейшините кимнаха в отговор. Те го оглеждаха с любопитство. Погледите им прескачаха от копието към фигурата му, а накрая се спогледаха. Орка се опитваше да прецени какви са бойните умения на Kiss, докато джуджетата не можеха да откъснат очи от копието.
- Ти ли го изкова? - не се сдържа да попита едното. Kiss само се усмихна.
- Какво те води насам? - попита другото.
- Смятам да се установя за известно време в този район. - каза Kiss.
- От какво имаш нужда? - попита отново първото джудже.
- Ако имате някоя стара и неизползвана къща с голям двор, бих искал да се заселя там. Също и карта на местността.
- Имаш ли пари? - попита второто джудже. Kiss се усмиха, бръкна в раницата си, извади неголям къс златна руда и го подхвърли във въздуха. Джуджетата го загледаха за миг алчно, а после второто попита:
- Къде го намери?
Усмивката на Kiss стана още по-голяма.
- Един последен въпрос. - каза първото джудже. - Търсят ли те за нещо стражите в нашето кралство или в някое друго?
За миг Kiss си върна сериозното изражение, а после бръкна отново в раницата и прибра къса златна руда. Извади един златен предмет и го сложи на бюрото на първия Старейшина.
- Не. Не ме търсят никъде за престъпление, ако това имате предвид. Предполагам този знак го познавате.
Старейшините отново се спогледаха. Това беше кралския печат на джуджетата, какъвто се дава само на принцовете. В цялото кралство имаше не повече от няколко такива печата.
- Много добре. - каза първия Старейшина. - Аз се казвам Boss. Прощавай, че не те познахме.
Kiss само кимна, взе печата и го прибра в раницата си.
- Искам това, което видяхте, да си остане само между нас. Това е моя тайна и не искам да се разнесе извън тази стая.
Старейшините кимнаха с в съгласие.
- В края на селото има една стара изоставена къща, в която живееше един от търсачите ни. Умря преди две години и от тогава там не е живял никой. - каза Boss. - Можеш да се настаниш там, но къщата е стара и ще трябва да и направиш ремонт. Няма ковачница, която ще трябва да построиш сам, а на разположение ще имаш дори неголям склад.
Kiss кимна в съгласие.
- Сега е средата на зимата. - продължи Boss. - Ремонта ще трябва да почака до пролетта. Можеш да дойдеш да живееш при мен, докато подготвиш всичко, докато трае ремонта.
Kiss кимна отново и благодари за щедрото предложение..
Boss живееше със своята дъщеря Nia. Тя беше млад търсач. Помагаше на баща си в търсене на материалите, които му трябват, но често излизаше да помага и на други жители срещу заплащане. На жителите на селцето им беше любопитно в началото какъв е новодошлия, но Kiss не беше много приказлив и по-скоро странеше от другите.
Когато имаше работа при Boss, Kiss помагаше също, a когато нямаше, излизаше с Nia да събират ресурси. В района нямаше много диви зверове, но тук-там се намираха глутници вълци или някоя и друга изгладняла мечка и тогава беше добре да са двама. Джуджетата от малки се учеха да се бият и жените и мъжете бяха воини, но мечката беше силно предизвикателство дори за най-силните сред воините.
Покрай събирането на ресурси Kiss придоби представа за района на селцето. То беше малко, но района, който покриваше землището му беше голям. Имаше планински части, гористи местности, пещери, поляни, склонове, няколко реки с мостове над тях и дори едно езеро. В най-северната част се намираше проход, който водеше към земите на орките.
Освен със защитата на търсача, Kiss помагаше и с носенето на товара. Това спести честите ходения на Nia до селото, а по-големите товари бързо се усетиха в приходите от злато. Когато нямаше работа при Boss или поръчки за Nia, те излизаха и събираха ресурс за склада на Kiss. В селото имаше обществен склад, добре охраняван от стражата. Всеки жител можеше да наема място и да слага своя ресурс и злато вътре. Малко по малко ресурса на Kiss бързо нарастна.

Зимата отмина и дойде пролетта. Снеговете и ледовете започнаха да се топят. Дойде време Kiss да започне с ремонта на къщата. Той беше минал на няколко пъти и беше огледал добре както къщата, така и склада. Беше си направил план какво трябва да се ремонтира и горе-долу какъв ресурс ще му трябва. Къщата имаше голям двор и нямаше проблем да построи ковачница до склада.
Kiss започна ремонта със свалянето на покрива и бутането на първата стена. Това отне горе-долу десетина дни. Другите джуджета минаваха, гледаха с интерес, кимаха с глава и си отиваха. Точно тези дни Boss и Nia имаха доста работа. Когато се освободи, Boss дойде да помогне със сортирането на материалите от покрива и стената, а Nia им донесе храна. Стените се правеха с камъни и камъните щяха да се изплозват отново, но покрива беше дървен и прогнил и нямаше да може да се ползва отново.
На втория ден, след като Boss се включи, дойде да помогне и един млад търсач. Казваше се Snap и с удоволствие се включи в работата. Това даде пример и в следващите дни дойдоха и други джуджета да помогнат. Работата тръгна доста по-бързо и къщата беше готова доста бързо. Последва ремонт на склада, който беше разширен и вдигнат втори етаж, а накрая беше построена и ковачницата. Като подарък към новия ковач, Boss подари комплект ковашки инструменти и нова наковалня.
Когато всичко беше готово, Kiss се разплати със злато на всички, които са помогнали а привечер имаше и богата трапеза. В един момент ня някой му хрумна да поиска Kiss да им покаже ковашките си умения, като изкове нещо пред тях. Kiss изкова златна диадема, в която сложи бял камък. Да изкове какъв да е предмет, нямаше да е проблем, но коването на злато е доста по-трудоемко и изисква специални умения. Докато ковеше диадемата, Kiss пееше тихо и се виждаше как проблясва зеления цвят на земната магия. Джуджетата оживено обсъждаха видяното. Накрая диадемата беше готова и изстинала. Kiss е подаде и диадемата започна да преминава от ръка на ръка. Джуджетата невярващо я въртяха. Тя сякаш нямаше тежест. На определено време леки зелени искри тръгваха от камъка, преминаваха през диадемата и се връщаха отново в него.
- Каква е магията, която вгради в диадемата? - питаха джуджетата.
- Няма конкретно умение. - каза Kiss. - Увеличава способностите, които сте развили вече на базата на земната магия.
Накрая диадемата се върна отново при него. когато я получи, Kiss отиде при Nia и я сложи на главата и. Всички ахнаха за пореден път, а Nia поруменя и онемя за известно няколко секунди. След това се овладя, свали диадемата и я подаде в Kiss.
- Аз... такова... - смутолеви тя. - Не мога да приема такъв подарък.
Kiss само се усмихна. Boss стисна леко ръката на Nia.
- В такъв случай благодаря. - каза тя, а след това побягна към къщата си. Джуджетата се засмяха, но Kiss се обърна към тях и смеха заглъхна. Разговорите продължиха още малко и накрая джуджетата се разотидоха. Доста неща им се насъбраха и щяха да имат теми за разговори още доста време.
Когато всички се разотидоха, Boss се приближи до Kiss:
- Видях как работиш още в моята ковачница и бях много доволен от теб. Сега обаче виждам, че си успял да научиш някои от най-големите тайни в занаята. Аз не бих могъл да се справя толко добре или бързо, както теб. Явно ковачите в двореца са били много добри.

След като ремонта беше готов, Kiss се пресели в своята къща. Започна да приема свои поръчки за коване. Макар да бяха обикновенни неща, си искаше време. Все по-рядко виждаше Boss и Nia, а тя сякаш го отбягваше. За това пък все по-често при Kiss се отбиваше Snap. Дори излязоха да изпълнят няколко поръчки. Snap се оказа доста оправен и по-бързо сякаш се ориентираше къде да търси даден ресурс. Беше и доста безразсъден и заради него на няколко пъти трябваше да се бият с вълци и една мечка. Kiss го нагълча, нещо, което не впечатли особено Snap. Все пак младостта си казваше своето.
Макар да имаха няколко реки и езеро, в селото нямаше добри рибари. Kiss беше ходил няколко пъти да лови риба, но също не се беше научил да лови добре риба. Snap пък много обичаше да ходи на риболов и успя да заведе и Kiss да ловят заедно на езерото. Kiss беше събрал в една кутийка земни червеи и беше купил една въдица от магазина. Snap донесе цели 4 въдици, заедно с друго оборудване. Когато отидоха на езерото, Snap сглоби столче от скрити в една дупка дървени части, а след малка подготовка сглобиха столче и за Kiss. Голямата изненада дойде, когато Snap извади стръвта, с която щяха да ловят рибата. Стръвта се оказа сварена царевица и жито. В малки торбички Snap носеше някакви прахове с различни аромати.
- Сега ще ловим риба, която живее в езеро. - каза Snap. Взе малко жито и го смеси с някакъв аромат. - Тук рибата трябва леко да се подхрани, като така се нaсочва към нашата стръв.
Погледна червеите и каза:
- Може да се лови и на червей, но зърнената захранка се прави по-лесно и в по-голямо количество. А когато и се сложи и правилния аромат, се лови доста повече риба.
След това изхвърли червеите.
Snap даде инструкции на Kiss какво трябва да се прави по време на риболова - как се вади закачила се риба, как се слага захранката, как се замята, как се сменя скъсаната връв и как се закача нова кука. Някои от нещата Kiss ги знаеше, но реши да си ги припомни и не прекъсна Snap нито веднъж. А после, когато риболова започна, бързо усвои и уменията на практика.
В средата на деня вече имаха цяла кофа с риба и Kiss сияещ обикаляше около въдиците. Рибата имаше различна големина.
- Другия път трябва да дойдем по-рано, преди изгрева на слънцето. - каза Snap. - Тогава до обяд ще сме напълнили на всеки от нас поне по една кофа с риба.
Когато спряха да ловят, Kiss усети умората в краката си. Беше стоял половин ден прав, а в някои части от времето дори беше тичал между въдиците. Snap прибра всички принадлежности и се разбраха пак да отидат скоро на риба. Разделиха си рибата. Със своя дял Kiss отиде направо при Boss. Boss се засмя, като видя с какво идва Kiss. Дваамата се заеха да чистят рибата. Малко по-късно се прибра и Nia, поздрави и мълчаливо се включи в приготвянето. Kiss обясняваше какво са правили през деня и колко е било забавно. Когато приключиха с вечерята, Kiss спомена, че ще му трябва търсач през седмицата и Nia се съгласи.
През седмицата събираха желязна руда и някакви странни камъни. Такива камъни Nia беше събирала и преди и от баща си знаеше, че се използват при коване на метала за по-голяма здравина. Камъните обаче бяха редки и се потрудиха доста, докато съберат нужното количество. Наложи се дори да минат в северния район при прохода.
- Някои млади търсачи не се вслушват в предупрежденията на Старейшините и преминават да търсят ресурси в територията на орките. Макар да не сме във война, там не трябва да се ходи. - каза Nia, докато хапваха при прохода. - Орките са зли. Ако хванат джудже в тяхната територия, го карат да се бие до смърт на техните арени. Дори да си силен боец, накрая се уморяваш. А орките са много добри бойци. Ако не умре на арената, джуджето умира от тежките си наранявания. Орките имат навика да захвърлят накрая джуджето тук, при прохода. За щастие последния случай беше преди повече от десет години.
- Това е ужасно. - възмути се Kiss. - А дали някой е уведомил кралската власт за тези оркски своеволия?
- Няколко пъти Старейшините се опитваха да водят преговори с оркския крал или с Гилдията на воините им. Краля не направи нищо, а техния Старейшина в селото на няколко пъти писа писма до командването на армията им. Резултата беше, че спряха да ги убиват на арената, но пък захвърлено тежко ранено, джуджето умираше в прохода.
- Тези орки трябва да получат тежък урок. - Kiss стисна гневно юмрук. - Не бях чувал до сега за тази им волност. Ще се погрижа за това, но сега нямам време.
След като се прибраха, Kiss се зае с коването. Периодично при него идваха Boss, Nia и Snap. Kiss намираше малко време за разговори, но пък беше интересно да го гледат как кове желязото. Малко по малко се оформиха нагръдник и другите части от бронята. Kiss отдели доста време на едно парче метал, от което направи бойна брадва. През цялото време в нагорещение метал на бронята и брадвата насипваше по малко от камъните, които бяха превърнати в ситен прах. Накрая Kiss вгради и по няколко камъка, както в диадемата на Nia. Магията се забелязваше от лекото присветване на искрите в зелено. Nia и Snap не знаеха какво прави Kiss, но Boss внимателно огледа детайлите. Когато видя, че за брадвата няма да стигнат камъните, а такива камъни не се намират вв магазина, Boss обиколи старите ковачи. Те дойдоха, видяха какво кове Kiss и донесоха още малко камъни. Накрая и брадвата беше готова. Kiss благодари на всички и поиска да им се отплати в злато. Ковачите отказаха. Разбраха се когато е готов, да отиде и да намери още малко камъни и да им върне колкото са му дали.
Когато всичко беше готово, Kiss облече новото снаряжение. Беше поканил всички, които му помогнаха, както и някои близки приятели като Snap. Всички се възхищаваха на бронята. Kiss правеше леки движеня с брадвата.
- Видях, че си забравил нещо към бронята и един от майсторите на Гилдията реши да помогне. - каза Boss.
В помещението влезе стар ковач, който носеше щит, на вид досущ като бронята.
- Техниката, с която ковеш не ни е изцяло позната. За това изпратихме пратеник до столицата и там изковаха щита. Камъните са от тамошната част от Гилдията. После ще видим как да ги възстановим и тях, но сега това не го мисли. Виж как ти стои щита.
Kiss взе щита от стария ковач и изрази голяма благодарност към всички и Гилдията. Това беше голям жест.

_________________
Null написа:
Не разваляйте хубавия бой с караница. :twisted: :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2014, 00:48 
Offline
Магистър

Регистриран на: 01 Мар 2014, 02:01
Мнения: 138
III. Диадемата на Nia.


Пролетта свърши. Няколко пъти Kiss ходеше на риболов, като освен Snap, взеха и Nia. Беше интересно и в повечето случи имаха добър успех. От време на време риболова не беше много добър, но те се местеха на нови позиции и все пак улавяха по нещо. През останалото време Kiss носеше бронята и тренираше с нея, щита и брадвата. Правеше преходи, носейки бойното снаряжение, тренираше върху чучела, тренирайки удари с брадвата и щита.
След поредния риболов една вечер Kiss поиска ръката на Nia. Boss беше изненадан, съгласи се, стига Nia да е съгласна също. Тя беше силно смутена и поиска време да си помисли.

Няколко дни след това пристигнаха пратеници от столицата. Те донесоха новината, че в столицата започва подмяна на оръжието. Гилдията на търсачите получи списък с материалите, които се търсеха. Nia и Snap получиха списъци с ресурсите, както и другите търсачи.
Освен кралските пратеници, в селото дойдоха и търсачи от близките села. Повечето бяха млади. Някои бяха по двойки, други - на цели групи. В Гилдията на търсачите им даваха списъка с ресурсите, както и инструкции относно района. Старейшината по няколко пъти казваше в инструктажа, че трябва да се избягва района с прохода към орките и не трябва да се преминава. Някои от младите търсачи слушаха внимателно, други си хихикаха и побутваха, докато Старейшината не ги сгълча.
- Ще имаме проблем с някоя от тези групи търсачи. - каза мрачно Boss, гледайки към поредната група, която тръгваше да търси ресурсите.
В една от следващите вечери Kiss попита Nia какво е решила относно предложението му. Няколко дни по-късно вдигнаха малка сватба. Тогава Nia официално се пренесе в новия си дом. Snap още не беше излязъл да търси ресурси, тъй като очакваше да излезе с Kiss, както обикновено. След сватбата беше ясно обаче, че Nia ще излезе с Kiss. Boss предложи на Snap да отидат заедно, на което Snap просто вдигна рамене.
Основните ресурси в списъка бяха желязната руда, която беше в изобилно количество и двете групи отидоха да събират заедно. Преди време Kiss и Snap бяха намерили скрита пещера, в която имаше много желязна руда. Там събраха големи количества и с доста усилия ги прибраха в селото.Следващия ресурс бяха камъните, които се стриваха на прах и тях ги събираха на различни места. Основно ги вадеха от реките, когато снега се топеше и реките прииждаха пълноводни. Сега беше вече лято, но пък малко търсачи бяха ги събирали освен Kiss, Nia и Snap през пролетта. След двуседмично търсене, бяха събрани и количествата от списъка. Оставаше да се намерят най-редките ресурси - камъните, с които можеше да се вгражда магия в оръжието или бронята. Тези камъни бяха много редки и беше чист късмет да събереш няколко от тях, а в списъците имаше поне по две дузини от тях. Вечерта преди да тръгнат за пореден път, Kiss каза на Nia да вземе и диадемата, която и беше подарил. На другата сутрин направиха планове със Snap и Boss как да се подходи при търсенето. Определиха си зоните, в които първо да търсят, пожелаха си успех и тръгнаха.
След като излязоха извън селото, Kiss спря.
- Време е да извадиш диадемата. - обърна се той към Nia. Извади я и мълчаливо я постави на главата и.
- Опитвала ли си да я носиш?
- Диадемата е скъп дар, в която както както златото, така и изработката са много скъпо нещо. - каза Nia. - А освен тях, вътре има вградена магия. Това прави диадемата много скъп дар, който струва много. Прибрах я и не съм я носила.
- Виждаш малко от това, което е тази диадема. - каза Kiss. - Относно златото ще ти кажа друг път. Сега е време да разбереш за най-важната част - как действа магията в нея. Сложи я на главата си. След това постой малко с нея и ми кажи какво чувстваш.
Няколко минути Nia седя с диадемата. В един момент промълви:
- Чувствам няколко неща. По-леко че чувствам като цяло. Чувствам по-леко земната магия от техниките, които съм учила. Има и още нещо, което не мога да определя.
- Това е така, защото умението ти на търсач също е проява на земната магия. Именно за това търсачите са само джуджета, както и ковачите. А диадемата увеличава способностите ти като цяло да използваш земната магия във всичките и прояви, които си научила. Забележи: диадемата не ти дава нови умения, но повишава тези, които вече си развила.
- А нима това е възможно? - удиви се Nia. - Никога не съм чула за подобен магически предмет!
- Възможно е, но е крайно трудно. - обясни Kiss. - Това засяга основно уменията на ковача, както и някои познания при използването на магия въобще при коването. За щастие имах няколко контакта добри ковачи из кралството, както и с магове хора и елфи и там се зародиха някои нови идеи в мен. Това е една от тях.
Nia седя известно време с диадемата на главата си. През това време Kiss извади малко храна.
- Ще хапнем малко, след което тръгваме да търсим камъните. През това време се опитай да си представиш предишните ресурси, които търсихме в последните дни.
Ядоха, след което Nia сподели:
- Усетих наблизо желязна руда, по-надолу пък има от онази билка, дето брахме през пролетта за татко, а надолу покрай реката има от камъните, които ги стриваш на прах. Не мога да усетя обаче от камъните с магията.
- Имах съмнение, че това ще се случи. - каза Kiss. Бръкна в един от джобовете си и извади един магически камък.
- Когато не си контактувала дълго време с даден вид ресурс, забравяш как изглежда и после търсенето е по-трудно. Вземи го в ръце и опитай пак. Аз отивам да събера малко билка.
Върна се след малко над два часа. Nia тъкмо се беше приготвила за тръгване.
- Виждам, че контакта с камъка е помогнал. - усмихна се Kiss.
- С помощта на диадемата услях да разбера как се появяват магическите камъни. - каза замислено Nia. - Учена съм до момента, че ресурса е някъде там и просто трябва да се намери. Никога не съм предполагала, че той може да се появява следствие на проявата на магията. Понеже не е само земна магия, мога да усетя посоката, в която да се движим. Предполагам, че чувството ще се усили с наближаването на мястото.
Kiss кимна. И за него това беше нова информация. Тръгнаха в посоката, която Nia чувстваше. Посоката се оказа наобратно през селото и в съвсем различен район от уговорените с Boss и Snap. Kiss реши да се върнат в селото и да оставят съобщение в къщата на Boss. Така и направиха.
По пътя се видя и друг ефект от диадемата. Nia се уморяваше по-малко от преди.
- Това е много интересно. - замисли се Kiss в една от почивките им.
Отне им два дни да стигнат място, на което Nia каза, че чувството рязко се е засилило. Напред в далечината имаше планинско било, а пред него се стичаше вода от едната река и образуваше водопад.
Някъде тук напред. Не мога да разбера къде точно. - каза неуверено тя.
- От това, което каза, мястото можем да определим и сами. - се обади Kiss. - След като е проява на магията, значи някъде трябва и четирите магии да се срещнат. Тук виждаме вода, т.е. проявата на водната магия ще е някъде по протежението на реката, но не къде и да е, а в тази си част. Въпроса е къде е подходящо да се пресекат земната, въздушната и огнената магия.
Тръгнаха срещу течението на реката, към водопада. Преди реката да достигне водопада, поляната свършваше и имаше неголяма каменна тераса. Опита на търсач на Nia и опита на Kiss в търсенето им подсказваше, че или на каменната тераса, или зад водопада ще се случи обединението на магиите. Малко по-напред попаднаха на следи от мечка. Следите бяха на два дни. Вероятно мечката ловеше риба в реката. Внимателно проследиха следите към един склон, който водеше над водопада към билото.
- Това не е добре, но потвърждава натрупването на земна магия. - каза Kiss. - Да видим наоколо какво друго има.
По-надалеч имаше гора, която водеше към второ било. Тръгнаха натам. В началото на гората откриха още следи - от дребен дивеч, но и от няколко преминаващи вълци.
Лицето на Kiss беше станало мрачно. След няколкото дни спокойствие щеше да се наложи да се бият с едната група хищници, което не му се нравеше никак. Проследиха малко напред следите на вълците, които правеха завой и подминаваха второто било, след което се губеха в далечината през поляната.
- Така, вълците са си отишли, да видим защо. - Kiss сякаш си мърмореше сам.
Още малко напред попаднаха отново на следи от мечка. Следите този път бяха по-големи.
- От няколко часа са. - каза Nia, опипвайки внимателно една следа. - И води право напред в основата на билото пред нас.
И двамата носеха със себе си бойна брадва и дървен щит. В открито пространство срещу мечка щеше да е голям проблем.
- Трябва да се подготвим за срещата. - Kiss се замисли. - Вероятно мечката е долу и яде нещо или има бърлога наоколо. Трябва да помислим какво ще правим. Можем да се върнем назад към водопада или да се качим на билото и да приготвим няколко копия. Тръгнем ли назад, ако днес по-късно мечката излезе или утре сутринта, ще намери следите ни и ще тръгне след нас.
След малко обсъждане решиха да тръгнат към билото. Това значеше, че са приели боя с мечката, но и другия вариант нямаше да ги предпази. А току-виж се озовали в близост и с втората мечка и това можеше да се окаже фатално.
Изкачиха се на билото. Отгоре се виждаше как мечката яде нещо, може би дребен дивеч. Внимателно отсякоха няколко дълги прави пръти и ги изчистиха от клоните. В багажа на всяко дружде-търсач влизаха няколко стоманени остриета. В случай на нужда просто си приготвяха пръта, слага се острието и копието е готово.
Беше започнало да се смрачава. Мечката беше приключила с яденето. Kiss беше започнал подготовка за закачане на хамаци за двамата, тъй като на земята нямаше да е безопасно. Nia следеше какво прави мечката. Внезапно мечката надигна глава и започна да души. Nia и Kiss бяха високо горе и мечката нямаше как да усети тяхната миризма, но явно нещо ставаше долу. Nia се вглеждаше в започващия мрак. Мечката се надигна на предните си лапи.
- Нещо става долу. - извика тихо Nia под дървото, на което се беше покатерил Kiss. - Бързо ела!
След това се затича към края на билото. Kiss бързо слезе от дървото и минавайки покрай багажа им взе 2 копия и щита, замисли се за миг и взе трето копие, след което се затича към Nia. Вглеждаха се, а мечката се изправи и на задните си лапи. В далечината две джуджета идваха право насреща и. Явно нямаше следи от мечката от другата страна или просто не ги бяха видяли.
- Там има две джуджета от младите търсачи. - възбудено каза Kiss. - Не са видели мечката и идват направо насам. Бързо, преди да ги е стигнала! Вземи си щита, преди да тръгнеш след мен!
Остави и едното копие. след което се затича с все сили надолу. Nia взе копието и тичешком взе и щита, минавайки покрай багажа им. Помисли за миг за брадвата, после се сети, че Kiss не е взел своята и побягна след него. Двете джуджета си говореха нещо. Второто внезапно се вгледа в земята и заопипва нещо. Kiss се беше стрелнал надолу, когато мечката се затича към двете джуджета.
- Тук има мечка! - силно уплашено извика джуджето, което оглеждаше земята. Първото беше минало няколко метра напред и говореше нещо, явно неосъзнало какво става около тях. Второто джудже видя движението, преди да разпознае какво идва срещу тях.
- Корн, внимавай! МЕЧКА ИДВА СРЕЩУ НАС!!!
Корн се завъртя и инстинктивно свали щита от гърба си. Чу се шум от чупещи се клони и няколко секунди по-късно мечката го върхлетя. Корн нямаше време да извади оръжие. Мечката го удари с тяло и Корн падна назад. Между него и мечката беше единствено щита му. Мечката нанасяше тежки удари с лапа и се опитваше да захапе щита. Второто джудже се отърси от вцепенението, свали щита и брадвата от гърба си и се втурна към мечката с боен вик. Това отклони вниманието и за малко, след което продължи атаката си над падналото джудже. Второто джудже нададе отново боен вик. Мечката се обърна към него и нападна отново. От другата страна на билото Kiss тичаше с все сила. Видя как мечката сгъна Корн и се затича още по-бързо. Nia, въпреки че беше с диадемата, беше изостанала назад. В момента, в който джуджето нададе втория си вик, Kiss също извика. Видя, че оръжието на джуджето е брадва, засили се и с все сила хвърли едно копие. Разстоянието беше голямо, за да улучи, но копието падна близо пред мечката. Ако второто джудже се усетеше и имаше време, щеше да има възможност да смени оръжието си. В този момент мечката върхлетя второто джудже. То се опита да запъне щита в земята и да посрещне удара, но закъсня. Мечката направо го прегази. Паднало, джуджето се оказа в тежко положение. Опита да нанесе удар а брадвата, но твърде слабо. Не се беше покрило добре с щита и един от ударите с лапа на мечката попадна под дървения щит. Джуджето извика от болка. Kiss беше спрял на едно място. Зелените мълнийки на земната магия се вдигнаха от земята нагоре по тялото му. Когато сигнаха главата му, Kiss нададе оглушителен боен вик. Този вик нямаше нищо общо с предния му вик и двата бойни вика на второто джудже. Това беше оглушителен предизвикателен рев, подсилен от земната магия. Мечката се обърна и затича по посоката на Kiss. Nia почти невярващо гледаше как Kiss успя да откъсне мечката от падналата жертва. Мечката се бързо скъси разстоянието и нападна. Kiss вече беше подпрял щита в земята, беше запънал копието под ъгъл с острие по посока на атаката. Около краката му до кръста блещукаха искрите на земната магия. В последния момент мечката се извърна и удари с рамо щита. С този удар беше повалила другите две джуджета и очакваше да повали и третото. Kiss някак понесе удара, само падна на едно коляно. На последвалия удар с лапа нанесе силен удар с копието наперед. Мечката нададе рев. Явно я беше ударил. Внезапно се изстреля като пружина напред, нанасяйки два последователни удара с щита и един с копието. Мечката отново изрева, посегна да удари с лапа и получи удар с щита. Приведе предницата си надолу и се копието профуча над главата и. През това време Nia беше наближила и вдигна копието си. После спря за миг, а после промени посоката си с цел да се озове зад мечката. Мечката се опита да атакува отново и отново Kiss я посрещна със запънат щит в земята. Отново удари с копието. За трети път мечката изрева. Направи лъжлива маневра, че ще нападне отново, Kiss запъна щита отново в земята и... мечката побягна по посока на Nia. На Kiss му трябваше секунда, докато разбере защо не последва удар от мечката, но през това време тя беше взела малка преднина. Nia не разбра веднага, че мечката се е насочила към нея и за миг се вцепени.
- Тичай назад и направи полудъга към мен! - извика Kiss с всичка сила.  Вика му извади от вцепенението Nia. Тя се обърна и се затича назад. Мечката я беше наближила. Kiss се затича към мястото, където прецени, че ще пресече пътя на мечката. Nia продължи да тича още малко, след което спря. Мечката зад нея също спря.
- Спри! - извика на Kiss. После се обърна. Мечката издаде рев, подобен на тези при ударите на Kiss, но не помръдна.
- Какво...? - Kiss беше спрял малко след вика на Nia.
- Не я нападай. Усещам я някак.
Nia тръгна към мечката.
- Тя няма да ме нападне. После ще ти обясня. - каза тя.
Kiss гледаше объркано няколко мига, след което тръгна към мечката.
- Не я закачай повече. - каза отново Nia. - Тя няма да ни нападне.
След това тръгна към по-близкото паднало джудже.
- Не мога да повярвам! - Kiss направи несигурно няколко крачки към Nia, все още стиснал здраво щита и копието. Не отлепяше очи от мечката.
- Тя няма да ни нападне, вече ти казах. - каза отново Nia. - Усетих я още преди да я нападнеш. После яростта и за малко прекъсна връзката и с мен. Между нас стоеше ти. За това промених посоката ми, така че отново да няма нищо между нас. Връзката се появи малко след това. Когато я удари 3-я път, тя побягна към мен, за да се спаси. Не за да ме нападне.
Откритото държание на Nia убеди Kiss, който на свой ред свали щита и копието надолу.
- Видях веднъж нещо подобно, но го направи тъмен елф. Не мислех, че джудже е способно на такова нещо. - невярващ все още каза той.
- Не знам. Сигурно е заради диадемата.
След като нямаше вече опасност, Kiss тръгна към другото джудже. Корн беше понесъл няколко тежки удара, но с щита. Най-голямото поражение по него беше, когато падна на земята. Беше понесъл удара с дясното си рамо, което беше силно зачервено. Имаше и няколко одрасквания пак от падането. Късмет беше, че на половин метър от главата му имаше голям камък. Другото джудже нямаше този късмет. Беше изпаднало в безсъзнание. То се беше пожертвало, за да отвлече вниманието на мечката. Беше получило тежък удар с лапа под щита, където ноктите бяха свалили част от кожата и месото на дясната му гръд. Nia не беше свикнала да вижда тежки рани много джуджешка кръв и очите и се напълниха със сълзи. Kiss я прати за багажа им, след което се зае да намести каквото може от откъснатото. Корн беше успял сам да стане и дойде да види приятеля си. Kiss тъкмо беше приключил, когато второто джудже дойде за малко в съзнания. Явно болката от наместването му беше подействала.
- Приятеля ти е тежко ранен и няма да може да ходи. Ако ти си по-добре, помогни на Nia да съберете малко пръти. Аз ще го превържа през това време, а после заедно ще направим носилка. Корн погледна уплашено към мечката.
- Всичко свърши. - каза Kiss в отговор на въпроса в очите на Корн. - Повече няма да ни нападне.
А наум  добави: "Надявам се!"
Nia се върна с багажа и веднага тръгнаха с Корн да съберат пръти за носилката. Kiss проми раната и направи превръзка. Имаше хубав мехлем за рани, но толко дълбока не беше лекувал досега.
Докато сглобяваха носилката, Kiss гледаше замислено залеза.
- Мисля, че открих нашата съставка, пораждаща огнената магия. - каза той. Корн го погледна неразбиращо, а Nia кимна с глава.
След като носилката беше готова, тя тръгна към мечката. Kiss я погледна въпросително.
- Ела. - каза тя. - Имаме още един ранен.
Когато Kiss тръгна към мечката, тя изрева, но не помръдна. Nia я прегледа, докато Kiss правеше превръзките. Първия удар на Kiss беше попаднал в рамото на мечката, където кожата и е дебела и има слой мазнина. Острието беше проникнало до мускула и леко го беше наранило, но удара не беше страшен и бързо щеше да зарастне. Втория удар беше попаднал в гърдите, където също не беше нанесъл сериозно поражение. Раната също кървеше, но слабо и бързо щеше да зарастне. Третия удар обаче беше много сериозен. Беше попаднал след като мечката е ударила с лапата и е оголила ребрата си.  Острието беше попаднало надълбоко. Когато Nia опипваше раната, мечката изрева и леко се дръпна настрани, а после пак легна.
- Този удар ще и създаде проблем. - каза Nia. - Не е смъртоносен, но няма да може да ловува няколко дни, а и няма да може да се брани много от другите хищници.
Превързаха раните на мечката, след което хапнаха набързо. Корн се пребори със страха си и седна при тях до мечката. Пренесоха и другото джудже.
- Ето какъв е плана за утре. - каза Kiss преди да легнат. - Nia, ти ще поведеш мечката към реката. Там тя ще може да лови риба и няма да умре от глед, докато и зарастват раните. Съжалявам, няма как да и създадем прикритие от хищниците, дано не я намерят неподготвена.
- Ние с Корн ще тръгнем с носилката към селото. Направил съм добра превръзка и ще го стабилизирам за няколко дни. - Kiss посочи с глава към джуджето в носилката. -  След това обаче ще трябва да му потърсим Лечител, иначе развитието на раната може да се влоши и да го загубим.
Kiss го каза така, но Nia разбра. Раната можеше да се възпали и нямаха средство да спрат възпалението. Лошото беше, че и в селото нямаха за такава рана, заради откъснатото парче месо, което Kiss беше върнал на мястото му. A Kiss не беше споменал, че при прегледа на раната, имаше и счупени ребра. Каквото е тръгнало да става, ще стане и без да ги тревожи излишно. Нямаше какво повече да направят.
- След като заведеш мечката - продължи Kiss - ще трябва да ни настигнеш. Очаква те тичане през целия път до селото, където ще трябва да потърсиш помощ преди да сме стигнали там. Ние ще
сме с носилка, така че е добре някой да излезе с каруца да ни пресрещне.
Nia кимна да потвърди, че е разбрала.
- И още нещо. -  Kiss продължи да дава инструкции. - Когато ви питат в селото какво се е случило, ще им разказвате как мечката накрая е избягала.
Корн и Nia go погледнаха въпросително.
- Това го правим, защото Nia показа наченък на магически способности. - каза Kiss. - За доброто на Nia това трябва да се запази в тайна, поне докато не сме сигурни какви сили има.
Kiss звучеше убедително. Всички се съгласиха.
- Е, все пак имаме и някакво предимство. - засмя се накрая. - Тази вечер всички ще спим. С мечката до нас никой няма да посмеее да припари.
Шегата не беше уместна, но породи усмивки за пръв път за тази вечер по лицата им.
Когато лягаха да спят, Kiss тихо прошепна:
- Преди да стигнеш в селото, свали диадемата.

На сутринта всички се заеха с изпълннеието на плана. Nie поведе мечката, а Kiss и Корн понесоха носилката. Нямаше повече премреждия, освен периодични следи от дребен дивеч и преминаващи вълци. За щастие бяха по 2-3 и не се задържаха някъде за дълго време. Nia ги настигна и задмина, продължавайки към селото. По-късно на следващия ден го посрещнаха няколко джуджета с каруца. Всички бяха въоръжени добре, но нямаше други инциденти по пътя до селото.
Nia беше разказала набързо на Старейшините историята от сблъсъка с мечката, като наблегна на това, колко важно е да се намери Лечител. Старейшините замислено клатеха глави. Нямаше такъв в района, а земите, където имаше такива, бяха много далеч.
Срещата беше приключила при Старейшините, когато орка направи знак на Nia да се приближи.
- Тук наоколо наистина няма Лечители. Все пак има нещо, което може да ни бъде от полза. - каза той. Nia го гледаше въпросително. - Някои от орките се занимават с изучаването на магията, както и вашите магове. Някои от тях усвоиха изкуство, с което лекуват също, макар и по различен начин спрямо другите Лечители.
- Ще ти дам това - продължи той и свали един пръстен от ръката си. - С този пръстен ще отидеш при командира на гарнизона ни на север оттук, отвъд прохода. Ще му кажеш, че предаваш моя заповед директно. В гарнизона трябва да има шаман, да го ескортират няколко бойци до селото. Наблегни и на важността да пристигнат бързо тук.
Nia благодари и побърза да излезе. Остави съобщение в къщата на Boss, че тръгва отново на път, после остави второ съобщение в своя дом, приготви се за път и тръгна. След като селото не се виждаше, извади диадемата и я сложи на главата си. Северния проход беше на два дни и малко бърз ход пеша, но тя не беше минавала никога през прохода и в бързината забрави да попита къде да търси гарнизона. Тичаше с минимален багаж на себе си, разчитайки, че ще попълни запасите си в оркския гарнизон. Поддържаше добро темпо и с изненада установи, че и е лесно. Мислено благодари на Kiss за ценния подарък, който едва сега беше започнала да оценява. На няколко пъти попадна на следи от вълци, но не забави ход. Както навсякъде и тук следите бяха от малко на брой преминаващи вълци в търсене на дребен дивеч. Видя следи от малка мечка, но те бяха на няколко дни и водеха към гора в далечината. Nia навлизаше в прохода, когато Kiss, Корн и другите джуджета навлязоха с каруцата в селото. Забави се малко, докато се погрижи за ранения. Тъкмо се прибраха Boss и Snap. Бяха намерили само 2 магически камъка. Kiss се учуди, че Nia не е излязла да ги посрещне и отиде да провери какво става в дома си. Малко след него там пристигнаха Snap и Boss, които просто бяха хвърлили багажа си в къщата на Boss и бяха дошли. Boss носеше 2-те бележки, които беше намерил в дома си, но още не ги беше прочел.
Kiss прочете първо своята, в която Nia пишеше, че тръгва към северния проход, за да намери оркски лечител. След това прегледа двете бележки на Boss, за които имаше съмнение какво има в тях. Първата се оказа съобщението им до Boss, че тръгват на юг за да търсят магически камъни, а втората беше като неговата.
- Тръгнала е сама. - размишляваше Kiss. - Преди около един ден. Спряла е да яде веднъж. Ще влезе в прохода преди мен, ако тръгна веднага. Ще трябва да тичам и през нощта и така ще я настигна.
- И ние идваме с теб! - се обадиха в един глас Snap и Boss.
- Boss, благодаря за предложението, но ще ни бавиш. - каза Kiss. - Ще издържиш прехода през деня, но нощния няма да успееш и ще трябва да спрем. А ние с теб - обърна се към Snap. - Вземаме само принадлежностите за лечение, вода и храна за 2-ма за 3 дни, брадва и щит. Всичко останало само ще ни тежи. Провери си обувките за прехода.
Малко след това двамата бяха на път към северния проход. Kiss се притесняваше не толко за евентуални инциденти по пътя. Няколко пъти беше обходил и то наскоро северното землище и знаеше, че там няма заплахи. Притесняваше се за Nia когато премине през прохода.
Kiss беше взел само копието си, дори без щит. Още в началото наложи бързо темпо на тичане, който Snap едва издържаше. На няколко пъти щеше да обърка пътя в тъмнината, но Snap безпогрешно ги връщаше в правилната посока.  И въпреки сметката, която си беше направил, Kiss не успя да настигне Nia. Тя също беше използвала бързо темпо, беше тичала също през нощта и когато нощта свърши беше преминала прохода. В този момент Kiss и Snap го гледаха от последното било по пътя им. Надолу по склона се виждаше целия път до прохода. Двамата се взираха, за да забележат нещо. После слязоха надолу.
Nia се чудеше как да намери гарнизона и беше навлязла навътре в оркската земя. Усети се, че отива в грешната посока. Един оркски патрул беше попаднал на следите и и беше тръгнал след нея. Nia налетя на патрула. Умората от нощния преход си беше казала думата. Усети опасността в последния момент. Орките я бяха чули и бързо я заобградиха.
- Нося заповед за вашия командир от Старейшина Оро. - каза тя. Понечи да извади пръстена.
- Ще имаш възможност лично да му ги предадеш. - изсмя се командира на патрула. После тежък удар с дръжка на копие я повали на земята.
Kiss мисли известно време какво да направят. Имаше реална опасност ако продължат да тичат и след прохода, да отидат в грешна посока. Останеха ли извън него, Nia можеше да има нужда от тях от другата страна.
- Ще потърсим следите и от другата страна.
Nia се събуди с вързани ръце и крака, на рамото на един голям орк. Патрула отиваше да я заведе в гарнизона и това беше добре. Усети и връвта на врата си, на която беше завързала пръстена. "Това е добре." помисли си тя.
- Командире, аз наистина нося заповеди, както казах и преди. - обърна се отново към командира на патрула. Орка я изгледа строго и с безразличие.
- Имам и доказателство за това. - продължи Nia по-уверено. - Това е пръстена на Старейшина Оро, който се намира на връв около врата ми.
- Спрете! - навъсено командира на отряда нареди. - Дано не ме баламосваш, защото арената ще ти се стори тясна.
Орка, който я носеше на рамото си, я свали на земята, след което по знак на командира провери за връвта на шията и.
- Това наистина е пръстен на Старейшина! - възкликна командира на патрула. - Развържете я и и върнете багажа.
Nia доволно разтриваше китките и глезените си. Болеше я главата, където я бяха ударили, но можеше и да е по-зле.
- Трябва да побързаме! - неочаквано каза тя. - Заповедите трябва да се изпълнят бързо.
Спомни си раненото джудже, опипа главата си и бързо провери багажа. За щастие орките бяха сложили диадемата вътре.
Патрула тръгна в забързан ход, който постепенно премина в бяг към гарнизона. Nia едва издържаше на темпото, но не посмя да извади диадемата. За щастие гарнизона беше наблизо.
Последва среща с командира на гарнизона, който с неохота се съгласи да изпрати шамана с ескорт. Няколко пъти се вглеждаше в пръстена. Ескорта беше готов. Nia помоли за малко храна за пътя наобратно. После усети обзелата я умора.
- Пътувах, без да спя и съм доста уморена. Ще пътувам с ескорта до другата страна на прохода, след което ще трябва да си почина.
- Моите бойци не познават територията отвъд прохода. - каза командира на гарнизона. - Ако спреш, те ще спрат с теб. Заповедите на Старейшина Оро са едно, но да пратя ескорта да се лута в джуджешка територия е съвсем друго. Освен това могат да попаднат и на ваш патрул.
Nia беше принудена да се съгласи с логиката на командира. Ескорта тръгна.
Kiss и Snap бяха преминали прохода и оглеждаха следите, когато чуха шум.
- Това е патрул поне от 8-10 орки! - прошепна Kiss. - Бързо назад в прохода!
Двамата бегом се насочиха към прохода. Орките бяха малко по-късно на същото място и видяха нови следи към тези на патрула.
- Имало е две джуджета тук. - каза командира на ескорта. - За тяхно щастие са се върнали в прохода.
Nia позна следите на Snap и Kiss. Учудването и беше голямо, но каза:
- Сигурно Старейшините от селото са пратили малък ескорт за мен.
И наистина в края на прохода ги пресрещнаха Kiss и Snap. За Kiss радостта беше голяма, тъй като видя Nia жива и здрава. Нямаше време за голяма почивка, за това ескорта тръгна почти веднага. Малко по-късно обаче Nia беше на границите на силите си и започна да залита. Спряха отново.
- Заповядано ни е ако тя спре, да спрем с нея. - каза командира на ескорта. - Не познаваме вашата територия.
Kiss се замисли за момент.
- Но няма да има проблем, ако някой друг ви преведе до селото? - попита той.
- Ние също с теб сме уморени, Kiss - каза Snap. - Каква полза да тръгне някой от нас, когато ще се наложи пак да спре и да почива? Не мога да издържа пътя до селото без почивка.
- Точно за това ти ще останеш с Nia. Тя ще легне да спи и след 5-6 часа ще я вдигнеш да те смени. В района няма опасности, но по възможност недей да заспиваш, без да си я събудил.
Snap се опита да каже нещо, но Kiss продължи:
- Ще ти оставя и това. Само ще ми пречи по пътя към селото. - остави копието и багажа си на земята . - Искам да ми го върнете.
- Успех, Kiss! - каза Snap. Nia махна с ръка, легна на тревата и малко по-късно беше заспала.
Ескорта отново тръгна на път. Kiss водеше. Знаеше, че това ще бъде едно трудно връщане. Крепяха го три мисли: това, че Nia беше добре, че бяха успели да намерят шамана и че района, в който се загуби предната вечер ще го мине през деня. А после беше лесно. Само да издържи да не заспи.
В селото Boss нервно се разхождаше. Дъщеря му беше тръгнала сама и то в оркската територия. След това осъзна, че тръгналите след нея Snap и Kiss ще тичат и през нощта, като последствието можеше да е да се разминат помежду си и да налетят поотделно на оркски патрули. Като капак на ядовете му състоянието на раненото джудже взе да се влошава. Раната започваше да се възпалява, а джуджето показа признаци на треска. Не беше спал вечерта от притеснение и предпочиташе да мисли, че е от помощта за ранения. Накрая му дойде мисълта в главата, че лекомислено е пуснал наследника на кралството, неговата жена и може би тяхното дете. И то просто така. "Какво дърто магаре съм станал!" ядосваше се Boss. "Спрях да мисля за тези неща! А тук не става дума просто да се намери Лечител." Спря се за малко, да изчисти мислите си. И решението дойде бързо: "Те са вече там. Ако нещо се е случило, то вече е факт. В селото няма достатъчно бойци, за да премина прохода. Значи трябва да поискам от близкия град." Бързо отиде в къщата на Старейшините. Там нямаше никой. Запъти се към къщата на Старейшината на търсачите. Другият Старейшина изслуша Boss и понеже не измисли нищо, по-добро от решението с бойците от близкия град, прати да намерят двамата най-бързи бегачи сред търсачите. Те бяха младежи, почти деца. "Ах, горките! Дано са по-умни от момчето, което лежи." си каза наум. А на глас:
- Момчета, искам от вас да следвате пътя и да не излизате от него. Тичайте колко ви крака държат, предайте съобщението ни в гарнизона, но не напускайте пътя. Има и по-преки места през поляни, но не ги ползвайте.
Търсачите кимнаха, че са разбрали. взеха писмото за гарнизона.
- На връщане не бързайте. Починете си в града и се върнете. Пак по пътя.
Търсачите кимнаха отново.
След като тръгнаха, Boss се върна при раненото джудже. Проми отново раната, смени превръзката. Джуджето дойде на два пъти в съзнание. Boss му даде малко отвара от билки и малко супа. Билките щяха да действат още десетина часа, след което щяха да са безсилни срещу треската. А освен нея раната беше възпалена.
Kiss усещаше умората все повече и повече. Не беше забавил темпото много. Оставаха около 6 часа до пристигане в селото. Спря на няколко пъти, за да пие по малко вода, като дъвчеше и растение, което откъсна по пътя. Не трябваше да се обезводни, не трябваше да заспи. Растението беше билка, което се използваше за регулиране на енергиите в тялото. Въпреки всичко умората го налягаше все повече и повече. "Какво още не съм използвал от способностите и знанията ми?" питаше се той. Растението беше действало определено време, но действието отслабна с течение на времето. Сети се за диадемата на Nia. Е, диадемата беше малка и нямаше да му стане, а и вече беше носена от друг и нямаше да му подейства. Но там ставаше дума за действието на земната магия. Мисълта на Kiss се избистри. Съсредоточи се върху краката си. След малко усети познатото боцкане от действието на земната магия. "Дотук добре! Магията действа! Сега просто трябва да я запазя в себе си!" това беше последната мисъл на Kiss по пътя. Умората му си личеше, но той продължаваше своя бяг. Орките го гледаха учудено, но продължаваха да го следват. За тях беше лесно, те не бяха тичали и предния ден почти без прекъсване.
Накрая изпитанието свърши. Единия страж на северната порта дотича със съобщението, че група от поне десетина може би орки се е задала от север. Boss тъкмо беше задрямал. Скочи и последва стража към севрната порта. Посрещна групата малко преди да влязат в селото. Веднага позна Kiss въпреки тъмнината.
- Последвайте ме! - каза високо на Ескорта. Заведе ги при раненото джудже. Малко след това пристигна и Старейшина Оро.
- Можеш ли да го излекуваш? - Оро се обърна към шамана.
Шамана прегледа джуджето. Видя възпалението, треската.
- Да, ще се справя. Но ако се бяхме забавили още малко, нямаше да мога.
Неволно всички се обърнаха към Kiss.
- А сега напуснете. - каза шамана. - Всички без изключение. И настанете добре ескорта ми.
Boss само това чакаше. Поведе Kiss към къщата си. Хапнаха набързо по една топла супа, след което Kiss просто се отпусна на пода. Малко след него заспа и Boss с мисълта, че все пак наследника на кралството не е загубен.
Развиделяваше се, когато Snap събуди Nia и легна да спи на свой ред.
Половин ден по-късно двамата търсачи влязоха в близкия град и предадоха писмото в гарнизона.

Boss се събуди на сутринта. Kiss спеше и Boss реши да не го буди. Отиде да види какво става с раненото джудже. А като се събуди Kiss, щеше да получи вести и за дъщеря си.
Шамана тъкмо излизаше. засякоха се с Boss на вратата.
- Как е раненият? - попита Boss.
- Доста по-добре. Виж сам.
Boss погледна джуджето. То спеше и помен не се виждаше от треската. Погледна и раната. На мястото на разкъсването имаше тънка розова ивица. Всичко си беше на мястото.
- Ще е нужно да се възстановява още ден-два. Беше много слаб, когато дойдох. - каза шамана. - Но магията ми е силна и всичко друго е наред. Вече.
- Благодаря ти от негово име! - каза Boss.
- Отивам да се възстановя, след което се връщам в гарнизона. - каза шамана. - Заповедта беше изпълнена. Това не променя нищо обаче. Предупреди джуджетата да не преминават през прохода.
- Като сте готови, ще ви изпратя придружители до прохода.
Малко по-късно се появи и Корн. За Boss беше добре дошло.
- Приятеля ти е доста по-добре, но е отслабнал. След ден-два ще се възстанови напълно. Храни го добре и всичко ще е наред.
След това се върна вкъщи. Kiss беше станал и тъкмо закусваше.
- Nia е добре. Оставих я да почива със Snap. - каза Kiss. - Ще си починат добре и ще се приберат. На север няма нищо страшно, като изключим орките отвъд прохода.
По-късно през деня облече бронята и я носи през целия ден. Ескорта си замина с шамана. Boss си отдъхна и зачака вестите от търсачите, които прати към близкия град. На следващия ден късно следобед Snap и Nia се прибраха в селото, а след още един ден стотина бойци от близкия гарнизон влязоха от югоизточната порта.
- Искам да ви покажа нещо. - каза Kiss вечерта, когато се събраха с Nia, Snap и Boss.
- Какво е то? полюбопитстваха те.
- Утре. - каза Kiss. - Като тръгнем отново за ресурси.

_________________
Null написа:
Не разваляйте хубавия бой с караница. :twisted: :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 3 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни
[ Time : 0.113s | 13 Queries | GZIP : On ]